Решение № 14212 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2016 г.

Решение № 14212 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 164 от 01.06.2016 г. по административно дело № 48/2016 г., Административен съд - С. З. е: 1) отменил по жалба на Института по розата и етеричномаслените култури град К. Предписание по протокол № ПР049341/02.12.2015 г., издадено от Дирекция "Инспекция по труда" - град С. Загора; 2) осъдил Дирекция "Инспекция по труда" град С. Загора да изплати на Института по розата и етеричномаслените култури град К. сума в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" - С. З., подадена от пълномощника старши юрисконсулт Д. Л.. По съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - Институтът по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК), ЕИК *********, действащ чрез процесуалния представител адвокат М. С., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, като представя списък, според който те се равняват на адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ВАС в размер на 300 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага отхвърлянето й. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - С. З. е задължителното предписание, дадено от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - С. З. на основание чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), с протокол за извършена проверка № ПР049341 от 02.12.2015 г., с което на Института по розата и етеричномаслените култури гр. К., в качеството му на работодател, е предписано да начисли на С. И. А. разликата между полученото трудово възнаграждение за периода 24.03.2014 г. - 05.06.2014 г. и полагащото му се трудово възнаграждение за същия период в размер на основно трудово възнаграждение за длъжността "главен експерт, финансов контрольор" плюс не по-малко от 50 % от основното възнаграждение за работата на "главен счетоводител" при вътрешно заместване съгласно сключен БКТД и КТД на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда. С постановеното решение Административен съд - С. З. (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорената пред нея принудителна административна мярка) е отменил процесното задължително предписание, след като обосновано е приел, че е незаконосъобразно. Решаващият извод на съда е мотивиран с това, че при налагането на принудителната административна мярка (ПАМ) не е взето предвид, че се касае за трудовоправен спор във връзка с дължимостта, а не във връзка с изплащането на начислени трудови възнаграждения, а инспекцията по труда не може да разрешава трудовоправни спорове чрез налагане на ПАМ, защото те са подсъдни на общите съдилища. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на Дирекция "Инспекция по труда" - С. З. за липса на пороци при издаването на предписанието. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното предписание. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи неналичието в случая на правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да дава задължително предписание за отстраняване на твърдяното нарушение на трудовото законодателство. В мотивите на проверяваното решение правилно е прието, че при налагане на принудителната административна мярка не е взето предвид, че се касае за трудовоправен спор, възникнал във връзка с дължимостта, а не във връзка с изплащането на начислено трудово възнаграждение. Дирекция "Инспекция по труда" е компетентна да налага принудителни административни мерки с цел преустановяване и предотвратяване на констатираните нарушения на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за отстраняване на вредните последици от тях, но не може да разрешава трудовоправни спорове. Кои спорове са трудовоправни посочва чл. 357 от Кодекса на труда, които на основание чл. 360 от същия кодекс са подсъдни на общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - глава 25 "Бързо производство". Когато се касае за такъв спор, инспекцията по труда няма правомощието да го разрешава чрез налагане на ПАМ. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и законосъобразност на процесното предписание, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба срещу задължителното предписание, обективирано в протокол за извършена проверка № ПР049341 от 02.12.2015 г., първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Въпреки позитивния за ответника по касация изход на спора няма основание да бъде уважено своевременно заявеното му искане за присъждане на сторени деловодни разноски в размер на 300 лв. Действително на ИРЕМК е оказано процесуално съдействие от адвокат в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирано чрез подадения писмен отговор на касационната жалба от надлежно упълномощената адвокат Стойнева. От данните по делото обаче явства, че заплатеното на 11.04.2016 г. на същата от доверителя й адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е било присъдено на ИРЕМК още от първоинстанционния съд, а въпреки представения списък на разноските ведно с писмения отговор, няма надлежни доказателства адвокатско възнаграждение в такъв размер да е било отново заплащано от ИРЕМК на адвокат Стойнева за процесуалното представителство в касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,