Решение № 895 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1656/2009 г.

Решение № 895 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1656/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 781 от 8.09.2010 г. е допуснато по касационната жалба на И. В. Н. и Н. В. Н., обжалване на решение № 213 от 17.11.2008 г. по гр. д. № 1651 от 2007 г. на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 34 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 1651 от 2007 г. на Видинския районен съд и е отхвърлен предявеният от тях иск за делба поради липса на съсобственост. В жалбата се навеждат основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Основния въпрос поставен от касаторите е при кои случаи наследството следва да се получи под опис за да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН. Вторият поставен въпрос е елемент от фактическият състав на учредяване на право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) ли е вписването на заявлението в книгите по вписвания Ответниците Ц. К. Й., Ю. А. Й. и Е. А. Й. не са подали отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Видинския окръжен съд е потвърдил решението на В. и е отхвърлил иска за делба, предявен от И. В. Н. и Н. В. Н. срещу Ц. К. Й. за седем броя земеделски имота и за един жилищен имот по плана на [населено място], община "В. " защото е намерил, че липсва съсобственост между съделителите. Първоначално иска е бил предявен от касаторите срещу тяхната леля Ц. Й. само за земеделските имоти, които са възстановени на общият им наследодател К. Й. М. от ПК "В." с план за земеразделяне в землището на [населено място], община "В.". Впоследствие ответницата е представила универсално саморъчно завещание от К. М., с което той е завещал цялото си имущество на Ю. А. Й. и Е. А. Й., синове на Ц. М. . В съдебно заседание от 13.11.2007 г. Ю. А. Й. и Е. А. Й. са конституирани като съделители. Ищците са оспорили завещанието до размера на своята запазена част и за определяне на наследствената маса са поискали включването и на друг имот в делбата, представляващ дворно място, съставляващо У. VIII-297 от кв. 37 по плана на с. "К." с площ от около 1 000 кв. м. ведно с масивна жилищна сграда с площ от 140 кв. м., лятна кухня и стопански постройки. Ц. М./ Й./ е направила правопогасителното възражение, че този имот е нейна собственост, тъй като е придобит на оригинерно основание- дворното място и жилищната сграда, а лятната кухня по силата на отстъпено право на строеж. По това възражение съдът е заключил, че жилищният имот в с. "К. " представлява лична собственост на Ц. Й., тъй като дворното място е придобито на оригинерно основание, а сградите въз основа на отстъпено право на строеж. Решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на Ц. М. за У. VIII-297 от кв. 37 по плана на с. "К. "с площ от около 1 000 кв. м. ведно с масивна жилищна сграда с площ от 140 кв. м., лятна кухня и стопански постройки е влязло в сила защото касационната жалба в тази част не е допусната до касационно обжалване. Вписването на заявлението по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ, с което се учредява право на строеж в полза на низходящите е било въведено като елемент от фактическият му състав. Налице е надлежно отстъпено право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ само ако заявлението е било вписано. По отношение на земеделските имоти следва да се допусне делба. Касаторите, които са наследници по коляно на К. Й. М., починал на 20.07.1996 г. притежават 1/6 идеална част от наследството на М., а ответниците Ю. А. Й. и Е. А. Й. другите 2/6 идеални части поради следното: От у-ние за наследници № 687 от 10.08.2007 г. се установява, че К. Й. М. е починал на 20.07.1996 г. Той е имал две деца А. К. Й. - син, починал през 1949 г., оставил дъщеря С. А. Й., която е починала през 1986 г. и нейни наследници-низходящи са касаторите. Другия наследник на М. е дъщеря му Ц. К. Й.. К. М. е оставил универсално завещание в полза на внуците си- низходящи на дъщеря си Ц. К. Й. . Това завещание е оспорено от касаторите до размера на запазените им части. Въззивният съд е приел, че И. В. Н. и Н. В. Н. които са внуци на общият наследодател не са приели наследството под опис в каквато насока е изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН, поради което не могат да се ползват от възможността да поискат намаляване на завещанието до размера на запазената си част, независимо, че завещателният едностранен акт е универсален. Поставеният материално правен въпрос е при кои случаи наследството следва да се получи под опис и да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗН. Въззивният съд е намерил, че приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН не е свързан с характера на завещанието, което е неправилно разбиране. Приемането на наследството под опис има значение само когато запазената част на наследник от кръга на посочените в чл. 29 ЗН е накърнена със завет или дарение, защото тогава за определяне на запазените и разполагаеми части се прави маса по чл. 31 ЗН, включваща цялото имущество на наследодателя към момента на смъртта му. При универсалните завещания намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството и не е необходимо ищецът да доказва какво включва наследствената маса. В Тълкувателното решение от 2004 г. изрично е посочено, че правните последици на универсалните завещателни разпореждания се зачитат ако са валидни и отговарят на изискванията на закона и са насочени към цялото или към дробна част на наследството, включващо всички имущества, които са се намирали в патримониума на наследодателя към момента на неговата смърт. Такъв е и настоящия случай . Съобразно посоченото следва да се допусне делбата на посочените имоти като се съобрази, че при две деца запазената част от наследството е 1/3 идеална част и тя се получава от касаторите, като всеки има по 1/6 идеална част. По отношение Ц. К. Й. иска за делба е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като тя не е съсобственик и не е оспорила завещанието. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.