Решение № 9134 от 18.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р. Габерски, против Решение 1848 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело 659/2020 г., на Административен съд - Благоевград, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление за подпомагане, подадено от "Био Нет Къмпани" ЕООД, представлявано от управителя З. Златкова по схеми и мерки за финансово подпомагане, посочени в заявлението за кампания 2019 г., с посочения УИН. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в нормативната уредба относно подпомагането на земеделските производители на общностно и национално ниво липсва регламентиран срок за произнасяне от административния орган, поради което решаващия съд неправилно е приел, че е обективиран мълчалив отказ за произнасяне, които е отменил като незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. в размер общо на 400 лева. Ответникът - "Био Нет Къмпани" ЕООД, представлявано от управителя З. Златкова, чрез пълномощника си адв. С. Клуковска, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че административният орган проявява продължително бездействие да издаде дължимите изрични актове и ако се приеме, че не е налице срок за произнасянето му, се нарушават правата на земеделските производители, а и се стимулира органа да продължи безнаказано да мълчи. Твърдението за липса на мълчалив отказ за произнасяне е неоснователно. Пледира оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за производството по представения списък по чл. 80 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Сочи, че решението на СЕС по съединени дела С-160 и С-217 от 2021 г. е постановено на 28.04.2022 г. и няма обратна сила, съответно се явява последващ спорното производство акт, Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. В производството пред Административен съд - Благоевград, "Био Нет Къмпани" ЕООД е оспорил мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по заявлението му за подпомагане по схемите и мерките за финансово подпомагане - СЕПП, СПП и ЗДП, както и мярка 13.1. и 13.2, за кампания 2019 с УИН 01/140519/07416. От събраните по делото относими доказателства, които подробно е обсъдил, първоинстанционният съд е установил вярно и точно фактите по спора, Безспорно е установено, че дружеството е регистрирано в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 714736 и е подало заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с цитирания УИН по посочените в заявлението схеми и мерки. По заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни. На 01.07.2020 г. жалбоподателят е подал молба до ДФЗ с вх. 02-2600/2739, с което е поискал изпълнителният директор на ДФЗ да се произнесе по подаденото от него заявление за подпомагане. В отговор, жалбоподателят е уведомен с писмо от 07.07.2020 г, че към датата на издаване на писмото са спрени оторизациите за кампания 2019 г. по заявлението. Не е спорно, че по заявлението не е издадено писмо за оторизация, извършено е частично плащане по една от мерките по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания), в размер на 132,85 лева. При тези фактически данни, от правна страна, решаващият съд е приел, че съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Изпълнителният директор на ДФЗ - РА като единствена институция за прилагане на общата селскостопанска политика, следва да се произнесе по заявленията след приключване на всички проверки по спазване на условията за подпомагане, което е приложимо за всички мерки за финансово подпомагане, като плащането следва да е до 30.06.2020 г., при подаденото заявление за подпомагане на кампания 2019 г. В случая искането за финансово подпомагане за кампания 2019 г. е отправено до компетентния орган съгласно чл. 20а от ЗПЗП и чл.10, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ и изпълнителният директор на ДФЗ РА е дължал произнасяне, каквото към момента на подаване на жалбата, а и към момента на приключване на устните състезания не е налице. От представените доказателства е установено, че на заявлението са извършени автоматични проверки, липсват данни са спиране на действията по оторизация, извършено е само незначително частично плащане, т. е. налице са условията за произнасяне от органа с изричен акт - за одобрение или за отказ за подпомагане и уведомяване на заявителя. Административният орган дължи произнасяне, като мълчалив отказ в производството по ЗПЗП е недопустим. По тези съображения съдът е приел, че е обективиран мълчалив отказ и го е отменил като незаконосъобразен, съответно е върнал преписката за изрично произнасяне. Така постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че е формиран мълчалив отказ за произнасяне от компетентния орган по заявлението на "Био Нет Къмпани" ЕООД, по схемите и мерките за финансово подпомагане за кампания 2019 г. Нормативната уредба както на общностно, така и на национално ниво не съдържа позитивна правна норма, която да предвижда законоустановен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт. В чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г., Регламента) се предвижда кога се осъществяват плащанията по схемите за подпомагане. Изрично в чл. 75, параграф 2 е предвидено, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74. Срок за извършването на тези проверки за допустимост не е предвиден. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ - РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане. С оглед посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции. Мълчалив отказ на административния орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", или лицата на които същият е делегирал правомощията си, като материално, териториално и функционално компетентен орган ръководител на единствената акредитирана за Република България Разплащателна агенция, е недопустим. Преди приключване обаче на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които проверки не е определен преклузивен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен, като извършването на законоустановените проверки, съответно произнасянето, във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно обвързано с конкретен срок. Предвид това и поради изискването за произнасяне с изричен акт, след извършване на всички проверки за допустимост, следва да се приеме, че не се формира мълчалив отказ преди тези проверки да са приключили, както и последващите тези проверки действия на администрацията по подаденото заявление за кампания 2019 г., поради което и предвид липсата на нормативно определен срок, в който тези проверки да приключат, липсва формиран мълчалив отказ. Срокът за плащане, на който се позовава настоящият ответник по касация е различен от срока за приключване на проверките, като условие за плащане е приключване на административните проверки, за приключването на които административният орган не дължи изрично уведомяване на земеделския производител, заявил подпомагане. В този смисъл са и изводите в Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела 169/21 г. и С-217/21, образувани по преюдициални запитвания от Административен съд - Велико Търново. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в чл. 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. В този смисъл срокът по чл. 75, параграф 1 не е императивен, а само инструктивен и не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане. Посоченото се потвърждава и от телеологичното тълкуване на чл. 75 от Регламента неплащането на помощта в срока по този текст не може да се отъждестви с мълчалив отказ и не може да се съвмести с интересите на Съюза и на земеделските производители, доколкото при наличие на подобно отъждествяване това може да доведе до необходимост разплащателните агенции на държавите членки да извършват по-бързо проверките по чл. 74 от Регламента и дори да не правят такива, което би могло да е в противоречие с целта за защита на финансовите интереси на Съюза, които следва да са гарантирани по аргумент от чл. 58 от Регламента, а от друга страна да лиши земеделските производители от всякаква възможност да получат плащане след изтичане на посочения срок, освен ако не са подали жалба. В обобщение, СЕС е посочил, че чл. 75, параграф 1 следва да се тълкува, в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок, поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверка, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. Решението на СЕС, противно на становището на представителя на Върховната административна прокуратура, следва да бъде съобразено от настоящия състав, на основание чл. 633 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, като е задължително за всички съдилища и учреждения в България. Следва да се приеме, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ. При липсата на мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, подадената пред първоинстанционния съд жалба е била процесуално недопустима поради липса на предмет, съответно на правен интерес от търсената защита, респективно оспорване и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. Произнасяйки се по недопустима жалба, Административен съд - Благоевград е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство - прекратено. С оглед този изход на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски - претендирано юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, следва да бъде определено на общо 300 лева за двете съдебни инстанции, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,