Решение № 1591 от 14.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение 1476 от 08.03.2022г., постановено по адм.д. 6863/2021г. Административен съд София град, първо отделение, 5-ти състав, е отхвърлил жалбата на Г. Герасимова, ЕГН [номер], срещу ревизионен акт Р 22221219007930 091 001/09.03.2021г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с решение 830/31.05.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр.София, с който са установени задължения за довнасяне в общ размер на 55 372,96лв., както и съответната лихва за забава в размер на 23 370,87лв. С решението съдът е жалбоподателя да заплати на НАП - София разноски по делото в размер на 2 892лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Герасимова от [населено място], [адрес], чрез пълномощника й адв.Д. Трендафилова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.София чрез своя процесуален представител гл.юрисконсулт И. Кирова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Г. Герасимова , ЕГН [номер], срещу ревизионен акт Р 22221219007930 091 001/09.03.2021г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с решение 830/31.05.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр.София, с който са установени задължения за довнасяне в общ размер на 55 372,96лв., както и съответната лихва за забава в размер на 23 370,87лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с провеждане на ревизията, констатациите на органите по приходите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 7 ДОПК обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред, извършените процесуални действия и събраните доказателства, начина на определяне на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК и размера на данъчните задължения по ЗДДФЛ, възраженията на задълженото лице, проведеното административно оспорване. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Отбелязано е, че по делото няма спор относно получените и декларирани доходи от задълженото лице, както и по включените в паричния поток разходи за домакинство и заплатени от лицето консумативи. Първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите правилно е взел за начално салдо към 01.01.2013г. сумата от 5 000лв. , а твърденията на жалбоподателката, че към тази дата е имала налични 310 000лв. са определени за неоснователни и недоказани. След това решаващият съд е изложил мотиви относно определените допълни задължения за данък по ЗДДФЛ по отделни данъчни периоди /години/. За 2013г. е отбелязано, че определените с ревизионния акт задължения са отменени с решението на директора на Д ОДОП София. Към него данъчен период са изложени обстойни мотиви защо съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателката, че следва да й бъде признато начално салдо в размер на 310 000лв. За данъчен период 2014г. е посочено, че с ревизионният акт не е констатирано несъответствие, но е установено , че задълженото лице е извършило продажба на недвижим имот в гр.Банкя, като за получения доход от продажбата не е подадена декларация по чл.50 ЗДДФЛ като облагаем доход по чл.12,ал.1 ЗДДФЛ. Решаващият съд е описал подробно събраните по време на ревизията и делото доказателства относно извършването на продажбата и цената на недвижимия имот, в това число заключението на назначената в ревизионното производство оценъчна експертиза. На стр.6 от решението е възпроизведен начина на определяне на данъчната основа, възраженията на задълженото лице относно приетата оценка на пазарна цена и цена на продажба на оборудване, както и относно годината на извършване на строителството на сградата /предвид възражението, че е налице не облагаем приход по смисъла на чл.13,ал.1,б. а ЗДДФЛ/. Изложени са мотиви, защо съдът приема за неоснователни възраженията на задълженото лице, че продажната цена на имота е тази, посочена в нотариалния акт, че не е налице хипотеза по чл.13,ал.1,б. а ЗДДФЛ. В тази връзка на стр.7 от решението са изложени отделни мотиви относно определената от органа по приходите цена на придобиване и възраженията на задълженото лице срещу така определена цена, които са определени от съда като неоснователни. Сходна и фактическата обстановка и за определените задължения за 2015г. За нея година също не е констатирано несъответствие между приходи и разходи, но е установено, че задълженото лице е извършило продажба на недвижим имот в гр.Китен, доходът от който подлежи на облагане и за него не е подадена данъчна декларация. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, като възраженията на задълженото лице, че доходът от продажбата на имота е необлагам по смисъла на чл.13,ал.1,б. а ЗДДФЛ са определени за неоснователни и недоказани. За данъчни периоди 2016,2017 и 2018г. не са установени несъответствия и не са определяни допълнителни задължения. Решаващите мотиви на административния съд относно определените допълнителни задължения за 2019г. са изложени на стр.8 и 9 от решението.За него данъчен период е установено несъответствие в размер на 115 620,20лв. и недеклариран доход в размер на 150 000лв. , съставляващ получена сума от СС Фиш Монтана ООД, за което не е доказано твърдението на задълженото лице, че сумата съставлява направена преди това вноска в дружеството в размер на 160 000лв. В мотивите на решението е възпроизведена подробно начина на определяне на данъчната основа, в това число пренасяне на остатъци от начално салдо от 2013г., възраженията на задълженото лице относно произход на налични средства и неправилно определен недостиг. Тези възражения са определени от съда като неоснователни, като е прието от една страна, че не са налице доказателства за връщане на жалбоподателката на парични суми от бившия й съпруг, а от друга, че възражението й, че не е било необходимо между тях да се създават писмени доказателства, е определено като неоснователно Прието е, че ревизионният акт е законосъобразен и в тази си част. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд гр. София град е частично не правилно поради неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба на Г. Герасимова се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционнят съд не е обсъдил всички направени от жалбоподателката възражения , както и представените от нея писмени доказателства и безкритично е възприел становището и констатациите на ревизиращия екип. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Първоинстанционният съд подробно е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органите по приходите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, събраните доказателствата в хода на ревизията, начина на определяне на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК за всеки един от данъчните периоди, възраженията на задълженото лице. Решаващият съд по същество е приел, че независимо от ангажираните доказателства, задълженото лице не е оборило констатациите на данъчно-задълженото лице и ревизионният акт се явява правилен и законосъобразен. Въз основа на доказателствата по делото, становищата на страните и изложеното в първоинстанционното решение, настоящата съдебна инстанция намира, че по същество спорните моменти между страните по делото са три: какво начално салдо следва да бъде определено към първоначалния данъчен период 01.01.2013г.; налице ли е облагаем доход по чл. 12 във вр. с чл.13,ал.1,т.1, б. а ЗДДФЛ и в какъв размер; налице е ли хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК по отношение на 2019г., правилно ли е определена данъчната основа и размера на дължимия данък. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че даденият отговор на спорните въпроси в констатациите на ревизионния акт са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Настоящата съдебна инстанция споделя част от тези изводи като обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон, но за друга част намира същите за необосновани на фактите и доказателствата по делото, изградени при неизяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. От данните по делото е видно, че ревизията по отношение на задълженото лице Г. Герасимова е образувана със ЗВР Р 22221219007930 020 001/05.12.2019г. с предмет данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2013г. 2018г. С последваща заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р 22221219007930 020 002/04.06.2020г. към първоначалния предмет на ревизията е добавен и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2019г. В хода на ревизията са установени факти, обосноваващи наличието на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК за данъчни периоди 2013г. и 2019г., което е обусловило провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, в това число и определяне на данъчна основа по чл.122,ал.2 ДОПК. В тази връзка един от основните спорни моменти между страните е какъв е размерът на началното салдо към 01.01.2013г. В своя декларация задълженото лице е декларирало, че към посочената дата е притежавало сумата 310 000лв. , с произход предоставени средства от бившия й съпруг В. Герасимов и следните източници: неизразходвани средства от два отпуснати банкови кредита съответно в размер на 200 000лв. по договор от 11.07.20027г. и в размер на 240 000лв. по договор от 30.06.2006г., 52 000лв. с произход печалба от хазартни игри, за което са приложени писмени доказателства , сумата от 286 141,00лв., представляваща левовата равностойност на 146 302евро от продажбата на недвижим имот, съпружеска имуществена общност /СИО/, намиращ се в гр.София, ж.к. Христо Смирненски , върнати суми от заеми, дадени на две дружества ТОП ЕСТЕЙТ БГ ЕООД и ОЛИВИН ООД. Ревизиращите органи са приели, че следва да бъде определено начално салдо в размер на 5 000лв., а посочените от задълженото лице суми не следва да бъдат взети предвид по следните аргументи: сумите по получените банкови кредити са използвани за строителство на семейната къща в гр.Банкя; налице е свързаност между бившия съпруг В. Герасимов с купувача по сделката Д. Тодорова по отношение на продажбата на недвижимия имот, СИО, като купувачката не е в състояние да заплати посочената сума; сумата от 52 000лв. с произход печалба от хазартни игри не следва да бъде кредитирана, тъй като липсват доказателства какви суми са били изразходвани за спечелването на посочената сума, както и предвид утвърдената данъчна практика и житейска логика да се приема, че печалбите от хазартна дейност съответстват на разходите за залози; бившият съпруг В. Герасимов не е имал възможност да предостави заеми на посочените две дружества, а и да е имал такава, тези суми не са били налични към 01.01.2013г. В решението на данъчния директор е прието, че към 01.01.2013г. следва да бъде определено начално салдо в размер на 110 000лв., която сума съставлява продажната цена на апартамента СИО, за която сума има надлежни писмени доказателства. На база на това е обоснован извод, че за данъчен период 2013г. не е налице недостиг на средства, т.е. липсват хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК, като ревизионния акт в тази му част е отменен, а остатъка в размер на 73 324,25лв. е отнесен към начално салдо към 01.01.2019г., което е послужило за определяне на друга данъчна основа и изменение на определените задължения за данък за 2019г. Останалите изводи на ревизиращите органи по отношение на първоначалното салдо към 01.01.2013г. са били възприети и потвърдени с решението на директора на Д ОДОП София. Изложените констатации на органите по приходите относно първоначалното салдо / с корекцията в решението на директора на Д ОДОП София / по изложени по-горе мотиви за възприети от решаващия съд, а възраженията на жалбоподателката са определени като неоснователни и ненамиращи подкрепа в представените по делото доказателства. Пред решаващия орган и първоинстанционния съд жалбоподателката е навела доводи, че през периода от 2014г 2018г. е превела по банков път суми на бившия си съпруг В. Герасимов, които са й били възстановени от него в рамките на съответната година, както следва: за 2014г. в размер на 14 150лв.; за 2015г. в размер на 25 800лв. ; през 2016г. в размер на 13 000лв. ; през 2017г. в размер на 20 500лв. и през 2018г. в размер на 20 300лв. , поради което същите следва да бъдат приспаднати от недостига за 2019г. Решаващият съд е приел този й довод за неоснователен с мотив, че не е доказано връщане на парите от бившия съпруг, като представената от него декларация като частен документ, установяващ благоприятно за задълженото лице обстоятелство, не може да служи като годно доказателство. В касационната жалба против тези изводи на първоинстанционния съд се поддържат доводи за наличие на всички отменителни основания. Правят се оплаквания, че съдът не е вникнал внимателно в представените от страната доказателства и направил необосновани изводи относно наличието на посочената сума от 310 000лв. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното: При условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд относно наличното начално салдо в следните насоки : 1. Сумата от 440 000лв. по два банкови кредита от 2007г. и 2008г. Въз основа на доказателствата по делото правилно е прието, че тези суми са използвани за строителството на семейната къща в град Банкя и няма как да са налични към 01.01.2013г. В същото време въпросните суми неправилно са игнорирани от стойността на придобиване на въпросния недвижим имот при определяне на облагаемата основа за дохода по чл.12 във вр. с чл.13,ал.1,т.1,б. а ЗДДФЛ, за което ще бъдат изложени мотиви по-надолу в настоящето решение. 2. Сумата от 52 000лв. с произход печалба от хазартни игри. В допълнение на изложеното по-горе, според декларацията на В. Герасимов същият е имал задължения към банката по посочените два банкови кредита, което е наложило продажба на ипотекирания за обезпечението им недвижим имот, поради което е нелогично тази сума да бъде дадена на бившата съпруга. 3. По отношение на суми, обосновани с върнати заеми, дадени на две дружества ТОП ЕСТЕЙТ БГ ЕООД и ОЛИВИН ООД от бившия съпруг В. Герасимов. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, съответно на решавашия орган, за наличност на сумата от 110 000от продажба на недвижим имот, СИО, находящ се в гр.София ж.к. Христо Смирненски , но със следните важни уточнения: От решението на директора на Д ОДОП е видно, че въпросната сума е отнесена към началния данъчен период 01.01.2013г., в резултат на което е установен излишък към 2013г., отсъствие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК и ревизионният акт е отменен е отменен в частта за определените задължения за данък по данъчната основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчен период 2013г. В жалбата си както до директора на Д ОДОП , така и в тази до съда, жалбоподателката е правила възражение, че по отношение на 2013г. е налице давност и неправилно са определени задължения за данък по посочения по-горе текст, но това възражение не е обсъдено нито от решаващия орган, нито от първоинстанционния съд. Направено възражение е основателно по следните мотиви: Съгласно чл.109,ал.1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Според чл. 112.ал.1 ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. В съдебната практика обаче се приема, че ревизионното производство се образува от момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизия на задълженото лице. В този смисъл съществуват и указания на директора на НАП. За данъчен период 2013г. декларация на получените доходи следва да се подаде от задълженото лице през 2014г,. което означава, че петгодишният период по чл.109,ал.1 ДОПК, съответно чл.171,ал.1 ДОПК изтича на 31.12.2019г. Първоначалната заповед за възлагане на ревизия Р 22221219007930 020 001 е издадена на 05.12.2019г., но същата е връчена на задълженото лице едва на 04.06.2020г./л.1 от т.І от административната преписка/, т.е. към момента на връчването петгодишния срок по чл.109,ал.1 ДОПК е бил изтекъл. Същият е изтекъл и към датата на последваща заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р 22221219007930 020 002/04.06.2020г. Това означава, че в частта за определените задължения за данъчен период 2013г. издаденият ревизионен акт е бил нищожен, а с решението на директора на Д ОДОП той неправилно е отменен в тази му част като незаконосъобразен. Това обстоятелства следва да има за последица това, че цялата сума от продажбата на имота СИО в размер на 110 000лв. , а не само разликата от 73 324,25лв. следва да бъде отнесена към последващия данъчен период 2019г./за останалите данъчни периоди не е установено хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК/. В същото време настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че от въпросната продажба на имота СИО следва да бъде призната само сумата от 110 000лв., а не твърдяните от жалбоподателката сумата от 286 141,00лв., представляваща левовата равностойност на 146 302евро. Вярно е, че по делото е представен като доказателство предварителен договор за продажба на въпросния недвижим имот /л.76 77 от т.І от административната преписка/, в който като продажна цена на имота е посочена сумата от 146 302евро. Вярно е също така, че на л. 77 /гръб/ е представено писмо от ОББ АД, клон Искър, изх. 2012 3/19.08.2008г,. в който е посочено, че за закупуване и ремонт на въпросния недвижим имот банката е отпуснала на купувача кредит в размер на 200 000лв. В писмото е посочено обаче, че въпросната сума ще бъде изплатена на купувача при условие, че в банката бъде представен нотариален акт за покупко-продажба, в който е записана частта от цената, която ще бъде изплатена от банката, след вписване на ипотека върху имота и представяне на удостоверение за тежести, в което ипотеката в полза на банката бъде посочена първа по ред. В нотариалния акт за продажба 145, т.ІІ, рег. 3698, дело 315/2008г. /л.74 75 от т.1 от адм.преписка/е записано изрично, че сумата която ще бъде заплатена от банката за сметка на купувача възлиза на 110 000лв. Доказателства за заплатена друга сума от банката или купувачката , извън посочената изрично в нотариалния акт, няма представени по делото, поради което твърдението на жалбоподателката за налични средства от продажбата на въпросния имот за разликата от 110 000лв. до 286 141,00лв. не е доказано. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни оплакванията на касатора за неправилност на изводите на административния съд относно суми, които е превела на бившия си съпруг за периода 2014г. 2018г., които суми са й били възстановени в рамките на съответната година. По делото са представени доказателства, че за периода от 2014г. 2018г. жалбоподателката е превела по банков път суми на бившия си съпруг В. Герасимов, както следва: за 2014г. в размер на 14 150лв.; за 2015г. в размер на 25 800лв. ; през 2016г. в размер на 13 000лв. ; през 2017г. в размер на 20 500лв. и през 2018г. в размер на 20 300лв. , или общо в размер на 93 750лв. Аргументите, изложени от решаващия съд, защо не следва да бъде кредитирана декларацията на бившия съпруг В. Герасимов, че е възстановил сумите на Г. Герасимова, не могат да бъдат споделени. С въпросната декларация В. Герасимов по същество е декларирал наличен доход в размер на сумата, която е получил от съпругата си по банков път и впоследствие и я възстановил в рамките на съответната година. Това по същество представлява деклариране на неизгоден за него факт. Отделно от това е житейски логично в отношенията между бивши съпрузи съществуването на подобен род подпомагане, което се потвърждава и от факта, че е продължило немалък период от време, и би било нелогично такова да е налице, ако сумите не се връщат своевременно. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че посочената сума от 93 750лв. следва да бъде отнесена като налична /приход/ към данъчен период 2019г. Като продължение по отношение на спорния въпрос със задълженията за данъчен период 2019г., следва да бъде посочено следното: От констативната част на ревизионния акт /и доклад/ се установява, че данъчната основа за 2019г. е определена както следва: 1. Получените доходи в размер на 538,45лв. заплатена щета от Бул инс клон Видин; 200 800лв. други източници на средства, в т.ч. получени по банков път 150 000лв. на 15.10.2019г. на СС ФИШ МОНТАНА ООД, представляващи възстановена парична вноска; 50 000лв. върнат заем от А. Марков и 800лв. получена сума по банков път от ТРАНСМЕТРИК ЕООД. 2. Извършени разходи както следва: 5 653,45лв. разходи за издръжка и живот, изплатени по банков път; 167,87лв. разходи за получени услуги от доставчици; 563,50лв. заплатени задължения към трети лица; 548 000лв. парични заеми предоставени на ФИШ ФАКТОРИ ЕООД по два договора за заем от 11.01.2019г. и 16.01.2019г., 270лв. заплатени разходи за ЗОВ, 44 600лв. разходи за обучение и 160 000лв. направена допълнителна парична вноска в капитала на СС ФИШ МОНТАНА ООД. 3. Установен е недостиг на парични средства в размер на 259 993,80лв., върху който при условията на чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за 2019г. е определен данък в размер на 25 993,00лв. и лихви за просрочие в размер на 2 260лв. По изложените по-горе мотиви с решението на директора на Д ОДОП София е прието, че разполагаемата сума към 01.01.2019г. в размер на 291 574,07лв. следва да се увеличи със сумата от 73 324,25лв., при което недостигът на парични средства възлиза на 186 669,60лв. , върху който размер се дължи данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 18 666,96лв. и лихва за просрочие в размер на 1 623,12лв. , в който смисъл ревизионният акт е бил изменен с решението на директора на Д ОДОП . Предвид изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира, че разполагаемата сума към 01.01.2019г. в размер на 291 574,07лв. следва да се увеличи със сумата от 36 675,75лв. /разликата между 110 000лв. и 73 324,25лв./, както и със сумата от 93 750лв., или общо с 130 425,75лв. При това положение недостигът на парични средства възлиза на 56 243,85лв., върху които се данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 5624,38лв. и лихва за просрочие в размер на 489,05лв., в който смисъл следва да бъде изменен издаденият ревизионен акт. С оглед на това в отхвърлителната му част относно данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 5624,38лв. и лихва за просрочие в размер на 489,05лв. решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. За разликата от 5 624,38лв. до 18 666,96лв. главница и от 489,05лв. до 1 623,12лв. решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част. По отношение на определените задължения за данък върху доход по чл.12,ал.1 във вр. с чл.13,ал.1,т.1,б. а ЗДДФЛ за 2015г. в касационната жалба не се правят конкретни оплаквания. При служебната проверка настоящата инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон. При условията на чл.221,ал.2 АПК решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. По отношение на третия спорен въпрос относно определените задължения за 2014г. за върху доход по чл.12,ал.1 във вр. с чл.13,ал.1,т.1,б. а ЗДДФЛ в касационната жалба се правят отново оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства е прието, че доходът от продажбата е облагаем, съответно, че неправилно не е бил зачетен в пълния му размер сключеният договор за продажба на оборудването в недвижимия имот. На отделен ред се правят оплаквания, че от страна на решаващият съд не са съобразени представените доказателства относно придобивната цена на имота. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По отношение на данъчен период 2014г. в хода на ревизията не са установени обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2 и 7 ДОПК. Установено е обаче, че през този данъчен период задълженото лице е извършило продажба на недвижим имот, съставляващ дворно място от 570кв.м., находящо се в гр.Банкя., с построена триетажна жилищна сграда с РЗП от 456,50кв.м. Тъй като разрешението за ползване на жилищната сграда е издадено през 2013г., съответно ревизираното лице е придобило една втора идеална част от сградата и цялото дворно място през 2012г., органът по приходите е приел, че е налице облагаем доход по смисъла на чл.12 във вр. с чл.13,ал.1,т.1,б. а ЗДДФЛ, за който доход задълженото лице не е подало данъчна декларация по чл.50. В хода на ревизията е установено, че в нотариалния акт за продажбата на имота е посочена продажна цена 105 000лв. ; че между продавача и купувача има сключен договор за продажба на оборудването в къщата за сумата 423 000лв.; че купувачът е превел на продавачката по банков път общо сумата от 528 000лв.; че от брокерът по сделката Мирела ЕООД има издадени фактури на името на страните по същата в размер на 15 840лв., съставлящи 3% комисионна от продажната цена от 528 000лв. ; за документално доказана цена на придобиване е приета сумата от 55 042,80лв. посочена в нотариалния акт за придобиване на дворното място и ½ ид.част от сградата. В ревизионния доклад е прието, че действителната пазарна цена на недвижимия имот не епосочената в нотариалния акт сума от 105 000лв., получената по банков път от задълженото лице сума от 528 000лв., от тази сума е приспадната придобивната цена от 55 042,80лв. минус 10% данъчно признати разходи и е определена данъчна основа в размер на 425 661,48лв., като върху нея са определени задължения за данък в размер на 42 566лв. и съответни лихви за забава. След съставянето на ревизионния доклад с акт за възлагане на експертиза Р 22221219007930 01 001/09.02. 2021г. /л.27 от т.І от административната преписка/ е възложено изготвянето на оценъчна експертиза, която да определи пазарна цена /в диапазон от/до/ на недвижимия имот, съответно да определи пазарна цена /в диапазон от/до/ по отношение на оборудването. Техническата експертиза е изготвена през месец март 2021/л.29 и сл. от т.І от адм.преписка/ и е изготвена от вещото лице инж.Е. Киселинова. Според същата, пазарната цена на недвижими имот варира от 447 592лв. до 494 707лв., а пазарната цена на оборудването е от 58 299лв. до 73 084лв. На база на експертизата в ревизионния акт е прието, че определената пазарна цена на недвижимия имот се доближава до стойността на сделката, а тази на обзавеждането е неколкократно по-ниска от заявената от страните по договора. Данъчната основа за облагане на дохода от продажбата е определена в размер на 359 237,88лв. , като от продажната цена от 528 000лв. е приспадната по-високата от пазарната цена на оборудването в размер на 73 804лв. и цената на придобиване в размер на 55 024,80лв., намалена с 10% данъчно признати разходи /39 915,32лв./, като е установен данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ в размер на 35 923,00лв. и лихви за просрочие в размер на 21 361,86лв. В тази му част ревизионния акт е потвърден с решението на директора на Д ОДОП София 830 от 31.05.2021г. /л.26 и сл. от първоинстанционното дело/. В решението са изложени и обстойни мотиви защо не следва да се кредитират представените от задълженото лице писмени доказателства относно придобивната цена на недвижимия имот По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, а подадената жалба се явява неоснователна. В касационната жалба на Г. Герасимова против тази част от решението се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че за 2014г. е налице облагаем доход по чл.12,ал.1, във вр. с чл.13,ал.1,т.1, б. а ЗДДФЛ. Оплаквания се правят и по отношение на изводите на решавашия съд за начина на определяне на данъчната основа, в това число както за продажната цена на имота, така и за неговата придобивна цена. Правят се и оплаквания, че при определяне на задълженията не е съобразено, че половината от сградата е СИО. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото относно тази част от определените задължения няма спор за факти, същите са възпроизведени подробно както в ревизионния доклад и акт, така и в решението на директора на Д ОДОП София и първоинстанционното решение, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Направеното оплакване, че материалният закон е приложен неправилно относно изводите на първоинстанционния съд, че е налице облагаем доход за 2014г. по силата на цитираните правни норми, е неоснователно. Съгласно чл. 12,ал.1 ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според чл. 13,ал.1,т.1,б. а ЗДДФЛ , не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на: един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години. Нормата на чл. 33, ал. от същия закон разпорежда, че облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Съгласно чл. 77 от ЗСобств. правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. От данните по делото е видно, че задълженото лице Г. Герасимова е придобила дворното място и 1/2ид.част от сградата по силата на договор за покупко-продажба от 28.03.2012г., изразен в нот.акт 89,т.І, рег. 0 1843, дело 39 от 2012г./л.324 от т.ІІ от административната преписка. От данните по делото е видно, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда в дворното място е издадено от Столична община на 30.05.2013г., от който момент на сетне /чл.177 ЗУТ във вр. с чл.92 ЗС/ сградата става годен обект на собственост и може да бъде предмет на правна сделка. От момента на придобиването на собствеността върху дворното място и сградата до извършване на продажба на същия от задълженото лице на 11.06.2014г. по договор за покупко-продажба, изразена в нот.акт 134, т.ІІ, рег. 2276, нот.д. 906/2014г. /л.49 от т.І от адм.преписка/ е изминал период по-малък от три години. Следователно е налице облагаем доход по смисъла на чл.12,ал.1 във вр. с чл.13,ал.1,т.1,б. а и чл.33,ал.1 ЗДДФЛ, и като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Направеното възражение/оплакване, свързано с това, че част от имота е СИО е неоснователно, доколкото задълженото лице е притежавала изцяло собствеността върху имота /дворното място и частта на бившия съпруг от СИО е придобита чрез договор за покупко-продажба/, и същото се е разпоредило изцяло с имота, а не само с притежаваната част СИО. Оплакванията, свързани с начина на определяне на данъчната основа, са неоснователни относно определянето на пазарната цена на имота и основателни по отношение на придобивната такава. Изводите на решаващия съд, съответно на констатациите на органа по приходите, за определяне на пазарна цена на имота в размер на 528 000лв. се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.1 АПК. Че това е пазарната цена на имота се установява по несъмнен и категоричен начин от следните обстоятелства: 1.Събраните доказателства относно преведените суми по банков път от купувача на продавача; 2. Събраните доказателства относно заплатена комисионна на фирмата-посредник от всяка една от страните по сделката; 3. Писмените обяснения на задълженото лице до органите по приходите на л.193 от т.ІІ от адм.преписка, където е посочена продажна цена от 250 000евро. Настоящата съдебна инстанция споделя и намира за основателни оплакванията на касатора относно определения размер на придобивна цена на имота. Съгласно чл. 33,ал.6,т.1 ЗДДФЛ цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото. В случая органът по приходите е приел за документално доказана цена на придобиване сумата от 55 042,80лв. /данъчната цена, посочена в нотариалния акт за придобиване на имота от 2012г./. По изложените по-горе не са ценени представените фактури за извършени СМР, съответно доказателства за банкови кредити. Тези изводи са споделени без критично като правилни от административния съд. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи и ги намира за необосновани на фактите и доказателствата по делото. Както е несериозно и необективно да се приеме, че посочената в нотариалния акт продажна цена от 105 000лв. е реалната пазарна цена на имота, така е несериозно и необективно да се приеме, че сумата 55 042,80 е цената за придобиване на имота. И ако изводите на ревизиращите органи/съответно на първоинстанционния съд по отношение на представените фактури за заплатени суми за извършени строителни дейности могат да бъдат споделени, то не стои така въпросът по отношение на представените доказателства за сключени договори за банкови кредити за строителство на имота в размер на 440 000лв. От една страна по отношение на тях се приема, че тези суми са отишли за строителството на сградата, съответно , че няма как да са били налични и дадени от бившия съпруг като вноска в капитала на посочените търговски дружества, хем последствие се приема, че те са били дадени като вноска в капитала на дружествата, и няма как да са използвани като доказателство за придобивната цена на имота. Вярно е, че до подобен род съждения се е стигнало с оглед на дадените обяснения на задълженото лице относно наличните суми към началото на данъчните периоди, но това не игнорира спазването на принципа за обективно, установен в чл.3 ДОПК. Предвид на обстоятелството, че с надлежни писмени доказателства се установява сключването на два договора за целеви банкови кредити за строителство на имота в Банкя, следва да бъде прието, че сумата по тях в размер на 440 000лв. следва да бъде приета за документално доказана цена на придобиване на имота по смисъла на чл. 33,ал.6,т.1 ЗДДФЛ. При това положение данъчната основа, определена при условията на 33,ал.1 ЗДДФЛ възлиза на 13 424,40 лв. / 528 000лв. пазарна цена минус 73 084лв. цена на мебели и оборудване, минус 440 000лв. цена на придобиване и минус 10% разходи/, върху които се дължи данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ в размер на 1 342,44лв. и лихва за просрочие в размер на 798,46лв., в който смисъл следва да бъде изменен издаденият ревизионен акт. С оглед на това в отхвърлителната му част относно данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 1 342,44лв. и лихва за просрочие в размер на 798,46лв. решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. За разликата от 1 342,44лв. до 39 915,32лв. главница и от 798,46лв. до 21 361,86лв. решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част. Разноски При този изход на процеса първошнстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските и съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Националната агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, следва да бъде осъдена да заплати на касатора Г. Герасимова разноски по делото по компенсация да двете съдебни инстанции в размер на 2 371лв. При определяне на размера на разноските настоящата съдебна инстанция съобрази, че върху отхвърлената част от жалбата се следва юрисконсулско възнаграждение съответно в размер на 801,16лв. за първата инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1,т.3/отм./ от Наредба 1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения, и в размер на 1 242,32лв. за втората инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобрази се също представените списъци с разноски на жалбоподателя, съответно на л. 202 от първоинстанционното дело и л. 23 за настоящата инстанция и доказателствата за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и чл.222,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,