Решение № 40 от 5.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 749/2008 г.

Решение № 40 от 5.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 749/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 140 от 15.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 247/08 г. Окръжният съд - гр. В. потвърдил присъда на Районен съд - гр. В., постановена по н. о. х. д. № 387/08 г.

Постъпило е искане от осъдения Д. А. Ф. с искане за възобновяване на наказателното производство, поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК. Пред ВКС искането се поддържа. Защитата на осъдения представя писмена защита.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС I-во наказателно отделение установи:

Молителят е осъден на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5, чл. 194, ал. 1, чл. 29 и чл. 54 НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Със същата присъда е осъден и З. М. К. - на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 4, 5 и 7 НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

Зачетено е предварителното задържане на Ф. и К.

Ангажирана е и гражданската отговорност на посочените лица, като на основание чл. 45 ЗЗД са осъдени солидарно да заплатят причинени имуществени вреди в размер на 1627,60 лева в полза на ЧЕЗ "Р" АД.

Искането е допустимо, а по същество - неоснователно.

1. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

На плоскостта на посоченото касационно основание се претендира, че съдът по същество не е изяснил обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и се оспорва резултатът от извършената от него оценка на събраните по делото доказателства.

За изясняване на въпросите по чл. 102 НПК решаващия съд е събрал и проверил множество доказателства, посредством предвидените в закона доказателствени източници, включително и по реда на чл. 281 НПК. При това са събрани и противоречиви доказателства, в това число и от един техен източник - обясненията на К. Съдът е изпълнил задължението си да изложи в мотивите своите съображения по оценката на доказателствата, техните източници и противоречивите такива. На същото място ясно личи поради какви основания съдът не е дал вяра на обясненията на К., депозирани при съдебното разглеждане на делото, и то частично, а е възприел в същата част обясненията му, дадени от него на досъдебното производство пред съдия. По аналогичен начин стоят нещата и с оценката от страна на съда на показанията на св. М. П. (допуснат по искане от страна на подс. Ф.). Данните по делото и внимателният прочитна съображенията на инстанцията по същество не дават основание за критично отношение от страна на ВКС. Оценката на посочените доказателства и техните източници не се основава на превратност, изопачаване, още по-малко на нарушение на правилата на формалната логика. Известно е, че съдът е оправомощен от закона, при оценката на доказателствата и техните източници, да възприеме едни и отхвърли други, за което е длъжен да изложи основанията предопределили взетото от него решение. Когато, какъвто е настоящият случай, съдът е осъществил това свое правомощие, при спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилност на изводите, липсва основания за контролната инстанция да не се съгласи с последните.

Възражението, че на молителят е отказан достъп до материалите по делото не намира опора в данните по последното. При приключване на досъдебното производство надлежно е извършено предявяване на материалите по него.

Неоснователно е и възражението, развито в писмената защита, че обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК не са изяснени - "кога и как е извършено престъплението", че не е "идентифициран предмета на посегателството".

На плоскостта на казаното, ВКС установи, че изводите по фактите не се основават на предположение, а са изведени след внимателен, прецизен и детайлен анализ на доказателствената съвкупност.

2. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на закона. В рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 196 НК, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на молителя и следващата я по чл. 45 ЗЗД.

3. Наложеното наказание не е явно несправедливо. То правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона - по реда на чл. 54 НК, т. к. липсва която и да било от предпоставките за приложението на института на смекчената наказателна отговорност - по чл. 55 НК. По размер наложеното на молителя наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Не се установява, което и да било от тези обстоятелства да е игнорирано, оценено неадекватно на обективното му значение.

При тези съображения ВКС не установи да са налице основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и на основание чл. 424 НПК, ВКС I-во н. о.