Решение № 3277 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 559/2018 г.

Решение № 3277 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 559/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК . Образувано е по искане на Н. Х. П. от гр. Т., на основание чл. 239, т. 3 от АПК, за отмяна на влязлото в сила решение № 9457/17.07.2017 г. по адм. д. № 7626/2016 г- по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 35 от 09.05.2016 г. по адм. д. № 264/2015 г. на Административен съд Г.. С решението на Административен съд Г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. срещу Експертно решение на НЕЛК № 1042 от зас. № 184 от 23.11.2015 г., с което е потвърдено Експертно решение/ЕР / № 2490 от зас. № 136 от 29.70.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Т. В.", гр. Г.. С ЕР на ТЕЛК № 2490 от зас. № 136 от 29.70.2015 г., са направени констатации, че заболяването, от което е починал съпругът на молителката Н. П. П. - остър инфаркт на миокарда, не фигурира в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от Наредбата за експертиза на работоспособността, тъй като не се считат за трудова злополука състояния, вследствие на заболявания от каквото и да е естество, вкл. епилепсия, хронична исхемичнна болест на сърцето /всички клинични форми/, вкл. и миокарден инфаркт/, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Поради това, органите по медицинската експертиза на работоспособността в Експертно решение № 2490 от зас. № 136 от 29.70.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Т. В.", гр. Г., не са се произнесли относно причинна връзка "трудова злополука" и ТЕЛК не приема причинна връзка "Трудова злополука" между заболяването на Н. П. и последвалата негова смърт. В искането и в допълнителна молба с приложения П. излага доводи за отмяна на решението на основание чл. 239, т. 3 от АПК, както и аргументи имащи отношение по съществото на правния спор. Поддържа, че неправилно съдът в решението, чиято отмяна се иска се е позовал на личното здравно досие на съпруга й, тъй като същото не е заверено от служба трудова медицина, същото е нищожно. Отбелязването, че съпругът й е с високо кръвно налягане нелекувано редовно не е подписано от лекар, нито е посочена дата, когато е направено, поради което счита, че същото е направено в услуга на работодателя след настъпване на събитието. В подкрепа на това е медицинското свидетелство, издадено от личния лекар на съпруга й д-р К. Б., в което е посочено, че Н. П. П. е бил неин пациент от м. юли 2000 г., като до периода на заболяването и смъртта му не е посещавал амбулаторията и не е приемал лекарства. Поддържа се, че П. до злополуката е бил в добро здравословно състояние, видно от справка издадена от община Трявна, според която не е ползвал отпуск по болест. Поддържа, че отключването на заболяването е станало единствено поради стреса, преживян от пострадалия в пряка причинна връзка с поведението на работодателя му. Представя към молбата документи, които поддържа, че трябва да са в делото: лично здравно досие на Н. П.; пътен лист от 12.04.2013 г.; епикриза за приемане в ЛЗ на 12.04.2013 г. с диагноза остър инфаркт на миокарда; пътен лист № 11, 12.03.2013 г.; отчитане за явяване и неявяване на работа за м. януари, февруари и март 2013 г.; медицинско направление от 05.09.2014 г.; сведение от Д. С. И., ръководител отдел "Чистота в община Трявна"; експертна справка за графологическо изследване № 22/2013 г. на подпис в графа "С уважение" в Молба от Н. П. от 11.03.2013 г.; заповед за прекратяване на трудово правоотношение на П. считано от 25.04.2013 г./сгрешено - според искателя "фалшиво ЕГН "/. Ответниците: ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Т. В." Г., РУ "Социално осигуряване" гр. Г., Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. и Агенция за хората с увреждания, гр. С., редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище по искането. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира искането за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК се прилага само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е средства за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброените причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснатите от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито по аналогия. В искането за отмяна е посочено, че се подава на основание чл. 239, т. 3 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая обаче подателят на искането не посочва конкретен документ, на който да е основан съдебният акт, чиято отмяна се иска, и който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. Не се посочва и акт на съд или на друго държавно учреждение, на който да е основан съдебният акт, чиято отмяна се иска и който впоследствие е бил отменен. Представените към искането докзателства - изброени по-горе не представляват такива документи. Нито един от документите приложени към искането не представлява документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. Не се касае и за хипотеза по предл. 2-ро от чл. 239, т. 3 АПК - съдебното решение, чиято отмяна се иска да е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Поради това не може да се приеме че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК на решение № 9457/17.07.2017 г. по адм. д. № 7626/2016 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 35 от 09.05.2016 г. по адм. д. № 264/2015 г. на Административен съд Г.. В съдържанието на т. 3 на чл. 239 АПК ясно е посочено, че актът, на който е основано решението трябва да е отменен впоследствие, т. е. след приключване на инстанционното производство. Това изискване съответства на същността на производството за отмяна, което има за цел да отстрани неправилност на съдебния акт, която се разкрива или чието доказване става възможно след приключване на инстанционното производство. Всички факти и обстоятелства, които са настъпили преди приключване на производството се преклудират. 3атова и в основанието по чл. 239, т. 3 АПК е предвидено изискването отмяната на акта /акт на съд или на друго държавно учреждение/, на който е основан съдебния акт, чиято отмяна се претендира, да е последваща, т. е. да е осъществена след момента на основаване /обосноваване, мотивиране/ на съдебния акт с този акт /в разпоредбата е използван израза ".. .който впоследствие е отменен"/. Наред с това, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и поради това, че не е изпълнено още едно от изискванията по този текст - съдебният акт, чиято отмяна се претендира да е основан на отменения акт. Разпоредбата има предвид "основаване" /обосноваване, мотивиране/ на изводите по съществото на правния спор, а не по неговата допустимост, тъй като отмяната на влезли в сила съдебни актове е способ за защита против неправилни съдебни актове. Представените към искането за отмяна документи, не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите се намират в кориците на адм. д. № 264/2015 г., поради което нямат характер на нови доказателства, нито удостоверяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни на искателя към момента на постановяване на решението. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно условията за приложение на разпоредбата е новите писмени доказателства, на които се позовава искателя, да са от съществено значение за делото, да не му са били известни като страна по делото и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна да не е могъл да ги представи по обективни причини. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Нито един от посочените документи не представлява ново доказателство, нито установява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като документите са съществували по време на висящността на инстанционното производство и са били известни на искателя П.. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. От съдържанието на искането за отмяна недвусмислено се установява, че целта на искателя е да бъде пререшен въпросът относно основателността на оспорването. По своята същност то представлява искане за преразглеждане на правния спор, предмет на приключено с влязло в сила решение съдебно производство, т. е. за провеждане на ново касационно производство, което е недопустимо както поради това, че съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно. Това е така и предвид естеството на производството за отмяна като извънредно извънинстанционно производство за отмяна на неправилни съдебни актове. Предвид всички изложени съображения, искането за отмяна чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не е налице и друго основание за отмяна от изчерпателно посочените по чл. 239 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд,