Решение № 7284 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2013 г.

Решение № 7284 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Министрество на външните работи против решение № 4584 от 8.07.2013 г. по адм. д. № 2539/2012 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Радион Попов оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е разгледал по същество предявения от Радион Василев Попов против Министерство на външните работи с правно основание чл. 1, ал. 1 и е постановил решение, с което е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 19 476 евро, като частичен иск от цялата сума от 79 800 евро, представляващи пропуснати ползи от бездействие на административен орган да изпълни свое законово задължение, за периода от 1.02.2010 г. до 1.07.2010 г. Решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство са били установени релевантните по делото факти, неоспорени от ответната страна, които се възприемат и от настоящата инстнация изцяло. Видно от доказателствата по делото с решение № 598/10.07.2009 г. на Министерски съвет на Република България е предложил на Президента на републиката да издаде указ за назначаването на ищеца за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия. С писмо изх. 55-18-79/15.07.2009 г. на Дирекция "Държавен протокол" при МВнР, е поискано от посолството на Република България в Атина да се предприемат действия за връчване на нота в посолството на Кралство Саудитска Арабия с искане за агреман за назначаването на ищеца. Такъв е даден и нотата в оригинал е била изпратена в Дирекция "Държавен протокол" . С Указ № 389/1.12.2009 г. Президентът на Република България, обн. в ДВ, бр. 97 от 8.12.2009 г., ищецът Попов е бил назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия. С писмо изх. № 04-03-378/4.12.2009 г. директорът на Дирекция "Президентска канцелария" е уведомил министъра на външните работи за издадения президентски указ, за изпълнение. С писмо изх. № ЧР-04-01-1443/14.12.2009 г. Дирекция "Човешки ресурси" при МВнР е уведомила Дирекция "Държавен протокол", за издаването на указ на Президента за назначаването на Радион Попов и за необходимостта от изготвянето на акредитивните писма. Същите са били изпратени на Президента на Република България с писмо изх. № 55-18-79/4.01.2010 г. за подпис, като с писмо изх. № 04-01-378/8.01.2010 г. директорът на Дирекция "Президентска канцелария" е уведомил директора на Дирекция "Държавен протокол", че акредитивните писма на Радион Попов, като извънреден и пълномощен посланик на страната са подписани от Президента. С писмо, изх. № 55-18-79/11.01.2010 г. директорът на Дирекция "Държавен протокол", е изпратил същите на началника на кабинета на министъра на правосъдието за полагане на държавния печат. С писмо изх. № 04-01-16/18.01.2010 г. Дирекция "Правни дейности" при Министерство на правосъдието е уведомила директора на Дирекция "Държавен протокол", че акредитивните писма на ищеца като извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия са подпечатени с държавния печат и вписани в специалния регистър. На 19.01.2010 г. е издаден дипломатически паспорт на ищеца и му е издадена дипломатическа виза. Съгласно разпоредбата на на чл. 67 от Закона за дипломатическата служба, след спазване на процедурата по чл. 63 от същия закон, извънредните и пълномощни посланици на страната се командироват дългосрочно със заповед на министъра на външните работи въз основа на указ на Президента на страна за назначаването му. С оглед приложимата материалноправна разпоредба на чл. 67 от АПК административният съд правилно е преценил, че издаването на командировъчна заповед за дългосрочно командироване на извънреден и пълномощен посланик на Република България, след спазване на процедурата по чл. 63 от ЗДС, представлява действие, задължението за което произтича директно от закона. Издаването на заповед за командироване в този случай не е свързано с издаване на индивидуален административен акт. В хипотезата на чл. 67 от ЗДС министърът на външните работи не разполага с възможност да преценява дали да издаде заповед за дългосрочна командировка или не. Предвид характера на обществените отношения, които се регулират с този закон, преценката за назначаване на едно лице за извънреден и пълномощен представител на Република България в друга държава се извършва от държавния глава и това е правомощие, с което Президентът разполага по силата на чл. 98, т. 6 от Конституцията, а извън правомощията на държавния глава назначаването зависи единствено от съгласието приемащата страна. Издаването на командировъчна заповед по чл. 67 от ЗДС не е елемент от фактическия състав на назначаването на едно лице за посланик. Преценката, която министърът прави досежно такова лице е ограничена в само в хипотезата на чл. 63 от закона - до внасяне в Министерски съвет на предложение за назначаване. След издаване на указа на Президента, фактическият състав на назначението е изпълнен, поради което последващите действия на българските административни органи се преценяват от гледна точка на Закона за дипломатическата служба само като задължения за действия, произтичащи пряко от закона. Обратното тълкуване недопустимо би ограничило правомощия на държавния глава в полза на органи и длъжностни лица от изпълнителната власт. Като е извършил тълкуване и прилагане на нормата на чл. 67 от ЗДС по този начин, съдът е постановил правилно решение. Неоснователни, с оглед характера на правомощията на министъра на външните работи по чл. 67 от ЗДС, са възраженията в касационната жалба, че в случая ищецът не е бил служител, заемащ щатна длъжност в МВнР, по тази причина не подлежащ на командироване. Възраженията биха били основателни, когато се отнасят до правомощия на министъра на външните работи в качеството му орган по назначаване. Както се посочи по-горе в хипотезата на същата правна норма, министърът извършва действия по дългосрочно командироване като последица от издадения президентски указ за назначаване на посланик, а не в качеството на орган по назначаване. Ако логиката на това възражение се възприеме за вярна, то лицата, които преди назначаването им за посланици, не са били служители на министерството, биха били посланици на Република България на свои разноски, а не на разноски на държавата, чиито представители в чужда държава са. С оглед изложеното, решението, с което искът е приет за основателен и доказан в предявения размер, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд