Решение № 2210 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14370/2015 г.

Решение № 2210 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14370/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Ц. М., от гр. П., против решение № 1903 от 16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1960/2015 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представил, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на И. Ц. М. против заповед № 695 от 11.05.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразно съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган - директора на Агенция "Митници" съобразно правомощията му по чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на агенцията, в предписаната от закона форма като същата съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта, с която е разпоредено извършване на подбор и е приета Процедура за съкращаване на персонала на агенцията е отменена и към датата на оспорената заповед не съществуват вътрешни правила за извършване на подбор, поради което и за органа по назначаването това задължение отпада. Доводите на касатора, че заповедта, с която е отменена процедурата за извършване на подбор не е съобщена на същия, което опорочава заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, са неоснователни. Правилно съдът приема, че заповедта, с която се отменя процедурата по извършване на подбор е вътрешнослужебен акт, като такъв същият отменя задължението на лицата, на които е възложено да извършват подбор да правят това, поради което жалбоподателят не е адресат на същата и с нея не се засягат негови права и законни интереси. Фактът, че служителя не е уведомен за тази заповед има значение за срочността на обжалването й, но същата е неотносима към законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът работи на длъжност "главен експерт" в Агенция "Митници", сектор "Международно сътрудничество и административна взаимопомощ" (МСАВ), отдел "Митническо разузнаване и административна взаимопомощ" (МРАВ), дирекция "Митническо разузнаване и разследване" (МРР), при Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция "Митници" с ранг I-ви младши. Служебното правоотношение на И. Ц. М. е прекратено след като органът по назначаването, в съответствие с приемането с ПМС № 100 от 23.04.2015 г. на Устройствения правилник на агенцията, на 29.04.2015 г. утвърждава длъжностно разписание, съобразно което съществуващите 9 бр. за длъжността "главен експерт" в дирекция МРР, отдел МРАВ, сектор МСАВ са намалени на 8 бр. При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд прави извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Манев, като независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността. При тези данни правилно е прието, че е налице реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност. Първоинстанционният съд обсъжда действащото и предходното длъжностни разписания и поименни такива и прави обоснован извод, че в случая е налице реално намаление на щатните бройки, предвидени за конкретната длъжност "главен експерт". Дирекция "Митническо разузнаване и разследване" до приемане на новото длъжностно разписание има численост на персонала - 141 служители; числеността на щатните бройки в отдел "Митническо разузнаване и административна взаимопомощ" 27; числеността на щатните бройки в сектор "Международно сътрудничество и административна взаимопомощ" е общо 15 бройки, от който за длъжността "главен експерт" 9 бройки, а след утвърждаване на новото длъжностно разписание общата численост на персонала е намалена на 133 щатни бройки за дирекцията, 25 щатни бройки за отдела, 13 щатни бройки за сектора и са определени 8 щатни бройки за длъжността "главен експерт". При реално извършване на съкращение на длъжността въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица да бъдат съкратени. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя е законосъобразен. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. С разпореждане от 28.07.2015 г. (л. 3) съдът насрочва делото и разпорежда да се призоват страните. Обстоятелството, че не е налице изрично разпореждане за конституиране на страните не е съществено нарушение, тъй като фактически страните са конституирани правилно в съответното качество, призовавани са редовно и вземат участие в производството по делото. Правилно съдът не допуска исканата от жалбоподателя съдебно-икономическа експертиза, тъй като част от поставените въпроси са правни и по делото са събрани относимите към спора доказателства, а останалата част са неотносими към правния спор. Фактът, че по делото са ангажирани доказателства само за щата на Централно митническо управление, а не за цялата Агенция не представлява нарушение. Жалбоподателят работи именно в ЦМУ, като съгласно чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (в редакцията към датата на издаване на оспорената заповед) агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в митници: А. С., Б., В., Лом, П., С., Свищов, Столична, Р. и Югозападна, като чл. 7, ал. 2, регламентира, че администрацията на Централното митническо управление на Агенцията е организирана в 5 дирекции обща администрация, 10 дирекции специализирана администрация, звено по сигурността и звено за вътрешен одит. Следователно независимо, че ЦМУ не е юридическо лице, то е самостоятелна структура, извън която са митниците. Ето защо и длъжностните разписания на митниците са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Фактът, че съдът не указва на страните доказателствата им тежест по чл. 170 вр. чл. 171, ал. 4 АПК в случая не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът правилно приема, че по делото са приложени всички относими доказателства и дава ход по същество. Освен това след като правнозначимите факти са установени за първоинстанционния съд не възниква задължение да дава указания или да събира служебно и други доказателства. Неоснователно е твърдението и за нарушаване на чл. 168 АПК. Съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и достига до обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди И. Ц. М. да заплати на Агенция "Митници" сумата 460 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,