Решение № 16592 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2012 г.

Решение № 16592 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на Ангел Иванов Костов от гр. Монтана е подадена против решение от 21.12.2011 г., постановено от Административен съд - Монтана, IV състав, по адм. д. № 295/2011 г. Касационният жалбоподател излага с жалбата, с допълнение към нея, с писмена защита и в съдебно заседание касационни оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение. Втората жалба е подадена от Иван Василев Костов и Здравка Василева Костова и е озаглавена "Възражение". От текстовата й част е видно, че с нея се развиват възражения против решение от 21.12.2011 г. на Административен съд - Монтана, с оглед на което настоящият съдебен състав приема, че възражението има характер на касационна жалба. В хода на процеса касаторът Иван Василев Костов е починал и на негово място са конституирани като страни в производството наследниците му: Васил Иванов Костов и Добринка Иванова Христова, които не са изразили становище по касационните жалби. Ответникът - областният управител на област Монтана не заявява мнение по касационните жалби. Заинтересованите страни - кметът на Община Монтана, Еленка Иванова Виденова, Стоян Иванов Иванов и Константин Цветков Митев, също не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост - просроченост на касационната жалба. Ако касационната жалба се приеме за допустима, тя е неоснователна, защото правилно имот 17.561 от 391 кв. м. е записан в имотния регистър като собственост на общината съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като признаване и възстановяване правото на собственост става само с решение на ОбС "Земеделие", а жалбоподателят не е представил такова решение за процесния имот, поради което правилно в ПНИ не е записан имота на негово име. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба на Ангел Иванов Костов за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК /съобщението е получено на 05.01.2012 г. и жалбата е входирана в съда на 18.01.2012 г./ Втората касационна жалба, която е подадена от Иван Василев Костов /с наследници Васил Иванов Костов и Добринка Иванова Христова/ и Здравка Василева Костова е просрочена и като такава е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА. Обжалваното съдебно решение е съобщено на касаторите Иван Василев Костов и Здравка Василева Костова на дата 05.01.2012 г. и 14-дневният преклузивен срок, регламентиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, е изтекъл на 19.01.2012 г. /присъствен ден - четвъртък/. Горепосочената касационна жалба, озаглавена "Възражение", е подадена на дата 06.02.2012 г., тоест след изтичане на законния срок за предявяване на касационна жалба. С оглед на това и на основание чл. 215, т. 3 от АПК касационната жалба на Иван Василев Костов /с наследници Васил Иванов Костов и Добринка Иванова Христова/ и Здравка Василева Костова следва да се остави без разглеждане и съдебното производството в тази част да се прекрати. Разгледана по същество касационната жалба на Ангел Иванов Костов е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 21.12.2011 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ангел Иванов Костов против заповед № РД 18-4/15.04.2011 г., издадена от областния управител на област Монтана. За да достигне до този резултат Административният съд - Монтана е разгледал възраженията на жалбоподателя, изслушал е основна и допълнителна съдебно - техническа експертиза и въз основа на нея и на събраните по делото писмени доказатества е приел, че при постановяване на оспорения индивидуален административен акт не са допуснати нарушения и противоречия със законовите изисквания, от което е изведено заключение, че в конкретния случай не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146 от АПК. Настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и не е нищожно, защото е постановено от компетентния за това съдебен орган, без с атакувания съдебен акт да се "прави опит за ревизия" на друго съдебно решение, както твърди касаторът. Съдебното решение, предмет на настоящото касационно производство, е допустимо, защото е произнесено по допустима жалба, от което следва, че и проведеното първоинстанционно производство е процесуално допустимо. Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, имащи характер на касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Администартивен съд - Монтана точно е констатирал, че с процесната заповед № РД 18-4/15.04.2011 г. на Областния управител на област Монтана е одобрен план на новообразуваните имоти и регистър към него за местността "Парта" в землището на гр. Монтана, като планът на новообразуваните имоти /ПИН/ е изработен в изпълнение на съдебни решения за отделни имоти, за които е отменена предходна заповед № 30/07.02.2006 г. на същия областен управител. С оспорената заповед № РД 18-4/15.04.2011 г. е одобрен ПНИ, с който от бивш имот № 017.019 с площ от 795 кв. м. се обособяват два имота: имот 17.562 с площ от 404 кв. м. и имот от 17.561 с площ от 391 кв. м. Съдът е допуснал съдебно - техническа експертиза, с която изслушаният експерт е дал компетентно заключение, че бивш имот № 601630 по помощния план на зона "Парта" и регистъра на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС, съвпада изцяло с имот № 017019 по отменения в тази част ПНИ и същият е записан като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. По отношение на 391 кв. м. от посочения имот жалбоподателят не е представил документ за възстановяване на собствеността или за преобразувано право на ползване в право на собственост. Относно другата част от бившия имот е установено, че попада в регулация. Към експертизата е приложена комбинирана скица, в която са отразени спорните имоти. Оспорващият е изразил несъгласието си с основната и допълнителна експертиза, но тъй като не е поискал изслушване на тройна съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е преценил, че заключението на вещото лице не е опровергано. Експертизата съответства на събраните по делото доказателства - снимки, скици, карти, жалби за възстановяване, молби, заявление-декларация, нотариален акт, опис-декларация, декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти, с оглед на което съдът я е кредитирал изцяло. Атакуваното съдебно решение не противоречи на влязлото в сила решение по адм. д. № 59/2007 г. на Монтанския окръжен съд, защото с него заповед № 30/07.02.2006 г. на Областен управител на област Монтана, с която е одобрен ПНИ и регистъра към него, е отменена в частта за имот № 17019, с мотиви до приключване на производството по § 4 от ЗСПЗЗ. От текста на решение по протокол № 24Н от 10.12.2003 г. на ОСЗ - Монтана е видно, че на жалбоподателя е отказано правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне за заявени имоти в м. "Главчина бабка" имоти - лозя от 0.404 дка - в терен по § 4 от ЗСПЗЗ и имот от 2.096 дка - в регулационния план. При тези данни първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че жалбоподателят не се е легитимирал като собственик с възстановено право на собственост по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ върху спорния имот, в какъвто смисъл е и изявлението на самия жалбоподател на лист 118 от адм. д. № 295/2011 г., че ОС "Земеделие" няма произнасяне по неговите многобройни жалби и молби за възстановяване на останалата част от собствеността на бившия имот, в границите, в които се претендира собствеността. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционното решеине, че с ПНИ се удостоверява придобитата, съответно възстановената вече собственост в предходни производства, без да се изследват евентуални основания за възстановяване на собственост. Правилна е тезата на административния съд, че отказът да бъде възстановена собствеността върху съответния имот е пречка той да бъде записан в ПНИ и регистъра към него на името на лицата, които не са успели да докажат възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Одобреният ПНИ подлежи на изменение по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако в полза на касаторите бъде постановен по законния ред последващ акт, който да ги легитимира като собственици с възстановено право на собственост върху спорния имот. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение