Решение № 6423 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2012 г.
ВАСIII отделение08.05.2012 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ без разглеждане, частната жалба на Министерски съвет на Република България против разпореждане от 17.01.2012 г. на председателя на Трето отделение на Върховен административен съд, с което на осн. чл. 306, ал. 2 от АПК за нарушение по чл. 304 от АПК - неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт - решение № 4775 от 22.04.2008 г. по адм. д. № 356/2008 г. по описа на ВАС, на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" е наложено наказание - глоба в размер на 500 лева. ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 17.01.2012 г. на председателя на Трето отделение на Върховен административен съд, с което на осн. чл. 306, ал. 2 от АПК за нарушение по чл. 304 от АПК - неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт - решение № 4775 от 22.04.2008 г. по адм. д. № 356/2008 г. по описа на ВАС, на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" е наложено наказание - глоба в размер на 500 лева. ПРЕКРАТЯВА производството по искане вх. № 17368 от 1.11.2011 г. на Силвия Захариева Иванова за налагане на глоба по чл. 304 от АПК. ОСТАВЯ в сила разпореждане от 17.01.2012 г. на председателя на Трето отделение на Върховен административен съд в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6423 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на Управителния съвет Сергей Михалев и частна жалба от Министерски съвет на Република България против разпореждане от 17.01.2012 г. на председателя на Трето отделение на Върховен административен съд, с което на осн. чл. 306, ал. 2 от АПК за нарушение по чл. 304 от АПК - неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт - решение № 4775 от 22.04.2008 г. по адм. д. № 356/2008 г. по описа на ВАС, на председателя на УС на А "ПИ"е наложено наказание - глоба в размер на 500 лева. Разпореждането, в частта, с която искане за налагане на глоба на председателя на УС на А "ПИ" на наследниците на Марин Колчов, Найден Колчов и Стоименка Колчова, с изключение на Силвия Захариева Иванова и които са собственици на поземлен имот № 19013 в местността "Прогона" землище на с. Долни Богров, чиято част от 1916 кв. м се отчуждава за изграждане на Автомагистрала "Хемус", е оставена без разглеждане, се обжалва от същите. Страните представят писмени становища, с които поддържат депозираните от тях частни жалби и оспорват депозираните от насрещните страни такива. Частните жалби на Председателя на Агенция "Пътна инфраструктура" и на наследниците на Марин Колчов, Найден Колчов и Стоименка Колчова, са подадени в срока по по чл. 306, ал. 5 от АПК от надлежни страни, адресати на оспорения акт в отделните му части. По тази причина същите са допустими разглеждане по същество. Видно от представените доказателства, с решение № 4775 от 22.04.2008 г. по адм. д. № 356/2008 г. по описа на Върховен административен съд, е изменен размерът на дължимото парично обезщетение, определен с Решение № 777/30.11.2007 г. на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр. 104/11.12.2007 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна", участък от км 0 + 000 до км 8 + 460" на територията на област София, във връзка с жалба подадена от Силвия Захариева Иванова от гр. София, за отчуждена част с площ от 1 916 кв. м, от недвижим имот № 19013, находящ се в м. "Прогона", с. Долни Богров, община Кремиковци, като същият е увеличен от общо 57 888 лв, на общ размер от 142 397 лв. С решение № 7301 от 26.05.2011 г. съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката Силвия Захариева за тълкуване на влязлото в сила решение № 4775/22.04.2008 г. С молба, вх. № 17368 от 1.11.2011 г. всички наследници на бившите собственици, сред които и жалбоподателката по адм. д. № 356/2008 г. по описа на ВАС - Силвия Захариева Иванова, са поискали от председателя на ВАС да наложи глоба на председателя на УС на Агенция " Пътна инфраструктура" на основание чл. 304 от АПК за неизпълнение на задължението, произтичащо от съдебно решение № 4775/22.04.2008 г., а именно да им изплати увеличения размер на обезщетението за отчуждената част от имот № 19013 с площ от 1916 кв. м, възлизаща на 142 397 лв. Преди депозиране на молбата, искането за изплащане на увеличения размер на обезщетението, е било направено пред инвеститора на обекта - Агенция "ПИ", който в писмо от 11.01.2011 г. е посочил, че единствено основателна е претенцията за изплащане на увеличения размер на обезщетението, съобразно нейния наследствен дял на жалбоподателката по делото - Силвия Захариева Иванова, тъй като само тя е обжалвала акта на Министерски съвет. Поискано е било и прекратяване на образуваното срещу Агенцията изпълнително дело, на основание чл. 519 от ГПК. С оспореното разпореждане председателят на Трето отделение на Върховния административен съд е уважил искането на Силвия Захариева Иванова за налагане на глоба на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" на осн. чл. 304 от АПК, като е наложил на същия наказание глоба в размер на 500 лева и е оставил без разглеждане поради недопустимост искането на останалите собственици на имот № 19013 в местността "Прогона", землище на с. Долни Богров. В мотивите към разпореждането е посочено, че с решението по адм. д. № 356/2008 г. е увеличен размерът на определеното от административния орган парично от обезщетение от 57888 на 142397 лв. и тази сума се дължи на всички наследници съобразно наследствените им дялове, но правото да я получи е на подателя на жалбата - Силвия Иванова. Посочва се също така и че отношенията между самите наследници са вътрешни, облигационни и не е следвало административният орган - АПИ да отказва дължимото на Силвия Иванова по силата на влязлото в сила съдебно решение обезщетение. Отбелязва се, че размерът на паричното обезщетение се отнася за целия отчужден имот, предвид неговите характеристики, а не конкретно за собствениците му, респ. подателят на жалбата. По тази причина искането на Силвия Захариева Иванова с правно осн. чл. 304, ал. 1 от АПК е счетено за основателно и е уважено, а искането на останалите собственици, които не са били страни в съдебно-административното производство по обжалване на административния акт, е прието за недопустимо. Прието е, че председателят на Агенция "Пътна инфраструктура" не е изпълнил задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт и същият следва да понесе санкцията по чл. 304 от АПК. Разпореждането, с което на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" е наложено наказание - глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 304 от АПК, е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по искането на Силвия Захариева Иванова за налагане на глоба по чл. 304 на на това длъжностно лице, следва да се прекрати. Съображенията на настоящия тричленен състав на ВАС са следните: Нормата на чл. 304 от АПК съдържа състав на административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Следователно, за да се реализира административнонаказателната отговорност по чл. 304 от АПК е необходимо наличие на посочените елементи от фактическия състав на нормата, от обективна и субективна страна, които са следните: От обективна страна на първо място е необходимо установяване на едно задължение, което следва да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила. Задължението по чл. 304 от АПК следва да е различно от задължението за изпълнение на индивидуален или общ административен акт, решение, определение или разпореждане на административен съд или споразумение пред административен орган или пред съд - всички изпълнителни основания по чл. 268 от АПК, т. е. задължението следва да е извън случаите по дял пети на АПК. Това е така, тъй като за неизпълнение на изпълнителното основание по чл. 268, т. 2 от АПК е предвидена изпълнителна глоба по чл. 287 от АПК и принципът "non bis in igem" изключва възможността да се наложи едновременно изпълнителна глоба и глоба по чл. 304 от АПК. От субективна страна глобата се налага на длъжностно лице, което е адресат на съдебното решение и на което пряко е вменено изпълнение на посоченото в решението задължение. В конкретния случай, в производството по чл. 145 от АПК Върховният административен съд е осъществил контрол за законосъобразност на административен акт и в рамките на своите правомощия по чл. 172, ал. 1 и чл. 173 от АПК е изменил административния акт в обжалвана част досежно определеното от административния орган обезщетение за собствениците, като е решил спора по същество в тази част и е увеличил същото от общо 57 888 лв., на 142 397 лв. В този случай съдът се е произнесъл по жалбата на един от собствениците - Силвия Иванова. Решението има конститутивно действие, каквото действие има и измененият административен акт. Нито административният акт, в обжалваната част, нито съдебното решение по съществото на спора, съдържат нещо различно от определяне на паричен размер на следващо се обезщетение за отчужден имот и не съдържат конкретно задължение за конкретно длъжностно лице. Следователно задължението за заплащане на обезщетение за отчужден недвижим имот в производството по чл. 32 и сл. от ЗДС произтича пряко не от съдебното решение, респ. от административния акт, ако не е обжалван, а от закона. Законовата норма на чл. 39 от ЗДС вменява задължението на инвеститора да заплати определения по административен или съдебен ред обезщетение. От тук следва изводът, че задължението за заплащане на обезщетение е последица от влязъл в сила административен, респ. съдебен акт, т. е. от влязло в сила изпълнително основание по чл. 268, т. 1 или 2 от АПК. Т. е. тези задължения са задължения в рамките на изпълнението на административните и съдебните актове. Те намират правното си основание в дял пети на АПК, което съобразно изключващата клауза на чл. 304 от АПК ги поставя извън предметния обхват на тази норма от обективна страна, т. е дори само на това основание искането е следвало да бъде оставено без разглеждане. От субективна страна, за да е приложима нормата на чл. 304 от АПК, длъжностното лице, носещо административнонаказателна отговорност следва да се обхванато от субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение, т. е. да е адресат на съдебното решение, което от процесуална гледна точка означава, че това длъжностно лице, в това му качество, е било страна в процеса. Съобразно нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗДС в съдебното производство по чл. 38 от ЗДС, вр. чл. 145 от АПК се призовава задължително инвеститорът на обекта. В случая това е Агенцията "Пътна инфраструктура". Тя се призовава по делото не като административен орган, тъй като законът не й предоставя административни правомощия, а като юридическо лице, от сметките на което ще се изплатят обезщетенията на правоимащите собственици. Следователно. по делата по чл. 38 от ЗДС вр. чл. 145 от АПК председателят на А"ПИ" не се призовава като длъжностно лице, т. е. натоварено с административни правомощия, а като представител по закон на юридическото лице, изплащащо обезщетенията. Ето защо съдебното решение по адм. д. № 356/2008 г. не включва в субективните си предели председателя на агенцията като длъжностно лице и не установява пряко задължение, подлежащо изпълнение. По изложените съображения, обжалваното разпореждане в частта, с която се налага глоба на председателя на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да се обезсили, а производството по искане № вх. № 17368 от 1.11.2011 г. на Силвия Захариева Иванова за налагане на глоба по чл. 304 от АПК, да се прекрати. Разпореждането, с което искането на останалите собственици на имота е оставено без разглеждане е правилно именно по изложените съображения. Частната жалба на Министерски съвет против разпореждането на председателя на Трето отделение на ВАС е недопустима, тъй като в административно-наказателното производство не се допуска участие на трети страни освен лицата, по чието искане се налага глобата и наказаното лице. Липсата на правен интерес води до недопустимост на частната жалба. Водим от изложеното, настоящият тричленен състав на Върховен административен съд,