Решение № 6039 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2010 г.

Решение № 6039 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димо Георгиев Димов от гр. Хасково срещу решение № 261 от 25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 137/2010 г. от Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-26-005 от 08.02.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ)- Хасково. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. В представени допълнителна молба и писмени бележки навежда доводи за нищожност на акта, като постановен при липса на компетентност. Ответникът - Директор на ОДЗ Хасково в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Димов против заповед № РД-26-005 от 8.02.2010 г. на Директора на ОДЗ Хасково, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "началник отдел" на отдел "Регионална политика" в Областна дирекция "Земеделие" Хасково на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните по делото - дали е налице действително съкращение на заеманата длъжност от жалбоподателя. В тази връзка е дадено тълкуване на закона, като е посочено, че при действителното съкращение на дадената длъжност в администрацията е необходимо пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или тяхното изменение да е толкова съществено, че новата им съвкупност да налага извод за наличието на качествено нова длъжност. Изложени са мотиви, че определена длъжност представлява единство от нормативно определена позиция (наименование), на длъжността в длъжностното разписание и система от функции, задължения и изисквания. Анализирайки фактите и обстоятелствата по делото административният съд е направил извод, че няма пълно съвпадение и покритие, между длъжностната характеристика на жалбоподателя Димо Димов и длъжностните характеристики за длъжностите "главен секретар", "директор" на Дирекция "административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" и "главен директор" на Главна дирекция "Аграрно развитие" в ОДЗ Хасково. Посочено е още, че длъжността на жалбоподателя е действително съкратена, тъй като е престанала да съществува като позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Функциите на заеманата от Димов длъжност, са били разпределени между посочените по-горе длъжности, чийто длъжностни характеристики са били съпоставяни с тази на длъжността на жалбодателя. Обжалваното решение е правилно. Наведеният довод, че съдът не е обсъдил наличие на предпоставките на § 1, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 265 от 10.11.2009 г., (с което е приет нов Устройствен правилник на Министерство на земеделието и храните), съгласно който трудовите и служебните правоотношения на служителите в областните дирекции "Земеделие" и в общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните преминават към областните дирекции "Земеделие" по реда на чл. 123 от КТ и чл. 87а ЗДСл е неоснователен. Съгласно чл. 2 от цитираното ПМС се създават областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните. Не се спори между страните, че служебното правоотношение на жалбодателя е прекратено на 8.02.2010 г. - следователно в случая безспорно същият е продължил да изпълнява длъжността си след влизане в сила на УП на МЗХ 13.11.2009 г. до дата на издаване на обжалваната заповед. Дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на ОДЗ, съгласно цитираното по-горе ПМС се уреждат с Устройствен правилник, издаден от министъра на земеделието и храните. Те се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. Съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на издадения такъв от Министъра на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., в 10-дневен срок от влизането му в сила директорите на съответните ОДЗ е следвало да утвърдят длъжностното разписание на служителите в дирекцията, съгласувано с министъра. В конкретния случай от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че със заповед № РД-26-3 от 5.02.2010 г. Директорът на ОДЗ Хасково е утвърдил, считано от същата дата длъжностно разписание, в което длъжността, заемана от жалбодателя не фигурира като нормативно определена позиция, макар числеността на персонала да е запазена. От изложеното следва, че в конкретния случай § 1 от ПЗР на ПМС № 265/10.11.2009 г. не намира приложение. Правилно е посочено, в обжалвания съдебен акт, че е в кръга на компетентността на административния орган да извършва промени в организацията на администрацията с оглед оптимизиране на дейността й, а в случая релевантния факт е, че отделът и съответно длъжността, която е заемал Димов са закрити. Неоснователен е и доводът, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбодателя не е имало утвърдени длъжностни характеристики за съпоставяните длъжности е неоснователен, тъй като не са представени доказателства в тази насока и твърденията в тази насока са необосновани. Неоснователен е и наваденият довод, че заповедта е издадена при липса на компетентност, тъй както бе посочено по-горе с ПМС 265/2009 г. ОДЗ са новосъздадени териториални структури, които съгласно чл. 3 от УП на ОДЗ се ръководят и управляват от директор, който е орган на изпълнителната власт и съгласно ал. 3, т. 8 от цитирания текст назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството, но съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗДСл част от правомощията по служебни правоотношения, включително категорията на процесните могат да бъдат възложени на ръководители на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, какъвто безспорно е и конкретният случай. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,