Решение № 3171 от 27.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Савов с [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв. М. Сутев, против решение 296/10 март 2022 г., постановено по адм. д. 233/2021 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се излагат подробни доводи за недопустимост на постановеното решение, като се твърди, че същото е постановено при липса на надлежно подадена жалба /по електронен път/ и при липса на правен интерес от жалбоподателката К. Коваленко. Претендира се решението в обжалваната част да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно счита, че процесното решение за неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Коваленко гражданка на Украйна, продължително пребиваваща в Република България, против заповед 18-403-12 януари 2021 г. на началника на СГКК Варна, с която по заявление на В. Савов е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, изразяващо се в промяна границите и в данните за собствеността на съществуващи обекти с идентификатори 10135.2560.206.1.8 собственост на жалбоподателката и 10135.2560.206.1.9 собственост на В. Савов. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на Коваленко, против заповед 18-403-12.01.2021 г. на началника на СГКК- Варна в частта на т. ІІ. 2. относно промените в кадастралните данни за собствеността на СОС с идентификатор 10135.2560.206.1.8, като е прекратил производството по делото в тази му част и е отменил заповед 18-403-12.01.2021 г. на началника на СГКК- Варна в останалата й част, като е върнал делото като преписка на Началника на СГКК Варна за ново произнасяне в отменените части на Заповед 18-403-12.01.2021 г. Решението е неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че в частта по т. ІІ.2 досежно СОС 10135.2560.206.1.8, заповедта е позитивен административен акт за Коваленко и жалбата е процесуално недопустима, поради което правилно е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството в тази му част. Правилно е прието от съда и, че оспорването е направено в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок, поради което е приел, че жалбата е допустима. Не се споделят възраженията на касационният жалбоподател, досежно недопустимост на решението, като постановено при липса на надлежно подадена жалба срещу процесната заповед. Съгласно чл. 18а, ал. 1 АПК (Нов ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги по електронен път по реда на Закона за електронното управление съответно по Закона за съдебната власт, а също и чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган на Интернет страницата му. Основателно е възражението на жалбоподателя, че Коваленко няма правен интерес от оспорването. По делото не е спорно, че К. Коваленко е собственичка на ап. 8, а В. Савов е собственик на ап.9 видно от приложените нотариални актове, както и обстоятелството, че с процесната заповед не се променят съседите и площите на двата апартамента, които са вписани в КК и КР с процесното изменение. След като границите на собствения на Коваленко апартамент не се променят и не се засягат нейни права в етажната собственост, то тя не попада в категорията на лицата, имащи право да оспорят издадения административен акт по чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че в случая е налице спор за материално право, което е основание за постановяване на отказ за извършване на исканото изменение. Видно от материалите по делото и заключението на приетата по делото СТЕ е, че процесната заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 вр. чл. 51, т. 1 ЗКИР, като с нея, въз основа надлежно изготвен проект от правоспособно лице са отстранени по установения от закона ред непълноти и грешки в КК и КР, като са попълнени верните контури /очертания/ на ап.8 и първото ниво ап.9 на 5-тия етаж в сградата, както и второто ниво на апартамент 9 /зимна градина - балкон/. Второто ниво на ап. 9, се намира над ап. 8, т.е. - не граничи с обекта в сградата, който е собственост на жалбоподателката, както и с никой друг самостоятелен обект в сградата. Видно от документа за собственост, проекта за изменение/попълване, архитектурния проект и СТЕ, процесната заповед не се отнася за общи части от етажната собственост, следователно не се засягат статута и целостта на такива. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) заповедите от вида на процесната се съобщават на заинтересуваните лица, чиито права са засегнати от изменението. С текста на § 1, т. 13 ДР ЗКИР е дадено определение на понятието заинтересувани лица - собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. В случая, след като границите на собствения на К. Коваленко ап. 8 не се променят и не се засягат нейни права в етажната собственост, тя не попада в категорията на лицата, разполагащи с право да оспорят издадения административен акт по чл. 54, ал. 4 ЗКИР и жалбата в тази част е процесуално недопустима - поради липса на правен интерес. Безспорно е, че понятието правен интерес от съдебно обжалване е процесуално правно. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимоста на всяка форма на съдебна защита, за която съдът е длъжен служебно да следи. Безспорно е и, че правният интерес трябва да е личен никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права и пряк и непосредствен пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия. Правният интерес е матералноправен и процесуалноправен. Матералноправният такъв е основание за възникването на процесуалноправния. С други думи процесуалноправният интерес е средството, инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес и съотношението е като средство към цел. Тази е и причината за изискването той да е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата. Процесуалноправният интерес е винаги налице за тези, които притежават материалноправен и не случайно законодателят е предвидил да бъде положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Такъв интерес трябва да е налице не само при подаване на жалбата, но и при решаването на делото, като ако междувременно е отпаднал, в тези случаи делото следва да се прекрати. Липсва правен интерес, ако с разпоредителната част (диспозитива) на акта с нищо не уврежда жалбоподателя, тъй като наличието му се преценява по отношение на разпоредителната му част, т.е. частта, с която се определят правата или задълженията. Предвид изложеното, при наличие на недопустима жалба съдът е следвало да я остави без разглеждане в цялост и да прекрати производството по делото. Вместо това същият, в частта по т. ІІ.2 от заповедта, правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, а по отношение на т. І.1, т. І.2 и т. ІІ.1 от заповедта е приел жалбата за разглеждане по същество, постановявайки недопустимо решение. Като недопустимо същото следва да бъде обезсилено, в частта, в която съдът е отменил заповед 18-403 от 12 януари 2021 г. на началника на СГКК Варна и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Предявената претенция от касатора за разноски следва да бъде уважавана, до размера на държавната такса, внесена по касационното производство, за която е представено доказателство. Списък на разноските съгласно чл. 80 ГПК не е наличен. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение