Решение № 4791 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2020 г.

Решение № 4791 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2020 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ГАВИК" ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя М. М., чрез адв. М. А. от САК, срещу Решение № 3041 от 17.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1798 по описа на Административен съд С. – град (АССГ) за 2020 г. в частта за размера над 307, 50 лв. до 1007, 50 лв., с която са отхвърлени предявените от настоящия касационен жалбоподател искове срещу Агенция по вписванията (АВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски /адвокатско възнаграждение и държавна такса/ по обжалване на отменен с Решение № 15 от 22.01.2020 г., постановено по търг. д. № 15 по описа на Окръжен съд – В. Т. за 2020 г. отказ № 20200106231348 от 13.01.2019 г., постановен от длъжностно лице на АВ. Наред с това, АВ е осъдена да заплати на "ГАВИК" ЕООД сума в размер на 120, 00 лв. за разноски в първоинстанционното производство. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Излагат се конкретни съображения, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка относно размера на обезщетението, което следва да се присъди в контекста на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). За определянето на конкретния размер обаче, във всеки случай следва да бъде съобразена спецификата на казуса и това, че видно от доказателствата по делото възнаграждението е изплатено изцяло, следователно представлява причинена вреда на ищеца. Това не може да представлява неоснователно обогатяване. По тези причини се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната отхвърлителна иска част и уважаването му изцяло. Претендират се изцяло и сторените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Решение № 3041 от 17.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1798 по описа на Административен съд С. – град за 2020 г. не е обжалвано от АВ в осъдителната част и е влязло в сила. Спорът в настоящото производство е по отношение на размера на присъденото обезщетение за претърпените имуществени вреди. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – АВ оспорва касационната жалба в представено по делото от упълномощен юрисконсулт подробно обосновано писмено възражение. Прави се възражение за прекомерност на платеното и претендирано от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд АВ не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявените от "ГАВИК" ЕООД искове срещу АВ, с правно основание ЗОДОВ, във вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, с които претендира АВ да му заплати сумата от 1007, 50 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, представляващи сторени адвокатски разноски във връзка с обжалване на отменен с Решение № 15 от 22.01.2020 г., постановено но търг. д. № 15 по описа на Окръжен съд – В. Т. за 2020 г. отказ № 20200106231348 от 13.01.2019 г., постановен от длъжностно лице на АВ за вписване на промени по партидата на дружеството и заплатена държавна такса. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявените искове за допустими, а по същество за частично основателни по размер. За да мотивира изводите си относно намаляване на размера на присъденото обезщетение, съдът е изложил съображения, че претендираният размер на вредите, произтичащи от платено адвокатско възнаграждение (1000, 00 лв.) е прекомерен. За преценката си съдът се позовал на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, приложима към датата на договаряне на адвокатското възнаграждение и осъществяване на правната помощ. Съдът е взел предвид, че в случая ангажираният адвокат единствено изготвил жалбата до съда, но не е представлявал дружеството в открито съдебно заседание. Предвид това и като съобразил разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), съдът приел, че разумният, обоснован и справедлив размер на обезщетението, който е съответен и на обема на извършената правна защита и съдействие, е 300, 00 лв. Посочил, че този размер ще обезщети дружеството за действително понесените вреди от причиненото му от АВ непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. По тези причини съдът направил извод, че следва да присъди редуциран размер на обезщетението. Предвид изхода на спора съдът разпределил и отговорността за разноските в производството. По тези съображения постановил решението в обжалваната част. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на дружеството – касационен жалбоподател срещу възприетата от първоинстанционния съд частична неоснователност на исковите претенции за техния размер над 307, 50 лв. до претендирания такъв от 1007, 50 лв. В тази връзка следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за настоящия касационен жалбоподател, като получател на адвокатската услуга, относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай в производството пред Окръжен съд – В. Т. не е провеждано открито съдебно заседание и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че обоснования и справедлив размер на обезщетението за адвокатско възнаграждение следва да се индивидуализира на 300, 00 лв. Обезщетението в този размер се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия дружеството незаконосъобразен отказ на АВ. Именно така определеният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с постановения отказ. При тези съображения настоящият състав намира решението на АССГ за правилно в обсъжданата част, а релевираните в касационната жалба оплаквания счита за неоснователни. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за сумата над присъдената от 300, 00 лв. до претендираната такава от 1000, 00 лв. за обезщетение за имуществени вреди във връзка с платено адвокатско възнаграждение е обоснован на доказателствата по делото и е в съответствие със закона. Настъпването на така претендираната вреда над присъдения размер не е в пряка причинна връзка с отменения отказ на АВ, поради което не е налице тази предпоставка за уважаване на предявения иск в тази част. Предвид гореизложеното, решението в обжалваната от "ГАВИК" ЕООД част следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По съображения, свързани с изхода на спора и направеното искане, на АВ се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100, 00 лв., което "ГАВИК" ЕООД следва да бъде осъдено да й заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение