Решение № 14033 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2015 г.

Решение № 14033 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "М-Синтез" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против Решение № 7590/8.12.2014 г. по адм. д. № 7949/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 2141300998/16.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърден с Решение № 1164/03.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София, при ЦУ на НАП относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 02.2007 г., м. 05.2007 г., м. 07.2007 г., м. 10.2007 г. и м. 02.2009 г. както и начислените лихви по фактури, издадени от "Валенс 2005" ЕООД, "Стройко 11" ЕООД и "Виктория - 98 М" ЕООД, в резултат на което е установен ДДС за довнасяне в размер на 36 700 лв. и съответните лихви за забава в размер на 24 036.12 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната на решението в неговата цялост и присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кирилов, оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА с установен данък добавена стойност от непризнат данъчен кредит по фактури с предмет, за данъчен период и по доставчици, както следва:

• по 2 бр. фактури, с предмет на доставка "Проект за преустройство на партерен и първи етаж на жилищна и офис сграда, УПИ II 2861, кв. 212, ЦГЧ Благоевград, от офиси и магазини в банков салон на Прокредит Банк" и "Текущ ремонт на офис на фирма "М-Синтез" ЕООД в гр. София, ул. "Миджур" № 13" за данъчни периоди м. 02.2007 г. и м. 05.2007 г., издадени от "Стройко 11" ЕООД;

• по 2 бр. фактури, с предмет на доставка "Проектиране на Плувен комплекс на НСА "Васил Левски", гр. София по части Архитектурна, Конструктивна и Геодезия" и "Проект на Спортен комплекс, гр. Суворово, обл. Варна, по част Конструкции" за данъчни периоди м. 07.2007 г. и м. 10.2007 г. издадени от "Валенс 2005" ЕООД;

• по 1 бр. фактура, с предмет на доставка "СМР на офис на фирма "М-Синтез" ЕООД в гр. София, ул. "Миджур" № 13" за данъчен период м. 02.2009 г., издадена от "Виктория - 98 М" ЕООД.

Въз основа на съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства, съдът е обосновал изводи за законосъобразен отказ на данъчен кредит, поради липса на доказателства за реални доставки на услуги от процесните доставчици. Изводът на ревизиращият орган за нереалност на доставките не се опровергава от страна на ревизирания субект. При липса на реално осъществена доставка на услуга не е налице условието на чл. 68 ЗДДС, определящ данъчния кредит като сума, която регистрираното лице има право да приспадне и респективно не възниква право на данъчен кредит за получател на такава доставка, която съществува само документално, но не е реална. Съдът е приел за неприложима съдебната практика на СЕС, тъй като ДЗЛ е задължено да установи наличието на предпоставките за признаване на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката.

Решението е правилно.

Съдът правилно е указал на касатора, че носи доказателствената тежест за наличието на реална доставка. Ревизираното лице следва да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Указал е още възможността за ангажиране на допълнителни доказателства.

Изводите на ревизиращите органи за липса на реални доставки на услуги са формирани след съвкупна преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства - извършени са насрещни проверки на доставчиците, в хода на които ИППДОЗЛ на "Валенс 2005" ЕООД и "Стройко 11" ЕООД са връчвани по реда на чл. 32 ДОПК поради неоткриването им, като в определения срок не са представени изисканите документи. На доставчика "Виктория - 98 М" ЕООД е било връчено искане, в отговор на което дружеството е представило: копие на фактура № 132/28.02.2009 г., счетоводни регистри, договор от 5.01.2009 г., протокол обр. 19 от 28.02.2009 г., справка за трудови договори, платежна ведомост, амортизационен план и декларация от управителя. Ревизиращите органи са изискали още документи и писмени обяснения от ревизираното дружество. Следва да бъде посочено, че проверка на счетоводствата на доставчиците не е била осъществена, поради невъзможността за осъществяване на такава. Извършени са проверки в информационните системи на НАП относно наличието на назначени лица във връзка с кадровата обезпеченост на доставчиците, от които е установено, че във "Валенс 2005" ЕООД е имало назначени на трудов договор 5 лица - трима на длъжност "работник в строителството", един на длъжност "автомонтьор" и един на длъжност "чистач", а в "Стройко 11" ЕООД е имало назначени две лица на длъжности: "деловодител" и "снабдител-доставчик". Относно доставчика "Виктория - 98 М" ЕООД е установено след извършена ревизия, че в процесния данъчен период м. 02.2009 г. дружеството не е осъществявало стопанска дейност. При липса на каквито и да е други доказателства, изходящи от счетоводствата на доставчиците, тези данни водят до извод за невъзможност доставчиците да осъществяват специфичните дейности, свързани с предмета на доставките: "Проектиране на Плувен комплекс на НСА "В. Левски" по части Архитектурна, Конструктивна и Геодезия", "Изготвяне на проект за Спортен комплекс, гр. Суворово, по част Конструкция", "Изготвяне на проект за преустройство на партерен и първи етаж на жилищна и офис сграда в Благоевград, от офиси и магазини, в банков салов на Прокредит Банк" и "Текущ ремонт на офис на "М-Синтез " ЕООД в гр. София, ул. "Минджур" № 13". Съобразно представените доказателства за доставки от ревизираното дружество към възложители и съобразно осъществяваната от дружеството дейност: извършване на проектантски, инженерни и архитектурни работи и специализацията на назначените лица по трудов договор - 8 трудови договора с код по икономически дейности: архитекти и инженери за периода 3.04.2006 г. - 3.01.2011 г., в който са включени ревизираните периоди, част от доставките на услуги, свързани със специфична дейност, са могли да бъдат осъществени непосредствено от ревизираното дружество, без ползване на подизпълнители.

Неоснователни са поддържаните в касационната жалба твърдения, че ревизиращите органи никъде в ревизионния акт не оспорват реалността на доставките, при което не е било необходимо доказване със съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, каквито искания не са заявени от жалбоподателя в хода на оспорване на РА.

Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само документално оформяне на стопанските операции. Липсата на доказателства, които установяват извършването на услугите, прави недоказана тази реалност, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.

По отношение на доставките фактурирани от "Валенс 2005" ЕООД и "Стройко 11" ЕООД с предмет проектантски услуги са представени договори, в които не се съдържат конкретни договорености относно характера и обема на дължимите от изпълнителите действия. Представени са единствено приемо-предавателни протоколи, в които е отразено, че се предават папки с проектна документация, като не се представени нито копия, нито оригинали от последната. Обосновано съдът е приел, че възложителят - ревизирано лице следва да разполага с посочената документация, предвид обстоятелството на предаването от изпълнителя към самия него с приемо-предавателни протоколи. От наличните по делото доказателства не може да се изведе извод за реално фактическо изпълнение на конкретни услуги с конкретен предмет по смисъла на чл. 9 ЗДДС, от посочените във фактурите доставчици. Предвид спецификата на услугите няма данни "Валенс 2005" ЕООД и "Стройко 11" ЕООД да разполагат със специалисти и техническа осигуреност, която да гарантира изпълнението им. Досежно доставката фактурирана от "Виктория - 98 М" ЕООД с предмет СМР, която видно от представените доказателства включва труд и доставката на отделните видове материали и елементи за монтаж на обекта, правилно съдът е посочил, че не са представени документи за закупуването им от страна на доставчика, нито са ангажирани доказателства относно кадровата обезпеченост на доставчика за осъществяването на специфичните дейности.

Правилно административният съд е посочил, че не може да се направи обоснован извод, че предметът на тези договори е бил предоставен на възложителя. От представените писмени доказателства не може да се изведе извод за реално фактическо изпълнение на конкретни услуги с конкретен предмет по смисъла на чл. 9 ЗДДС.

Въз основа на съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства, съдът е обосновал изводи за законосъобразен отказ на данъчен кредит, поради липса на доказателства за реални осъществени доставки на услуги от процесните доставчици.

В хода на съдебното производство не е заявено искане за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, независимо от указанията дадени на задълженото лице от страна на съда.

Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит.

Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги.

Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото, както правилно е приел съдът.

Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е събраните доказателства и е извел обоснованият извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА.

По изложените съображения, решението с изводи за законосъобразност на РА и неоснователност на жалбата срещу него, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изход на спора на ответника по касацията се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но поради това, че с атакуваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 631 лева, което е за цялото производство, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, второ в същия размер за защита пред касационната инстанция не следва да се присъжда. Новата редакция на чл. 161, ал. 1 ДОПК, ДВ, бр. 94 от 2015 г. е неприложима към момента, тъй като е в сила от 1.01.2016 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение