Решение № 530 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 983/2008 г.

Решение № 530 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 983/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). О., представлявана от кмета З. А. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 232 от 24.07.2007 г. по гр.д. № 899 от 2006 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 50 от 13.07.2006 г. по гр.д. № 2 от 2005 г. на Окръжен съд, гр. С. П. оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и постановяване на решение по същество. Ответницата В. С. Б. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в законовия тридесет дневен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Пловдивския апелативен съд е отхвърлил иска на община ... предявен срещу В. С. Б. на основание чл. 45 ЗЗД за сумата 24 638, 50 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, което се изразява в неоснователно завишаване на началните, основни и брутни заплати на училищния персонал на училище "С" в гр. Н., което е осъществено от В. С. Б., която е била директор на училището през календарната 2003 г. Деликта се изразява в неправилното завишаване на началните, основните, а от там и брутни заплати на работещите по списъчният състав в училището, с което е ощетила общинския бюджет с посочената сума. При определяне на трудовото възнаграждение е допуснато нарушение на Наредба № 6 от 17.05.2003 г. което е причинило щета в размер на 18 662 лева, към която сума след да се добавят и недължимо начислените осигуровки в размер на 5 976, 50 лева. Въззивният съд е отхвърлил иска опирайки се на категоричните заключения на тройната и еднолична счетоводни експертизи, които дават заключение, че дължимото трудово възнаграждение на работещите се е определено по норматива и не е налице недължимо завишение. Решението е правилно. При постановяване на решението не е допуснато съществено процесуално нарушение и представените доказателства са обсъдени съответно изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Съобразен е представеният одитен доклад № 0* от 9.08.2004 г. на АДФК, териториална дирекция ... гр. П., като изводите направени в него са били проверени чрез назначените счетоводни експертизи, които са установили неточности в т. 1.1.1 от О. доклад, изразяващи се в некоректно заснемане на фактическите данни и неправилно изготвяне на изчисленията на тяхна база. Вещите лица считат, че дори е реализирана икономия от ФРЗ. Постановеното решение е правилно и обосновано. Установено е, че при определянето на месечните трудови възнаграждения в училището, чийто директор е била ответницата са спазени нормативните изисквания и не е нанесена щета на общинския бюджет. Не е констатирано непозволено увреждане, поради което и предявеният иск е отхвърлен. Настоящия състав споделя изцяло изводите на въззивният съд и намира, че касираното решение следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.