Решение № 5463 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12156/2020 г.

Решение № 5463 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12156/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ""Мецо Кило" ЕООД гр. С., подадена чрез процесуалния представител адв. Н. Н., срещу решение № 4357/31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 257/2020 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-22221018002706-091-001/22.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден в оспорената част с решение № 1946/21.11.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП. Релевират се всички оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Изложени са оплаквания от касатора, че съдът не е съобразил с тежестта и силата на събраните доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. С., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на делото пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА № Р-22221018002706-091-001/22.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден в оспорената част с решение № 1946/21.11.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, с който акт в тежест на касатора са определени задължения по ЗДДС, произтичащи от начисляване на ДДС в общ размер на 46 963, 92 лв. за д. п. м. 11. 2017 и м. 12. 2017 г., както и лихви в размер на 7369, 70 лв. Начисленият ДДС произтича от непризнаване на ВОД по доставки – две фактури, издадени от "Мецо Кило" ЕООД като доставчик на зехтин на получател LAKOTA SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA, Полша. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че липсва извършен ВОД поради липса на редовно издадени документи, удостоверяващи получаването на стоката в Полша, предвид липсата на съществени реквизити в придружаващите стоката документи. За да достигне до тези си изводи, съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство. Обжалваното решение е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК касационният съд го оставя в сила като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Развитите от касатора оплаквания са, че във връзка с вътреобщностните доставки съдът не е съобразил наличието на достатъчно доказателства, установяващи получаването на стоката в друга страна- членка на ЕС, различна от РБ. Счита, че необосновано не са обсъдени и отчетени доказателствата относно превозването на стоката, осчетоводяването й и заплащането й по банков от получателя. Оплакванията са неоснователни. Съгласно легалното определение на понятието вътреобщностна доставка (ВОД) в чл. 7, ал. 1 ЗДДС тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В ППЗДДС са установени необходимите документи, удостоверяващи наличие на обстоятелства за ВОД. В процесния случай документите, които следва да са налице с оглед доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Румъния са писмени потвърждения или транспортни документи, тъй като се твърди от ревизираното лице, че транспортът е организиран и за сметка на получателя / LAKOTA SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA, Полша/. По делото са приети като писмени доказателства транспортни документи и потвърждения, които се счетени от съда за ненадлежни доказателства по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред. ДВ бр. 8/2016 г. /, тъй като потвържденията не съдържат минимално необходимото и задължително нормативно изискуемо съдържание, съгласно редакцията на ППЗДДС в сила от 29.01.2016 г. и са само на български език. Липсата на задължителните реквизити води до негодност на писменото потвърждение като такова по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. От друга страна в международните товарителници, придружаващи стоката, издадени от превозвач D. DIOL Z. O. O., не съдържат място на получаване на стоката /клетка 24/. Въпреки, че посоченият в кл. 3 разтоварен пункт е в Полша, при липса на изрично отбелязване в кл. 24 относно мястото на получаване и разтоварване, не може да се направи ползващият РЛ извод, че стоките са доставени, получени в Полша, още повече, че не са налице други писмени доказателства, вкл. и плащане във връзка с извършени превоз от фирмата посочена като превозвач. Този извод не може да бъде направен и въз основа на останалите събрани доказателства, тъй като от нито едно от тях не е видно наличие на изрично официално или изходящо от страните потвърждение за преминаване на стоките през границата на РБ и Полша и съответно за получаването им в последната. Изводът е, че липсват документи, доказващи изпращането на стоките до територията на Полша. При липса на други доказателства, установяващи по категоричен начин физическото преминаване на стоките от територията на РБ до територията на Полша и получаването им там, правилно съдът е приел, че твърдяните от РЛ ВОД са недоказани. При липса на пълно доказване на релевантното за спора обстоятелство относно транспортирането, преминаването на стоките от РБ на територията на друга страна – членка на ЕС, обосновано е прието, че не е налице ВОД. В този случай не се прилага нулева данъчна ставка на облагане и се дължи ДДС в определения от приходните органи размер. При този изход основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство. Същите се дължат в претендирания размер от 2160 лв., съответстващ на минималния размер на адвокатско възнаграждение, изчислено върху материалния интерес на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,