Решение № 15180 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2012 г.

Решение № 15180 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Диар Мохамед Науаф, гражданин на Ирак, срещу решение № 410 от 30.01.2012 по адм. д. № 10939/2011 г. на административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 660 от 30.11.2011 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита че изводите на съда са необосновани тъй като заявените от него обстоятелства сочат на преследване и тежки посегателства поради етническата си принадлежност към кюрдското общество. Освен това държавата Ирак все още не може, а и не желае да противодейства на престъпленията, липсва държавна власт, има групировки които тероризират населението, което не е отчетено от първоинстанционния съд. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС чрез процесуалния си представител юриск. Станкова, счита жалбата за неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение в подробно становище по съществото на делото. Настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното Административния съд - София-град е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 660 от 30.11.2011 г. на председателя на ДАБ, с което на Диар Мохамед Науаф е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Приел е по същество, че за жалбоподателя Ирак е сигурна страна на произход. Установил е, че конкретната причина за заминаването на Диар Науаф от Ирак е извършване на криминални действия по отношение на него - бил е отвлечен и пребит от неизвестни лица. При това положение съдът е приел, че нежеланието на жалбоподателя да се завърне в страната по произход не се базира на страх от нарушаване на човешките му права и опасност за живота му. Приел е също, че в бежанската история на кандидата няма преживяно от него лично насилие по смисъла на ЗУБ, както и липсват предпоставки за евентуално бъдещо преследване или евентуални проблеми. В мотивите на кандидата няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живот поради етническия му произход. При постановяване на решението си съдът е взел предвид приложените по делото справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" за обстановката в Кюрдската автономна област от която жалбоподателя произхожда, справка на Външното министерство по отношение на обстановката в Ирак, 02505 от 20.05.2011 г. Съдът е посочил, че статут на бежанец се предоставя на конкретно лице - гражданин на определена държава, а не на всички граждани на тази държава, т.е. основанието не е обстановката в страната или гражданството на молителя, а основателното опасение от преследване на конкретното лице по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения. Прието е че действително в страната съществува риск от извършване на терористични актове, но те са спорадични актове и не могат да се оценят като въоръжен конфликт. При това положение, както и с оглед установената лична история на бежанеца (че е бил отвлечен, но не е видял и не познава нападателите си, а само предполага че са араби и са го отвлекли заради омразата им към кюрдите), съдът е достигнал до извода, че спрямо него не е осъществявано преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5. Чужденецът не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., Протокола от 1967 г. и Закона за убежището и бежанците. Относно искането за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел същото за неоснователно, вследствие на което е направил извод за законосъобразност на административното решение и в тази част. Посочил е, че чужденецът не съобщава факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по спора е правилно установена, а съответна на тях са и направените правни изводи. Данните за бежанската история на жалбоподателя не установяват наличието на основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8 от ЗУБ причини, включително поради неговата етническа принадлежност, нито на реална опасност от тежки посегателства като визираните в чл. 9 от ЗУБ. В този смисъл те обосновават направения от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от закона за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В тази връзка е обсъден и случаят на отвличане, който, предвид информацията за обстоятелствата, при които е станал, основателно е квалифициран като еднократно криминално действие, причините за което не са изяснени. Обратно на твърденията в касационната жалба, в съдебния акт е направен обстоен анализ на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, при която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При това решаващият съдебен състав е съобразил тълкуването на чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване. Обосновано с информацията относно Ирак, в частност, относно обстановката в Кюрдската автономна област и европейската практика по отношение на кандидати от иракски Кюрдистан, съдържаща се в справки от 10.06.2011 г. и от 17.08.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд", той е приел, че не е налице заплаха за лицето поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Следва да се отбележи, че справките са изготвени в съответствие с "Ръководство на ЕС за изготвяне на информация за страните на произход" на базата на внимателно подбрани и публично достъпни източници на информация, които са точно и изчерпателно посочени. Поради това, макар и изхождаща от административния орган, основателно същата е кредитирана от съда. Представените с касационната жалба писмени доказателства относно здравословното състояние на жалбоподателя не променят установените факти по делото и не са достатъчни за да доведат до различни правни изводи от приетите в първоинстанционното производство. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на трето отделение на върховния административен съд - I колегия,