Решение № 9991 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2014 г.

Решение № 9991 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Паркландс 63" ЕООД, чрез адв. Никова - процесуален представител, срещу решение № 2264 от 18.12.2013 г. постановено по адм. дело № 388 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че в заповедите на кмета на община Банско по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2008 г. и 2009 г., територията, която е определена за предоставянето на услугите е "гр. Банско". Териториалният обхват на понятието град се съдържа в устройствените закони. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) населените места се делят на градове и села. Легалната дефиниция на населено място се съдържа в § 5, т. 6 от Преходните разпоредби (ПР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), където е посочено, че територия на населено място е територията обхваната от строителните му граници, без неговото землище. Процесният имот се намира извън строителните граници на гр. Банско, т. е. - попада извън териториалния обхват на заповедите на кмета. Счита за неправилен извода на съда, че представените заповеди на кмета на общината се отнасят и за местността "Страгите", в която се намира имотът на дружеството. Таксата неправилно е изчислена по реда на по реда на чл. 17, ал. 4, б. "г" вместо по реда на чл. 17, ал. 5 от Наредбата на общински съвет Банско за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата), в редакцията й за процесния период. По делото не се съдържат доказателства за реалното предоставяне на услугите в местността "Страгите", включително в имота на "Паркландс 63" ЕООД, находящ се в тази местност. Неправилен е изводът на съда, че акта е мотивиран. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила оспореното решение, по съображения подробно изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Паркландс 63" ЕООД против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000008 от 15.01.2013 г. издаден от Елина Чорбаджиева на длъжност "младши юрисконсулт" в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с решение № ЗЗ-02-472 от 05.04.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община "Банско", в частта с която, по отношение на дружеството, е установен размер на задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. в размер на 885, 58 лв., ведно с лихва към 15.01.2013 г. в размер на 303, 40 лв. и 761, 35 лв. ТБО за 2010 г. ведно с лихва към 15.01.2013 г. в размер на 190, 23 лв. и е осъдил "Парклансдс 63" ЕООД да заплати на община Банско направени по делото разноски в размер на 610, 00 лв. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с АУЗД, по отношение на "Паркландс 63" ЕООД, е установен размер на задължение за ТБО и лихви върху него за недвижим имот, за който е подадена декларация № 5101100356 от 24.06.2009 г. Установеният размер на задълженията за имота е 885, 58 лв. за ТБО за 2009 г. ведно с лихва към 15.01.2013 г. в размер на 303, 40 лв. и 761, 35 лв. ТБО за 2010 г. ведно с лихва към 15.01.2013 г. в размер на 190, 23 лв. АУЗД е издаден от Елина Чорбаджиева на длъжност "младши юрисконсулт" в отдел "Приходи" при община Банско, овластена със заповед № 09-588 от 08.01.2012 г. на кмета на община Банско с правата и задълженията по чл. 4, ал. 1 - ал. 5 от ЗМДТ. Съдът е приел, че от приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дружеството не е заплащало ТБО за 2009 г. и 2010 г. Вещото лице е изчислило ТБО за 2009 г. (от 01.05.2009 г. до 31.12.2009 г.) на 885, 58 лв., от които 398, 51 лв. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, 132, 84 лв. такса за депо и 354, 23 лв. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Експертът е изчислил задължението за лихва върху вземането за 2009 г. на 306, 54 лв. За 2010 г. задължението за ТБО е изчислено на 761, 35 лв., от които 531, 35 лв. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и 230, 00 лв. за сметосъбиране, сметоизвозване и такса депо, съгласно подадена от дружеството декларация вх. № 244 от 29.12.2009 г., с която е декларирано, че за 2010 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва 1 бр. кофа. Експертът е изчислил задължението за лихва в размер на 191, 88 лв. Съдът е посочил, че вещото лице е установило, че за 2009 г. и 2010 г. община Банско има разходи по предоставяне на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, сметосъбиране и сметоизвозване, за които разходи са налични актове за установяване на извършени работи, фактури, платежни нареждания, като фактурите са издавани общо, без да се сочи за кои райони се извършва плащането. Отразил е, че като доказателства по делото са приети заповед № 09-306 от 10.11.2008 г. и заповед № 09-282 от 28.10.2009 г. на кмета на община Банско по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и договор за възлагане на обществена поръчка, сключен между общината и "БКО" ООД (изпълнител) за срок от 5 години, считано от 01.12.2004 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в надлежна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Посочил е, че оспорващото дружество безспорно е собственик на недвижим имот находящ се в землището на град Банско, извън строителните му граници и съгласно чл. 11 от ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ е задължен субект за ТБО за процесния имот. Приел е, че е неоснователен довода на дружеството, че не дължи ТБО, с оглед на това, че в района не е организирано сметоизвозване и сметосъбиране, тъй като от заповед № 09-306 от 10.11.2008 г. и заповед № 09-282 от 28.10.2009 г. на кмета на община Банско, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, се установява, че процесния имот е включен в границите на районите на територията на община Банско в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че в заповедта са посочени районите, в които услугата не се предоставя и сред тях не е местността, в която се намира процесният имот. Приел е, че обстоятелството, че услугите са се предоставяли, се потвърждава и от договор за обществена поръчка и актове за извършена работа. Изложил е, че за дължимостта на таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти. Относно таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения е посочил, че има реално съществуващо и използвано депо за съхранение и обезвреждане на отпадъци, поради което таксата за тази услуга също е дължима. За установяване на тези обстоятелства по делото е прието решение № 119 по протокол № 6 от 23.07.2009 г. на общински съвет - Разлог от което е видно, че община Разлог е дала съгласие община Банско да депонира отпадъци в общинското депо за битови отпадъци в град Разлог и заповед № 120 от 17.08.2009 г. на директора на РИСОВ - Благоевград. Приел е за неоснователен и довода на дружеството за немотивираност на оспорения АУПОВ. Решението е частично неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "Паркландс 63" ЕООД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от дружеството декларация. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да е налице заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в която да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираният имот, за който ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедта райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В случая, предвид съдържащите се по делото заповед № 09-306 от 10.11.2008 г. и заповед № 09-282 от 28.10.2009 г. на кмета на община Банско, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че за 2009 г. и 2010 г., услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са организирани в местността "Страгите", където се намира декларираният от дружеството недвижим имот. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е предвидено, че общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в гр. Банско, гр. Добринище и селата от Местенски район. Посочени са изрично обекти и райони, в които услугата няма да се извършва. По отношение на услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е предвидено, почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места да се извършва от общината по график. Предвидено е, че от общината се извършва и услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. При така установеното съдържание на заповедите, е необходимо да се установи попада ли имота на "Паркландс 63" ЕООД в гр. Банско или в друго населено място от общината - единствено установената в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ територия, на която общината е предвидила да престира услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и ако да - престирана ли е фактически услугата. От приложеното по делото удостоверение изх. № 33-02-3088 от 29.10.2013 г., издадено "за" кмета на община Банско, е видно, че поземлен имот с идентификатор 02676.156.83 по кадастралната карта на гр. Банско, в който се намира процесният имот, не попада в строителните граници на населеното място - гр. Банско, като не е спорно, че той не попада и в строителните граници на останалите населени места в общината. Видно от удостоверението м. "Страгите", в която се намира процесният имот, е в землището на гр. Банско. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници и извънселищната територия, определена от границите на землището. В същото време територия на населеното място, съгласно легалната дефиниция в § 5, т. 6 от ЗУТ, е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място, като законодателят не е конкретизирал кое от определенията има предвид. В нормата на чл. 10 от ЗМДТ обаче, по отношение на имотите, което се облагат с данък, е посочено, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. С оглед на това и по аргумент от имотите, изключени от данък недвижими имоти - чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗМДТ, е видно, че водещо за законодателя по ЗМДТ е урбанизирания характер на имотите. Следователно по принцип би могло да се дължи такса и за урбанизирани територии или имоти извън строителните граници на населените места, но тези територии и имоти трябва да са включени в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. От представеното по делото удостоверение от кмета на общината, е безспорно, че имота на "Паркландс 63" ЕООД е изграден в поземлен имот - урбанизирана територия, за който е одобрен подробен устройствен план, поради което поземленият имот попада в селищно образование. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Банско не са включени селищните образования на територията на община Банско. Следователно, органът не е доказал наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за такса битови отпадъци в частта досежно услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имоти, които се намират извън строителните граници на гр. Банско и на другите населени места в общината. Наред с това, по делото не е доказано и фактическото престиране на тези две услуги. Не са събрани доказателства относно организацията и реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на територии за обществено ползване в местността "Страгите". В договорите между общината и "БКО" ООД от 01.12.2004 г. и 28.12.2009 г. и договора между общината и дружество по ЗЗД "Грийн Партнърс - БКС" от 18.05.2010 г. не е налице яснота относно териториите в община Банско, в които е договорено да се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Като доказателства за реално предоставени услуги за 2009 г. и 2010 г. по делото са приложени месечни актове и констативни протоколи за установени извършени видове дейности на територията на град Банско. Представени са и фактури за издадени от дружествата, за дължимите им за плащане суми от общината, както и платежни нареждания за заплатени суми. Съдържанието на актовете и протоколите обаче не може да се свърже с имота на касатора, находящ се извън строителните граници на населеното място и не установява фактическото твърдение на органа за престиране от общината на процесните услуги на дружеството. Въпреки, че са изискани, по делото не са представени маршрутни графици, по които са изпълнявани договорите. Предвид изложеното, неправилно с решението е прието, че посочените две услуги реално са предоставяни от общината в имота на дружеството. Що се отнася до услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи, при условие, че е посочена като дължима в АУЗД и не е заплатена. Съгласно § 19, изр. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗМДТ, за 2009 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. По делото е представено е решение № 316 от 28.01.2009 г. на общинския съвет Банско, с което са приети изменения в Наредбата на общински съвет Банско за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата), включително в частта относно размерите на ТБО. Липсват данни от общинския съвет да са определени различни размери на ТБО за 2010 г., поради което следва да се приеме, че Наредбата, в посочената по-горе редакция, е приложима както за 2009 г., така и за 2010 г. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация, е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество, която в случая не е налице. С оглед на това свое задължение съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на АУЗД, съобразно данните по делото, като не е обвързан от правното основание посочено в акта на горестоящия орган, като основание за определяне размера на ТБО. В случая, в решението на горестоящия орган е посочено е, че размерът на ТБО за 2009 г. и за 2010 г. е определен на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17, ал. 4, б. "г" от Наредбата. Съгласно чл. 17, ал. 4, б. "г" от Наредбата за нежилищни имоти на фирми ТБО е в размер на 10 промила върху отчетната стойност на имота, от които: т. 1) 4,5 промила - за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа; 2) 1,5 промила за изграждане, поддържане и експлоатация на депа; 3) 4 промила - за почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и др. територии от населените места. Предвид възражението на касационния жалбоподател, че ТБО следва да се определи съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредбата, следва да се отбележи, че съгласно посочената разпоредба, за обектите извън регулация на града, таксата се равнява на действително извършените разходи по събирането на битовите отпадъци и извозването им. Такса чистота и такса изграждане, поддържане и експлоатация на депа е 5,5 промила. В чл. 17, ал. 5 от Наредбата, в нарушение на чл. 62 от ЗМДТ таксата не е определена за всяка услуга поотделно. Поради това и на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) вр. с чл. 17, ал. 4, б. "г" от Наредбата, следва да се приеме, че в случая ТБО в общ размер на 5,5 промила за двете услуги се разпределя, като 1,5 промила са за услугата по изграждане, поддържане и експлоатация на депа, а 4 промила - за услугата по почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и др. територии. С АУЗД по отношение на дружеството за 2009 г. (за периода от 01.05.2009 г.) е установено задължение за ТБО (10 промила) в размер на 885, 58 лв., ведно с лихва към 15.01.2013 г. в размер на 303, 40 лв. Съгласно решението на горестоящия орган и приетата по делото експертиза, от тях 398, 51 лв. са за такса за сметосъбиране (4,5 промила), 132, 84 лв. - за такса депо (1,5 промила) и 354, 23 лв. - за такса чистота (4.0 промила). Предвид установеното по-горе, за липса на реално извършване на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, решението на първоинстанционния съд се явява незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Паркландс 63" ЕООД срещу АУЗД, по отношение с определените с него задължения за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. в размер общо на 752, 74 лв., ведно със съответните лихви. В частта, с която отхвърлена жалбата на "Паркландс 63" ЕООД срещу АУЗД, по отношение с определените с него задължения за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, решението е правилно. Безспорно е, че от страна на дружеството е подадена декларация вх. № 244 от 29.12.2009 г., с която е декларирано, че за 2010 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва 1 бр. кофа. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че таксата е определена по реда на чл. 17, ал. 4, б. "г" от Наредбата, но в случая приложима се явява нормата на чл. 17, ал. 3, б. "б", т. 1 от нея, съгласно която, размера на ТБО за нежилищни имоти на граждани и фирми в абсолютен размер, според количеството изхвърлени отпадъци е 230 лева за кофа. Съгласно чл. 17, ал. 4 от Наредбата за физическите и юридическите лица, подали декларации за броя съдове, таксата за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" е в размер на определената върху отчетната стойност (данъчната оценка) на имотите, която в процесната хипотеза, по аргумент от чл. 17, ал. 4, б. "г", т. 3 от Наредбата е 4 промила. С АУЗД за 2010 г. по отношение на дружеството е установено задължение за ТБО (4 промила - такса чистота плюс 230 лв. за един брой кофа) в размер на 761, 35 лв., Съгласно решението на горестоящия орган, ТБО е формирана по следния начин: 0, 00 лв. - такса за сметосъбиране, 0, 00 лв. - такса депо, 531, 35 лв. - такса чистотата и 230, 00 лв. - кофа 1 брой. Предвид по-горе посоченото решението на първоинстанционния съд се явява незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Паркландс 63" ЕООД срещу АУЗД, по отношение с определените с него задължения за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2010 г. в размер на 531, 35 лв. Видно от АУЗД и потвърждаващото го решение, на дружеството не е начислена ТБО за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. След като от самия орган е посочено, че дружеството няма задължения за посочената услуга, не може да се възприеме заключението на вещото лице, че в сумата от 230, 00 лв. е включена, както такса за сметосъбиране, сметоизвозване, така и такса депо, тъй като по този начин се влошава положението на жалбоподателя. Още повече, в чл. 17, ал. 3, б. "б", т. 1 от Наредбата също не е посочено коя от услугите по чл. 62 от ЗМДТ се включва в сумата от 230, 00 лв. Поради това решението на първоинстанционния съд, с което отхвърлена жалбата на "Паркландс 63" ЕООД срещу АУЗД, по отношение с определените с него задължения за ТБО за 2010 г. и съответните лихви следва да се отмени в цялост, включително и по отношение на сумата от 230, 00 лв. При изяснена фактическа обстановка съдът следва да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, в посочените по-горе части, в които се констатира, че същото е неправилно. След отмяната на решението, съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като отмени обжалвания АУЗД, в частта, с която за 2009 г. на "Паркландс 63" ЕООД са установени задължения за ТБО за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер общо на 752, 74 лв., както и за лихвите в размер на 257, 89 лв. Оспореният акт следва да се отмени и в частта, с която за 2010 г. на "Паркландс 63" ЕООД са установени задължения за ТБО общо в размер на 761, 35 лв., както и за лихвите в размер на 190, 23 лв. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която на ответника са присъдени направени по делото разноски за сумата над 82, 47 лв., имащо характер на определение в тази част. В частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД, по отношение на определените задължения за ТБО за 2009 г. за услугата по обезвреждане на битови отпадъци, в размер на 132, 84 лв. и дължимата лихва върху тази сума от 45, 51 лв. съдебното решение е правилно следва да се остави в сила. При определяне на размера на дължимата лихва съдът не взема предвид този, изчислен от вещото лице, тъй като е по-висок от този посочения в АУЗД и това би довело до влошаване положението на жалбоподателя. С оглед своевременните искания на страните за присъждане на сторените от тях разноски, представените доказателства за направени разноски, направените възражения и предвид изхода на правния спор, на "Паркландс 63" ЕООД се дължат разноски съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 394, 17 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение