Решение № 7656 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5351/2015 г.

Решение № 7656 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5351/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мариан Илиев Атанасов от с. Яворовец, общ. Габрово, подадена чрез адв. Иван Жалков от "Адвокатско дружество Николов-Марков и съдружници", гр. Габрово, срещу решение № 18 от 17.03.2015 г., постановено по адм. д. № 185/2014 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-070-6500/1275 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено подпомагане по мярка 214 -"Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г за кампания 2013 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят - Мариан Илиев Атанасов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на касационния жалбоподател в който заявява, че поддържа подадената касационна жалба по изложените съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", редовно призован, не се представлява. По делото е представен писмен отговор подаден чрез процесуалния представител юрк. Стефан Тодоров, в който оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че съдебното решение е недопустимо, поради това, че е постановено по недопустима жалба. Мотивира се, че жалбата е подадена след преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК за който срок съдът следи служебно. Излага алтернативно становище по същество като счита, че решението на АС - Габрово за правилно и законосъобразно, а касационната жалба за неоснователна. Настоящият тричленен съдебен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, приема, че касационната жалба съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и е подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предмет на касационното производство е обжалваното решение № 18 от 17.03.2015 г., постановено по адм. дело № 185/2014 г. на Административен съд - Габрово. Съобразно изричната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение и тези, регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. При извършената служебна проверка по реда на цитираната по - горе норма, настоящият състав установи, че оспореното решение на Административен съд - Габрово е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото прекратено по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по жалба на Мариан Илиев Атанасов, против Уведомително писмо изх. № 02-070-6500/1275 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В проверяваното решение, съдът е приел, че жалбата, депозирана до него, е допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Административен съд - Габрово разгледал жалбата, с която е бил сезиран, приел е в мотивите, че жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, който е бил надлежно указан от административния орган в оспорения административен акт и се е произнесъл по същество, като я е намерил за неоснователна. Според чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим в случая, административните актове могат да се оспорят пред съда в 14-дневен срок от съобщаването им. Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства, обжалваното УП с изх. № 02-070-6500/1275 от 24.09.2014 г. на изп. директор на ДФ"Земеделие" е съобщено на Мариан Илиев Атанасов на 06.10.2014 г., съгласно известие (обратна разписка, приложена на л. 11 от делото), удостоверяващо датата на съобщаване. Жалбата срещу административният акт е подадена чрез ДФ "Земеделие" на 21.10.2014 г. видно от поставения вх. № 02-070-6500/1275/21.10.2014 г., като не е отбелязано, че е постъпила по пощата или да е приложен пощенски плик, удостоверяващ друга дата различна от тази на която да е подадена. В настоящия случай законоустановеният срок за обжалването на Уведомителното писмо на всички основания по чл. 146 от АПК за Мариан Илиев Атанасов е започнал да тече на 07.10.2014 г. и е изтекъл на 20.10.2014 г., работен и присъствен ден. Подаването на жалбата срещу административния акт на 21.10.2014 г., т. е. след изтичането на законоустановения за целта срок я прави процесуално недопустима. Сроковете за обжалване са преклузивни и с изтичането им се погасява самото право на жалба, което е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за разглеждането на спора по същество. При тези обстоятелства и след като няма възражение за нищожност да са налице данни, че административният акт обжалван по административен ред, съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата на Мариан Илиев Атанасов срещу Уведомително писмо изх. № 02-070-6500/1275 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" относно твърденията за незаканосъобразност на акта, поради което жалбата се явява недопустима. След като е разгледал спора по същество на основания, по които жалбата се явява просрочена, съдът е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,