Решение № 10447 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2010 г.

Решение № 10447 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Антоанета Йорданова Пакова, гр. Пловдив, ул. "Петър Стоев" № 37 срещу решение № 170 от 22.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. С оспорваното решение Комисията установила, че по отношение на Пакова не е извършен акт на дискриминация на основата на признак "лично положение" от Министерството на образованието, младежта и науката чрез отказ да се индексира основното й възнаграждение след завръщане на работа поради ползване на отпуск за отглеждане на внуче. Жалбоподателката счита оспорваното решение за нищожно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 1, 3 и 4 АПК. Индивидуалната й основна работна заплата, при завръщане на работа след ползван отпуск за отглеждане на дете, не съответства на увеличението и индексацията на основните работни заплати на другите служители. Комисията неправилно приела, че разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Постановление № 46 на Министерския съвет от 26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейност (Постановление № 46/2009 г., отм.) изравнява правата на майката (осиновителката) само с тези на всяко друго лице, което е ползвало отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда. Не отчела, че нормата на чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда не кореспондира с текста, касаещ лице, което ползва отпуск за отглеждане на дете. Комисията нарушила разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), тъй като се произнесла след четиринадесетдневния срок от заседанието. Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателката се представлява от адв. Христо Даскалов. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Комисията правилно ценила доказателствата по делото и приложила материалния закон. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Претендира направените по делото разноски. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателката е държавен служител в Регионалния инспекторат по образованието, гр. Пловдив. Заема длъжността началник отдел "Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване". В периода 11.01.2008 г. до 24.01.2009 г. била в отпуск на основание чл. 63 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) във вр. с чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда като родител на майка, която има право на отпуск за отглеждане на дете. За времето, през което била в отпуск, основната й месечна заплата била 562 лв. След завръщане от отпуск основната й месечна заплата била индексирана на 628 лв., но това не съответствало на индексацията на другите служители. При така установената фактическа обстановка Комисията приела от правна страна, че разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Постановление № 46/2009 г. изравнява правата на майката (осиновителката) и на всяко лице, което попада в хипотезата на чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда. Пакова, в качеството си на баба на детето, заради което ползвала отпуск, не попада в хипотезата на чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, поради което не може да се ползва от правата по чл. 13, ал. 3 ЗЗД. Въз основа на това Комисията направила извод, че по отношение на нея не е осъществена дискриминация от страна на Министерството на образованието, младежта и науката. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Антоанета Пакова за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Безспорно е, че Пакова в качеството си на държавен служител ползвала отпуск на основание чл. 63 ЗДСл. във вр. с чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда. Безспорно е също, че след завръщането от отпуск основното й месечно възнаграждение не е индексирано по начин, идентичен с този на останалите служители. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗД е една от специалните мерки, които законодателят изрично е въвел с цел гарантиране на равни условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Нормата първо, гарантира правото на жена в отпуск по майчинство, след изтичане на отпуската, да се завърне на работа при условия, които са не по-малко благоприятни за нея от тези, на които би имала право по време на отсъствието си, и второ, изравнява това нейно право с правото на бащата. Т. е. законодателят осигурява равенство в условията на труд на основата на защитения признак "пол". Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗЗД конкретизира правата на лицата по чл. 13, ал. 3 ЗЗД, т. е. на майката и на бащата, ползващи отпуск за отглеждане на дете, като изрично задължава работодателя да осигури индексиране на заплатите след завръщане от отпуск за отглеждане на дете със съответния на останалите служители процент, т. е. да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Задължението за работодателя е ограничено само до майката и бащата на детето. То не е относимо за другите лица, на които законодателят, с оглед цели на социалната си политика, е разрешил ползването на отпуск за отглеждане на дете - родители на майката и на бащата на детето, чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда . С оглед на това правилно е тълкуването, което Комисията за защита от дискриминация направила на разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Постановление № № 46/2009 г. Нормата се отнася до правата на майките, завръщащи се от отпуск за отглеждане на дете, и до правата на лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или отпуск за отглеждане на дете. Граматическото и логическо тълкуване на нормата сочи, че субекти на правото са майката и бащата, съответно осиновителят, който ползва или отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, този за остатъка до 410 дни, или отпуск по чл. 164, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Кодекса на труда за отглеждане на дете до две години. Телеологичното тълкуване на нормата в контекста на законовите разпоредби - чл. 14, ал. 4 и чл. 13, ал. 3 ЗЗД, също води до този извод. Законодателната цел е балансирано участие на мъжете и жените в семейния и трудов живот поради това обект на специалните мерки са майката и бащата, съответно осиновителката и осиновителят. Жалбоподателката не е от кръга на лицата, ползващи се от специалната законова закрила. Поради изложеното неоснователно е твърдението й за неправилно приложение на материалния закон. Неоснователно е и твърдението й за допуснато от Комисията съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради произнасяне след срока по чл. 63, ал. 3 ЗЗД. Вярно е, че съгласно тази разпоредба Комисията се произнася в четиринадесетдневен срок след провеждане на заседанието, но срокът е инструктивен, а не преклузивен. Произнасянето след него не прави решението незаконосъобразно, а нарушението му не е от категорията на съществените, тъй като нито е повлияло, нито би могло да повлияе на съдържанието на постановения акт. Видно от изложеното твърдяните от жалбоподателката нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила са неоснователни. Що се отнася до твърдението за нищожност то не е подкрепено с какъвто и да било довод. При извършената служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на Закона за защита от дискриминация, поради което оспорването на Антоанета Пакова следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,