Решение № 1376 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2012 г.

Решение № 1376 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 69 от 23.05.2012 г., постановено по адм. д. № 73 по описа за 2012 г. на Административен съд - Видин. С него съдът е отменил издаденото от него уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане, като е осъдил ДФЗ - РА да заплати на Велин Найденов Христов сторените по делото разноски от 160 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Отделно от това се твърди, че по установеното застъпване относно констатацията на заявените площи за подпомагане, съдът не е изложил мотиви, въпреки приетите писмени доказателства. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата срещу уведомителното писмо се отхвърли. Ответната страна е изпратила писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Той се поддържа от адвокат - пълномощника на ответната по касация страна в съдебно заседание. По изложените съображения в него и тези в хода на устните състезания се моли, касационната жалба да не се уважава. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, за доказването на които се представя договор за правна защита и съдействие серия "А", № 518250 от 17.01.2013 г. за договорена и внесена сума от 1056 лева. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Счита, че правилно съдът е установил допуснато съществено нарушение от административния орган при извършената дистанционна проверка и съставените контролни листи, които не са имали съдържанието, даващо възможност за установяване на детайлите на проверката. Самите контролни листи не са имали необходимото по чл. 28, § 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията съдържание, поради което не могат да изпълнят предназначението на Контролен доклад. Прокурорът счита, че административният орган не е изпълнил дадените му от съда указания по реда на чл. 171, ал. 4 АПК да представи четливи копия от ортофотокартите, които да съдържат изискуемите реквизити. Счита, че изводите на съда са правилни и законосъобразни. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Велин Найденов Христов е подал общо заявление за подпомагане за плащане на площ с дата 7.04.2010 г. за кампания 2010 г. То е регистрирано с Уникален регистрационен номер 185346 и Уникален идентификационен номер 05/100510/32951. След извършена административна проверка на основание чл. 37 ЗПЗП в Системата за администриране и контрол (ИСАК), създадена на основание чл. 30 ЗПЗП е установено, че за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2010 г. площи по Системата за единно плащане на площ (СЕПП) 116.58 ха е оторизирана сума от 21 327.79 лв. а по Схемите за национални доплащания (СНД) за същия размер на декларирани площи е оторизирана сума от 11 667.13 лв. И двете суми са отказани за плащане от ДФЗ - РА поради това, че за три от заявените за подпомагане парцели в Блок на земеделското стопанство с идентификатор 23672, намиращ се в землището на с. Дреновец, е установено застъпване, което не е отстранено, а за един от парцелите - наддекларирана площ и частично разминаване между заявената култура и отглежданата. За отказа от финансово подпомагане за оторизираните суми по двете мерки Велин Найденов Христов е бил уведомен с уведомително писмо с изх. № 02-050-6500/2723 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ - РА, което е обжалвал в срок. Към него са приложени и таблици относно завените площи за подпомагане, извършените констатации при проверката и последиците й - причината за отказ от подпомагане. От приложените към административната преписка писмени доказателства- контролните листове и изпратените писма съдът е приел за установено, че за извършената дистанционна проверка от страна на ДФЗ-РА не е съставен контролен доклад в съответствие с изискването на чл. 28, чл. 47 и 48 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Това е възприел като съществено нарушение на императивните изисквания поради това, че на заявителя не е дадена възможност да се запознае с документите от проверката, да направи възражения относно констатираните нередности. Поради това е отменил уведомителното писмо и без да постанови диспозитив относно това какво следва след отмяната на уведомителното писмо е осъдил ответната страна по жалбата за разноските, направени от жалбоподателя. Постановеното решение е неправилно. То е в противоречие със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, приети от съда, поради което постановеният акт е необоснован и е в противоречие с материалния закон. Това налага неговата отмяна и постановяване на решение при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като по спора са събрани всички относими към него доказателства. В мотивите си съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършената дистанционна проверка и не му е била дадена възможност да се запознае с резултатите от нея, включително да представи доказателства. Жалбоподателят е бил уведомен за проверката и му е била дадена възможност да представи доказателства. Този извод се потвърждава не само от изричното уведомяване на заявителя за подпомагане Велин Христов и подписването на контролния лист от извършената проверка, но и от подадената от последния декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени повече от един земеделски стопанин - лист 68 - 107 и лист 112 - 138 от делото. Велин Христов е представил всички писмени доказателства относно ползваните парцели, заявени от него. От това следва извод, че не е допуснато нарушение на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Останалите два текста от същия регламент, посочени в мотивите на решението, са ирелевантни, тъй като те се отнасят за извършване на проверка на место. На следващо място съдът не е обсъдил и приетите писмени доказателства представени от ДФЗ - РА, съответно листове 162 - 172 от делото. От тях се установява, че след приетите доказателства от Велин Христов и тези събрани от ЕТ "Агропрофит - Владимир Величков", който е заявил за подпомагане земеделски площи в същия БЗС, с тези на Велин Христов, е извършена нова проверка, при която застъпването не е отстранено, поради което и двамата заявители за подпомагане не получават такова. При неотстранено застъпване относно трите заявени за подпомагане земеделски парцела по СЕПП със съответните идентификатори: 23672-11-1-2 с декларирана площ 6.21 ха; 23672-11-3-1 с декларирана площ 13.18 ха и 23672-352-3-1 с декларирана площ 17. 91 ха, е констатирано застъпване общо от 25.43 ха, което не е отстранено. За доказване на застъпването са приложени и карти на откритите застъпвания - лист 71 - 73 от делото, които са подписани от Велин Христов, който в първата по ред клетка, в долния ляв ъгъл е отбелязал, че потвърждава застъпването с дата 5.10.2010 г. и се е подписал. Същевременно за това застъпване е бил уведомен и другият заявител за подпомагане - лист 70 от делото, на гърба, след което констатираното застъпване не е било отстранено. При тези фактически установявания законосъобразно ДФЗ-РА е отказала подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, според който текст РА намалява размера на плащането или отказва плащането по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Резултатът от проверката относно същите площи заявени за подпомагане по СНД е същият, като за тях е отказано финансово подпомагане на основание чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП, според който РА намалява размера или отказва плащане по СНД когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления. Относно четвъртият парцел с идентификатор 23672-352-4-1 със заявена площ 2.74 ха при проверката е установена по-малка площ - 2.14 ха или за наддекларирана е приета площ от 0.60 ха. Освен това при проверката е установена друга култура - пшеница, различна от тази по заявлението за подпомагане - слънчоглед, като пшеницата е била засята на площ от 1.29 ха. Относно тази констатация жалбоподателят не е представил никакви доказателства както пред административния орган, а така също и пред съда. При неоспорени доказателства - контролните листове и снимки, които имат характера на официални писмени доказателства, правилно административният орган е отказал финансово подпомагане относно този парцел по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП, а относно същата площ по СНД - основанието за отказ за финансово подпомагане е чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП. След като при дистанционната проверка е констатирано, че площите заявени за подпомагане са по двете мерки, за всяка по 116.58 ха, като от тях 27.32 ха не отговарят на условията за подпомагане, което е повече от 30 % от цялата заявена за подпомагане площ ДФЗ - РА е приложила чл. 58, втория абзац от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, според който, ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната култура. От така изложените съображения следва, че уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ - РА е съответно на материалния закон или по същество, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Поради това, че ответната страна по жалбата пред първата инстанция е поискала присъждането на разноски, според изхода на спора следва, че искането е основателно и следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Жалбоподателят следва да заплати на ДФЗ-РА юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното искане от адвокат - пълномощника на касатора за заплащане на направените разноски като неоснователно не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,