Решение № 2427 от 7.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Съдебно производство по реда на чл. 245, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Българската академия на науките (БАН/Академията), [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес], представлявана от академик Ю. Ревалски, чрез упълномощения му процесуален представител гл. юрк. Г. Ангелова, е предявила искане за отмяна на Решение 12778/14.12.2021 г., постановено по адм. дело 6930/2021 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което е отменено Решение 2282/07.04.2021 г., постановено по адм. дело 7807/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) и е прогласена нищожността на Заповед РД-50-09-47/22.01.1986 г. на Главния архитект на София. В искането се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила Академията не е била конституирана и не е взела участие в съдебното производство като заинтересована страна. Твърди, че черпи права от обявената за нищожна заповед и в това качество има гарантирано право на участие по делото. Поддържа, че е узнала за съдебното решение на 27.04.2022 г., за което представя доказателства. Моли постановеният от тричленния състав на Върховния административен съд акт да бъде отменен и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстнационния съд. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът по искането - Главният архитект на Столична община, представляван от юрк. Петрова, не оспорва искането и моли същото да бъде уважено. Ответницата - Ц. Кръстева, чрез адв. Ц. Михайлова от САК, оспорва искането с доводи, подробно изложени в депозирано писмено възражение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Искането за отмяна е депозирано в АССГ на 26.07.2022 г. (с вх. 27962) и е процесуално допустимо, а по същество основателно. Със Заповед РД-50-09-47/22.01.1986 г. на Главния архитект на София, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за териториално и селищно устройство, обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г. (ЗТСУ, отм.), чл. 74, 80 ал. 1 ППЗТСУ и Протокол 19, ст. 4 от 24.09.1973 г. на ИК на СГНС е преотреден парцел I от кв. 1, [жк] за нуждите на БАН общежития, детски градини и магазини. Впоследствие е постановена и Заповед РД-50-09-319/15.12.1989 г., с която на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗТСУ и Протокол 7, ст. 20, от 09.05.1988 г. на ИК на СНС е одобрен застроителен план на зоната за общежития на БАН в п. І, кв. 1, [жк]. Производството пред АССГ е инициирано от Ц. Кръстева, от гр. София, с искане за прогласяване нищожността на заповед РД-50-09-47/22.01.1986 г. на Главния архитект на София, с която е извършено преотреждането на парцел I от кв. 1, [жк] за нуждите на БАН. Съдът е отхвърлил искането като допустимо, но неоснователно. Така постановеното съдебно решение е отменено от тричленен състав на Върховния административен съд и по съображения, че издателят на оспорената заповед не е разполагал с валидно делегирани правомощия по изменение на градоустройствения план, е обявил нейната нищожност. Като страни в производството пред АССГ и Върховния административен съд са участвали Ц. Кръстева - жалбоподател и издателят на оспорения индивидуален административен акт - Главният архитект на Столична община - като ответник. Съдът се е произнесъл по спора за валидността на заповедта за регулационно преотреждане на парцела, без по делото да е участвало лицето в чиято полза е извършено това преотреждане. Право да искат отмяна на влязло в сила решение имат трети лица, за които то е неблагоприятно и има сила и които са имали обезпечено право на участие в делото. Този кръг субекти могат да искат отмяна на съдебен акт, който има действие спрямо тях, само на основанието по чл. 246, ал. 1 Кодекса, т.е. поради самото си неучастие. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК брани задължителната процесуална легитимация на неучаствалото в делото лице, а правото на отмяна в тази хипотеза възниква от кумулативното наличие на три предпоставки: 1) решението да поражда правни последици за лицето; 2) тези последици да са неблагоприятни; и 3) лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В случая изброените предпоставки по отношение на искателя в настоящото производство са изпълнени. С обявената за нищожна заповед на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.) е преотреден парцел I от кв. 1, [жк] за нуждите на БАН за общежитие, детска градина и магазин. По своята същност "преотреждането" по ЗТСУ (отм.) представлява промяна в предназначението на съответния/ите имот/и, която се извършва чрез изменение на регулационния план по реда на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Хипотезата на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.) предвижда като материалноправна предпоставка за упражняване на това правомощие възникването на обществена необходимост от изменение. Отпадането на правните последици на Заповед РД-50-09-47/22.01.1986 г. на Главния архитект на София, каквото действие има решението на Върховния административен съд, засяга неблагоприятно Академията, защото изначално отрича припознатата с акта нужда на БАН, налагаща промяна в предназначението. Зачитането на правния ефект на съдебното решение, с което административният акт за преотреждане на имота за нуждите на БАН е обявен за нищожен води до игнориране на последиците, разпоредени с обявената за нищожна заповед, считано от момента на издаването й. БАН черпи права от тази заповед, поради което е следвало да бъде конституирана от съда като заинтересована страна в производството на основание чл. 153, ал. 1 АПК, т.к. участието й е било задължително. Заинтересованите страни се конституират, когато е обжалван акт, който поражда благоприятни последици за тях и тези последици са застрашени от оспорването му от страна, за която същият е неблагоприятен, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК да прогласи нищожността или да отмени облагоприятстващия ги акт. От тази гледна точка, решението на Върховния административен съд несъмнено засяга БАН, накърнявайки нейните права и законни интереси, поради което Академията има обезпечено от закона право на участие в съдебния процес. В контекста на изложеното, искането за отмяна на основание чл. 246, ал. 1, вр. чл. 245 АПК следва да бъде уважено. След като с атакуваната в производството пред АССГ заповед е обоснована обществена нужда, свързана с потребностите на Българската академия на науките, то този субект е активно легитимиран по реда на чл. 245 и сл. АПК да иска отмяната на постановения съдебен акт. Основание за отмяната на БАН е неблагоприятният резултат от съдебното решение, което има действие спрямо нея, и фактът, че не е била страна по делото. Решението следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг касационен състав, т.к. първоинстанционното решение не е неблагоприятно за неучаствалата в производството страна, респ. липсва една от визираните по-горе предпоставки за отмяната му. Неоснователна е предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение 6 по тълкувателно дело 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя (молителя) в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия