Решение № 8163 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 242/2016 г.

Решение № 8163 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 242/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Ш., от с. С., община - Р., област - П., чрез пълномощника й - адв. М., против решение № 1910/19.10.2015 г. по адм. дело № 1315/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кметът на община - Р., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - адв. Л., е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претнедира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на С. Г. Ш., против Заповед № ДЗ 66-1/24.04.2015 г. на кмета на община - Р., издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, с която по адрес на същата е наредено премахването на незаконен строеж: "Постройка - допълващо застрояване, с площ около 35 кв. м., находяща се в северната част на УПИ VII-723, кв. 68 по плана на с. С., община - Р. и Дървен навес - барбекю, с площ от около 95 кв. м., разположен в западната част на същия имот". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон и целта му. Според съда, описаните в заповедта постройки се явяват незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като не разполагат с издадени по съответния ред строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Отхвърлил е възраженията на оспорващата, че дървения навес не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с издаване на КА № 10/30.03.2015 г. и връчването му, а също така и че строежа е търпим, при условията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Изводите са направени след анализ на доказателствата по делото и въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед е издадена по отношение на постройки, представляващи допълващо застрояване, които се явяват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За постройката от около 35 кв. м., находяща се в северната част на имота, зад законно изградената жилищна сграда, установените от съда данни безспорно сочат, че е налице строеж, от вида на лятна кухня по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, за която се изискват строителни книжа - разрешение за строеж, по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. с каквото процесната сграда не разполага. За дървения навес от около 95 кв. м., разположен в западната част на имота, данните са, че включва два подобекта: дървен навес - барбекю и дървен навес - кокошарник, които правилно са определени като строежи, тъй като отговарят на условията за допълващо застрояване по чл. 41, ал. 1 от ЗУТ за първия и чл. 44, ал. 1 и 3 от ЗУТ за втория, за които също се изисква разрешение за строеж, каквото в случая е установено, че няма. По описание от съставения КА и заключение на СТЕ, прието без оспорвания от страните, дървения навес като цяло представлява строеж, защото е прикрепен трайно към бетонова основа, като от север има изградена тухлена стена, а от запад е допрян до плътна ограда към съседния имот. Поради това правилни са изводите на съда, с оглед посоченото описание, че постройката от 35 кв. м. представлява строеж от шеста категория, а дървения навес като цяло - строеж от пета категория, в който смисъл е и заключението на СТЕ. Поради изложеното и липсата на разрешения за строеж, изводите на съда за законосъобразност на заповедта, разпореждаща премахването на постройката и дървения навес като незаконни, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, са правилни. Съдът е посочил в мотивите си, че обектите - предмет на оспорената заповед, не са предвидени в действащия за с. С. подробен устройствен план - ПЗ, в сила от 1991 г. и че за същите, с оглед характера им на допълващо застрояване няма издадена виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ, но е пропуснал да изведе правен извод, за незаконността им и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Нарушението не е съществено и не води до неправилност на обжалваното решение, тъй като са налице изводи за приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е достатъчно основание за премахването на обектите като незаконни. Настоящата инстанция споделя и другите изводи на съда, за неприложимост на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, визираща търпимост на незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г. Разпоредбата е неприложима, поради установените данни, че процесния строеж е изграден след 2010 г., т.е. след изграждане на основната жилищна сграда в УПИ VII, за която е представено РС № 79/17.06.2010 г. Вярно е, че тези данни са въз основа на цитираното РС и заключение на СТЕ, което обаче, като неоспорено от страните е годно доказателствено средство и за тези обстоятелства. Същевременно касаторът не е ангажирал никакви доказателства за противното и по-конкретно, че строежът е реализиран преди 31.03.2001 г., поради което и възражението му, като недоказано правилно е оставено без уважение. Въз основа на изложеното оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, са неоснователни. Неоснователни са и останалите му оплаквания. Правилно съдът не е уважил доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с връчване на КА и с посочването на касатора, като адресат на заповедта. По делото е установено, че КА е връчен на касатора на 14.04.2015 г. по пощата, с обратна разписка, като от същата в 7-дневния срок за възражения по чл. 225а, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, е подадено такова до община - Р. /виж стр. 19/, с което е възразила срещу съставения акт. Налице е и отговор-Становище /на стр. 22/ на община - Р. до касатора, с което органът е отговорил на това възражение, т.е. налице е спазена процедура по съставяне на КА и уведомяване на адресата за започнатото административно производство по чл. 225а и сл. от ЗУТ. Не е налице и нарушение относно вписания адресат на заповедта. Касаторът като собственик на имота върху който се намира незаконния строеж и като възложител се явява адресат на оспорената заповед, по аргумент от чл. 225а, ал. 5, т. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Това, че в заповедта е вписан като извършител, вместо като собственик на имота и възложител, не е съществено нарушение, защото и двете групи лица поотделно могат да бъдат адресати на заповедта. От изложеното следва, че обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Искането за разноски на ответника следва да се остави без уважение като недоказано по размер, тъй като декларацията от адв. Л., при извършено плащане по банков път, не е годно доказателствено средство за установяването им, при непредставяне на разписка или банково бордеро от "Банка ДСК" АД за извършен превод. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение