Решение № 162 от 13.12.2022 г. на ВКС по н.д. № 20228002200773/2022 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. К., австрийски гражданин с ЛНЧ **********, против въззивно решение № 384 от 07.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 938/ 2021 г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателна колегия, ІV състав, с касационно основание за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Касаторът счита, че отмерената му санкция не съответства на събраните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че е оказал пълно съдействие на органите на досъдебното и на съдебното производство за разкриване на обективната истина, критичен е по отношение на извършеното деяние и е неосъждан, поради което условно наложено му наказание от една година лишаване от свобода се явява прекомерно тежко. Прави искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. К. и неговият служебен защитник адвокат Ж. Ж. поддържат жалбата по изложените в нея съображения, оценявайки наказанието за прекомерно високо, а воденият наказателен процес считат за изиграл възпитателна роля при формиране на съзнанието на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена, а съдебният акт – оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 384 от 07.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 938/ 2021 г. Софийският апелативен съд, наказателна колегия, ІV състав потвърдил изцяло присъда № 260123 от 21.07.2021 г. по н.о.х.д. № 4332/ 2020 г. на Софийски градски съд, наказателна колегия, ХХХІ състав, с която австрийският гражданин Б. К. бил признат за виновен в това, че на 03.03.2020 г., около 20: 45 ч в гр. София, кв. „Сл.“, ул. „Т.“, срещу № 1, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (амфетамин с тегло от 1 грам, на стойност 30 лв и марихуана (коноп) с тегло от 21, 94 грама, на стойност 131, 64 лева), или всичко на обща стойност от 153, 58 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години, на основание на чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Първоинстанционният съд не се произнесъл по реда на чл. 53 от НК за предмета на престъплението. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, в законовия срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата на подсъдимия Б. К. е неоснователна. Въззивният съд е извел повечето от индивидуализиращите обстоятелства, разкрити по делото и имащи отношение към наказателната отговорност на касатора Б. К. за извършеното от него умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Преценил е, че смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които: сравнително младата възраст на дееца (30-годишен към деянието), чистото му съдебно минало и невисоката стойност на наркотичните вещества преобладават над отегчаващите отговорността на деянието обстоятелства, а именно – разнообразието от наркотичните вещества, съставляващи предмета на престъпление. Към тях несъмнено следва да бъдат добавени съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина, добрите му характеристични данни, признанието му пред полицейските служители за противозаконно държания наркотик, доброволното предаване на дрогата с протокол, поставил началото на досъдебното производство. Като отегчаващи деянието обстоятелства следва да бъдат прибавени още: конкретното количество на държания наркотик (един грам амфетамин и близо 22 грама марихуана, неравномерно разпределена в три пакетчета по 16, 56 грама, 4, 31 грама и 1, 07 грама), дългогодишната злоупотреба с разнообразни наркотични вещества, датираща още когато подсъдимият е бил 15-годишен. Превесът на смекчаващите обстоятелства се запазва и след добавените от касационната инстанция индивидуализиращи признаци, а съотношението помежду им не налага промяна на наказанието. Касационният съд счита, че смекчаващите отговорността на дееца и на деянието обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да се прибегне до института на индивидуализация по чл. 55 от НК, вместо по чл. 54 от НК. Упрек за неправилно приложения с присъдата закон е изразил и въззивният съд, чиито изводи се споделят и от касационната инстанция. Не са разкрити други обстоятелства, които да наложат допълнително занижаване на санкцията на жалбоподателя, освен описаните по- горе. Критичността на касатора следва да бъде отнесена към правилната съдебна преценка за приложението на института на условното осъждане. Воден от изложените мотиви съдът не намери за основателна касационната жалба на подсъдимия Б. К., поради което счете, че обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд следва да бъде потвърдено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който в производство по чл. 306, ал. 1, ал. 1, т.1 от НПК да се произнесе по въпроса за приложението на чл. 53 от НК досежно предмета на престъплението. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК