Решение № 5535 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16321/2009 г.

Решение № 5535 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16321/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Борислав Мариянов Райков от гр. Велико Търново срещу решение № 506 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 656/2009 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ЯЗ-1893 от 31.07.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. В. Търново за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и отказ от издаване на паспорт и заместващи го документи". Поддържат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за необоснованост на решението и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че жалбоподателят е осъждан за престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 НК и не е реабилитиран, поради което са налице предпоставките по чл. 76, т. 2 от ЗБДС за налагане на принудителна административна мярка. Изложени са мотиви, че дори наложеното наказание пробация да е започнало да се изпълнява незабавно след постановяване на определението, с което е одобрено споразумението, тригодишният срок по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК изтича през 2011 г. и няма доказателства за постановена съдебна реабилитация. Решението е законосъобразно. Съгласно чл. 76, т. 2 от ЗБДС /ЗБЛС/, действаща към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. С оспорената пред съда заповед № ЯЗ-1893 от 31.07.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. В. Търново на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС /ЗБЛД/ да не се разреши напускане на страната и да се откаже издаването на паспорт и заместващите го документи, до отпадане на основанието - настъпване на реабилитация. Не се оспорва от касатора, че спрямо него има влязла в сила присъда по нохд. № 514/2008 г., сключено е споразумение № 552/18.04.2008 г., с което за извършено деяние по чл. 343б, ал. 1 е наложено наказание по чл. 55 от НК - пробационни мерки. По делото не се спори и че след присъдата не е настъпила реабилитация. Правилни са изводите на съда, че с оглед правната разпоредба на чл. 86 от НК такава ще настъпи през 2011 г. При прилагането на принудителни административни мерки по чл. 76 ЗБЛД /заглавие изм., ДВ, бр. 82 от 2009 г./ на административния орган е предоставена законова възможност да извърши преценка за налагането на предвидените мерки. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. На контрол подлежат само условията, посочени в чл. 76 от закона. Установено е, от представената справка за съдимост, че жалбоподателят е осъден за престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 НК. Не е настъпила реабилитация по право, по приложимата разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 2 НК не са изтекли три години от изтичането на срока на наложеното наказание пробация. Правилни са изводите на съда, че фактическите основания, послужили за издаването на обжалваната заповед се съдържат в обстоятелствената й част, неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на мотиви на заповедта. В заповедта са изложени мотиви, че видно от справка за съдимост от 7.07.2009 г. на РС - В. Търново, лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер по нохд. № 514/2008 г. на РС В. Търново, като не са представени доказателства за реабилитация, с което е реализиран фактическият състав на чл. 76, т. 2 от ЗБДС. Посочено е в жалбата до административния съд, че в момента тече срокът за реабилитация, следователно не е било спорно, че не е изтекъл към момента на постановяване на акта. Съдът е извършил проверка по чл. 169 АПК и обосновано е направил извод, че административният орган е спазил изискването за законосъобразност на административния акт и е разполагал с право на преценка. Законосъобразно е прието от съда, че не се нарушава принципа за съразмерност, наложената принудителна административна мярка е уредена в закона с оглед преследваната от него цел и не е предвидена друга алтернативна мярка. Възможността за засягане на посочените права е предвидена в закона, в съответствие с неговата цел, а не е създадена от административния орган, в чиято преценка е предоставено правото да я упражни. Не намират основание твърденията на жалбоподателя за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът е обсъдил подробно възраженията по законосъобразността на оспорения административен акт, включително относно излагането на мотиви за предпоставките на закона. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,