Решение № 1363 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14204/2014 г.

Решение № 1363 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14204/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Варна запад" чрез процесуалния си представител юриск. М. Роева, срещу решение № 2113/30.09.2014 г., постановено по адм. дело № 187/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на "Левъл Зет" ЕООД - гр. Варна е отменено решение към ЕАД № 12BG002002Н0054193/02.07.2012 г. на началника на същия митнически пункт за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката - сурови бадеми, внос от Съединените американски щати са определени за доплащане мито в размер на 10 065,24 лв. и ДДС - 59 528,71 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата и необосновани фактически изводи, направени при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи от получения отговор от САЩ по линия на международното сътрудничество. Според касатора неотносими са представените в производството пред решаващия съд счетоводни документи, както и банков суифт за плащане, тъй като без значение е за определяне на митническата стойност по какъв начин се осчетоводяват фактурите. Касаторът излага оплакване, че след като нито в административното, нито в съдебното производство дружеството не е представило договори за покупко-продажба не е установено каква е била договорената стойност на стоката. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата на "Левъл Зет" ЕООД срещу решението на митническия орган за извършване корекция на митническата стойност на внесените бадеми от САЩ и определените за доплащане мито и ДДС, бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Левъл Зет" ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Др. Раков оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Искса оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Спорът, отнесен до Варненския административен съд е за коригираната от началника на МП "Варна запад" митническа стойност на внесените от САЩ сурови бадеми без черупки и въз основа на нея определените за доплащане мито и ДДС, ведно със законната лихва. Декларираната при вноса митническа стойност от "Левъл Зет" ЕООД е в размер на 50 565,06 щатски долара, като пред митническите органи са представени инвойс фактури № 7170168/26.04.2012 г. и № 7170169/26.04.2012 г. Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 181, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламента), който поставя изискване за документална обоснованост на декларираната стойност, като задължава лицата, посочени в чл. 178, § 2 от същия Регламент да представят на митническите власти копие от фактурата, на чиято база е декларираната стойност на внасяната стока. Според съда митническите органи са били в правото си да извършат последваща проверка по реда на чл. 78, § 2 от Регламента с цел установяване истинността на данните от декларацията. В тази връзка съдът е посочил, че Регламентът не предвижда правило за определяне на митническа стойност на база стойността, декларирана при износа. Затова според съда в тежест на митническите органи е било да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на процесния внос е различна от декларираната и конкретно, че е тази по документите, представени пред износната митница - 237 360 - щатски долара. Нееднократно Върховният административен съд в свои решения по подобни казуси (например по делата на "Садат" ООД) е приемал, че наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях автоматично не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. В случая, дори не са представени фактурите, представени при износа, а само е възпроизведено част от съдържанието им, съгласно износните декларации. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената стойност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на митническите власти в САЩ, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод за действително договорената стойност. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, законосъобразни са изводите на съда, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската. Предвид възприетото от митническите органи се поставя въпросът: Ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят? В този смисъл правилно решаващият съд е приел, че никъде в Регламента не се посочва, че за действителна следва да се използва митническата стойност по документите на износителя. Фактурите и при износителя и при вносителя представляват частни свидетелстващи документи, както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на митническите органи е да установят коя е действителната митническа стойност на внесените стоки. Затова, както е прието в решението на съда, че не са налице основания да не бъде определена митническата стойност на внесената стока по процесната ЕАД по реда на чл. 29, § 1 от Регламента. Като действително договорена или платена стойност на стоките може да се приемат данните от износната декларация само при условие, че по линия на международното сътрудничество митническите органи, осъществяващи последваща проверка са извършили по-задълбочена проверка за да установят действителната митническа стойност. При неизпълнение на разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 171 АПК, правилно съдът е приел, че няма основание посочената от вносителя стойност да не се приема като действителна такава. Липсата на каквито и да е други доказателства от официалното писмо на американските митнически власти, освен износната декларация и износната фактура, обосновано е мотивирало първоинстанционния съд да постанови обжалвания пред настоящата съдебна инстанция съдебен акт. Оплакването за посочване на грешен номер на ЕАД в мотивите на съдебния акт очевидно посочва явна техническа грешка, която не влияе на правилността на решението, поради ясно изложените принципни мотиви. Предвид гореизложеното, обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят направените разноски в размер на 5 235,64 лв., съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,