Решение № 12568 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2014 г.

Решение № 12568 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас и от "Анабела Съншайн" ЕООД. С касационна жалба Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, обжалва Решение № 1009 от 10.06.2014 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1551/2013 г. в частта, в която е изменен Ревизионен акт № 02-1201935/27.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 147/16.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, в частта, в която на "Анабела Съншайн" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 12 150 лева и лихва за просрочие - 6 908,67 лева, като са определени задълженията на дружеството по ЗКПО за 2007 г. за корпоративен данък в размер на 10 372 лева и лихва за просрочие - 6 120,49 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа, че в останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С касационна жалба "Анабела Съншайн" ЕООД, чрез процесуален представител обжалва решението на АС - Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорения РА, в частта, в която на "Анабела Съншайн" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас са определени задължения по ЗКПО за 2006 г. в размер на 15 673,66 лева и лихва в размер на 11 181,31 лева и за 2007 г. в размер на 10 372 лева и лихва в размер на 6 120,49 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в тази част като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът "Анабела Съншайн" ЕООД, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си и оспорва жалбата, подадена от другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Предмет на обжалване пред АС - Бургас е бил Ревизионен акт № 02-1201935/27.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, с който на "Анабела Съншайн" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. в размер на 15 673,66 лева и лихва за просрочие -11 191,31 лева и за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. в размер на 12 150,00 лева и лихва за просрочие - 6 908,67 лева. С оспореното решение, Административен съд (АС) - Бургас е изменил Ревизионен акт (РА )№ 02-1201935/27.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 147/16.05.2013 г., произнесено от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас в частта, в която на "Анабела Съншайн" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 12 150 лева и лихва за просрочие - 6 908,67 лева, като е определил задължения на дружеството по ЗКПО за 2007 г. в размер на 10 372 лева и лихва за просрочие - 6 120,49 лева и отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. С решението си, съдът е присъдил разноски на страните съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон, в частта на облагането с корпоративен данък за 2007 г. и при съответствие с материалния закон - в частта на облагането с корпоративен данък за 2006 г. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че основната дейност на "Анабела Съншайн" ЕООД през ревизирания период е покупко-продажба на недвижими имоти - предимно земеделски земи. Приел е за установено, че продажните цени на две от сделките, сключени през 2006 г. от "Анабела Съншайн" ЕООД, за продажба на недвижими имоти, обективирани в нот. акт № 158/17.02.2006 г. и в нот. акт № 43/22.05.2006 г., които били съответно 1 лев на кв. метър и 2,68 лева за кв. м. се отличавали съществено от цените, на които са извършени другите продажби за същия период от ревизираното дружество по подробно посочени нотариални актове, с най - ниска цена от 15,95 лева за 1 кв. м. При това положение, съдът е приел, че е осъществен състава на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) и определянето на данъчните задължения правилно е извършено след определяне на пазарната цена на недвижимите имоти по методите, визирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Позовал се е на прието по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническа експертиза, от което се установявало, че средната пазарна цена на 1 кв. м. от поземления имот, прехвърлен с НА№ 158/17.02.2006 г. - ПИ № 001251, представляващ нива с площ от 7 000 кв. м. и ПИ № 001252, представляващ нива с площ от 3 003 кв. м. в местността "Стролата" е 7,24 лева, а средната пазарна цена на поземления имот, предмет на разпореждане с НА № 43/22.05.2006 г. с идентификатор 39164.12.ЗЗ5 по КККР на с. Кошарица, община Несебър с обща площ от 2 501 кв. м. е 24,79 лв./кв. м. Посочил е, че определените от съдебно-техническата експертиза пазарни цени, са по-високи от тези на експерта в ревизионното производство и обосновават начисляване на по-висок данък от ревизионно установения, което е недопустимо поради забраната на чл. 160, ал. 5 от ДОПК актът да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което е отхвърлил жалбата на "Анабела Съншайн" ЕООД в частта по ЗКПО за 2006 г., като неоснователна. В частта на РА по ЗКПО за 2007 г., съдът е приел за установено, че продажната цена на два недвижими имота по сделка, обективирана в нотариален акт № 65, том I, рег. № 185, дело 64/23.01.2007 г. с продавач "Анабела Съншайн" ЕООД е занижена, тъй като възлиза на 0,13 лева за 1 кв. м. и се отличавали съществено от цените, на които са извършени другите продажби за същия период от ревизираното дружество се отличавали съществено от цените, на които са извършени другите продажби за същия период от ревизираното дружество по подробно посочени нотариални актове с най - ниска цена от 24,18 лева за 1 кв. м. При това положение, съдът е приел, че е осъществен състава на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и определянето на данъчните задължения правилно е извършено след определяне на пазарната цена по методите, визирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Позовал се е на прието по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническа експертиза, от което се установявало, че средната пазарна цена на поземлен имот с идентификатор № 008ЗЗ. 1.282 и на поземлен имот с идентификатор № 008ЗЗ. 1.283 в местността "Стролата" е 7,53 лв./кв. м. Съгласно заключението на оценителната експертиза в ревизионното производство, средната пазарна цена на същия имот възлизал на 8,80 лева за 1 кв. м. Съдът е кредитирал с доверие заключението по назначената съдебно-техническа експертиза в съдебното производство по съображения, че е извършено от лицензиран оценител, след обстоен анализ на пазарните сегменти, при конкретно посочени характеристики на имотите, предмет на изследване и при приложение на метода на сравнимите неконтролирани цени. Въз основа на заключението, съдът е определил, че средната пазарна цена на имотите, предмет на разпореждане с НА № 65/23.01.2007 г. възлиза на 105 420 лева, от която сума след като се приспадне приходът, за който дружеството е издало ДФ № 1/23.01.2007 г. в размер на 1 700 лева се получавала разликата от 103 720 лева, с която сума следва да се преобразува финансовия резултат на предприятието за 2007 г., а определен въз основа на тези данни, корпоративният данък на търговеца за 2007 г. възлиза на 10 372 лева, а лихвата за просрочие на 6 120,49 лева. За разликата над тази суми (до сумата от 12 150 лева, респ. сумата от 6 908,67 лева), съдът е приел, че ревизионният акт в частта за 2007 г. се явява незаконосъобразен и следва да се отмени. Решението е правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас: Съдът е обсъдил подробно установената фактическа обстановка и за да достигне до правни изводи за наличие на основание за изменение на РА се е позовал на неоспорено по делото заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, която определя средните пазарните цени на продадените имоти през 2007 г. В касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София се правят оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал заключението по назначената съдебно техническа експертиза, вместо това, изготвено в хода на ревизионното производство за определяне на справедлива пазарна цена на недвижими имоти. По делото няма спор, че заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза не е оспорено и е прието без възражение от страните по делото. Настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е кредитирал с доверие заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, а доводите в касационната жалба по същество представляват оспорване на заключението по приетата без възражения експертиза. В случая е безспорно установено, че двете експертизи използват идентичен метод - методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, но при изготвеното заключение в хода на ревизионното производство е използвана информация на фирми, предлагащи обекти за продажба, а при изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза е използвана информация за вече осъществени продажби и за предлагане на сходни имоти. Това обяснява малката разлика при определяне на пазарната цена на кв. метър, която според заключението в ревизионното производство е 8,80 лева, а според заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е 7,53 лева. Настоящата инстанция счита, че правилно съдът се е позовал на неоспореното по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, поради което решението, в оспорената от Директора на Д "ОДОП" част, с което е изменен РА, като е намалено задължението на "Анабела Съншайн" ЕООД по ЗКПО за 2007 г. за корпоративен данък в размер на 10 372 лева и лихва за просрочие - 6 120,49 лева е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Анабела Съншайн" ЕООД - гр. Бургас: Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че приходните органи и съдът е следвало да се занимаят с въпроса дали страните по сделката са целели отклонение от данъчно облагане и какво в действителност е било намерението им за сключване на сделките. Законът не предвижда като задължение на данъчните органи и съда да изследват и доказват намерението на страните по сделките да избегнат данъчно облагане. Предпоставките за приложението на чл. 16 от ЗКПО са обективни и същите са правилно установени от съда в оспореното решение. Съгласно чл. 16 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В случая е безспорно установено, че три от сделките, сключени от "Анабела Съншайн" през 2006 г. и 2007 г., обективирани в нотариални актове както следва: нот. акт. № 158/17.02.2006 г., нот. акт № 43/22.05.2006 г. и нот. акт. № 65/23.01.2007 г. са сключени при условие за продажна цена на недвижимите имоти в диапазон от 0,13 лева на кв. м. до 1 лев на кв. м., която е значително по-ниска от продажната цена на обичайните сделки от същия вид, сключени от "Анабела Съншайн" за същия период и обективирани в нотариални актове, подробно посочени в РА и решението на съда, съгласно които минимална цена е 15,95 лева за 1 кв. м. за сделките през 2006 г., респ. от 24,18 лева за 1 кв. м. за сделките през 2007 г. По този начин, правилно съдът е приел за установено, че сделките, обективирани в нотариални актове № 158/17.02.2006 г., нот. акт № 43/22.05.2006 г. и № 65/23.01.2007 г. са сключени в отклонение на данъчното облагане, поради което правилно на основание чл. 14 /отм/ и чл. 16 от ЗКПО, посочената по тези сделки пазарна цена не е взета под внимание, а е взета под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от същия вид по пазарни цени и насочена към същия икономически резултат. В случая по делото е прието неоспорено от страните заключение, от което се установява каква е средната пазарна цена на недвижимите имоти, предмет на сделките, сключени в отклонение от данъчното облагане. Въз основа на заключението съдът е достигнал до обосновани правни изводи, че законосъобразно е установена в ревизионното производство разлика между пазарната цена на имотите и продажната им цена. Правилни са изводите на съда, че с посочената разлика следва да се преобразува финансовия резултат на предприятието за 2006 г. и 2007 г., а въз основа на това да се определи и допълнителния корпоративен данък на търговеца за 2006 г. и 2007 г. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в касационните жалби отменителни основания, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за неоснователни, а оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,