Решение № 7180 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Профи Кредит България ЕООД, чрез процесуалния си представител, срещу решение 2180 от 02.07.2024 г . по адм. дело 449/2024 г. на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение АС Стара Загора е отменил изричен отказ на Профи Кредит България ЕООД от 25.04.2024 г. да предостави на П. Г. П. копие от всички договори за потребителски кредит, сключени в периода от 15.04.2019 г. до 15.05.2024 г. и е задължил дружеството в срок от един месец, считано от влизане на решението в сила да предостави същите на П. Г. П.. С решението съдът е осъдил Профи Кредит България ЕООД да заплати на оспорващия разноски за внесената държавна такса в размер на 10лв. и на пълномощника му адвокат Мавров сумата 900лв., разноски адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспореният акт съдържа отказ от предоставяне на информация по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните), т. к. е отказано предоставяне на копие от договора, но не е отказано и е предоставено копие на всички съхранявани лични данни на заявителя, както и документът, в който се съдържат целите на обработването. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз по дело С-487/21, в което е посочено, че терминът копие се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да са пълни. Счита, че ОРЗД не вменява на администраторите задължение за предоставяне на копие от документите, в които се съдържат данните, а задължение за предоставяне на копие от обработваните лични данни на субекта във формат, който предоставя информацията по достъпен и разбираем начин. При тези съображения, развити в жалбата иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, както и евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна и иска определяне на същото в минимален размер. Касационният жалбоподател е подал и частна касационна жалба срещу определение 2715 от 03.09.2024 г. по адм. дело 449/2024 г. на АС Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение 2180 от 02.07.2024 г. по делото, в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба поддържа, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд е прекомерно и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на казуса. Поради това иска да се отмени обжалваното определение и се измени решението като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответната страна в минимален размер. Ответникът в касационното производство П. Г. П., чрез пълномощника си оспорва подадените касационна и частна касационна жалба в представени писмени отговори по всяка от тях. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което иска да се остави в сила. Намира, че съдът правилно е отказал да измени решението в частта за разноските и следва да се остави без уважение подадената частна жалба срещу определението на съда по чл. 248, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: По касационната жалба: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По делото са установени следните обстоятелства: На 19.04.2024 г. П. Г. П. е подал искане до Профи Кредит България ЕООД, чрез пълномощника си, на основание член 15 и член 20 от Регламент (ЕС)2016/679 в качеството на администратор на лични данни да му предостави информация обработват ли се негови лични данни от дружеството, целите, категориите и получателите, пред които са разкрити, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, за периода от 15.04.2019 г. 15.04.2024 г. На 25.04.2024 г., в отговор на искането Профи Кредит България ЕООД е уведомила заявителя, че като администратор на лични данни обработва лични данни само в необходимия обем и за целите, посочени в декларацията за обработка на лични данни, на основание предоставеното от субекта на данни съгласие. Към отговора е приложено копие от подписаната от П. П. декларация, в която са подробно описани категориите лични данни, сроковете и целите на обработването им. Поради това че към датата на отговора кредитът е приключен и заявителят няма неприключени задължения е посочил, че няма възможност да изпраща допълнителни копия от договора. П. П. е оспорил пред съда отказа на Профи Кредит България ЕООД от 25.04.2024 г. с доводи, че дружеството, в качеството на администратор на лични данни, следва да му предостави копие от всички договори за заем, които са сключвани между страните, в нарушение на правата му по член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 и искане да се задължи да предостави същите. Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и при коректен анализ на приложимите нормативни разпоредби правилно е приел, че е налице отказ на администратора на лични данни на достъп на субекта на данни до информацията по член 15, параграф 1 ОРЗД. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни субектът на данни упражнява правата си по чл. 15 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Отказът на администратора на лични данни да предостави информация по член 15 ОРЗД подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД. Поради това съдът правилно е намерил оспорването за допустимо и е разгледал по същество законосъобразността на обжалвания отказ. При решаване на материалноправния спор съдът е съобразил принципите по член 5 ОРЗД, свързани с обработването на лични данни и конкретно с отговорността за отчетност на администратора на лични данни, който следва да докаже спазването на задължението да събира личните данни за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. На следващо място съдът мотивирано е отхвърлил възражението на дружеството, че жалбоподателят (сега касационен ответник) разполага с копие на договора за кредит, поради което не е необходимо да го предоставя отново. Съгласно член 15, параграф 1 всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. В съответствие с разпоредбите член 12, параграф 1 във връзка с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е приел, че администраторът на лични данни следва да предостави копие на документа, както и потвърждение дали се обработват негови лични данни. Върховният административен съд е приел в практиката си, че фактът дали субектът на данни съхранява или не своите копия от договорите за заем не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в ЗЗЛД в т. см. Решение 7101 от 28.06.2023 г. по адм. д. 1825/2023 г. на ВАС, V о. Доводите в касационната жалба, основани на решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., са наведени и пред първоинстанционния съд, който аргументирано е посочил, че решението не налага извод за освобождаване от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В решението си Съдът на ЕС приема, че: 1. Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/67 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2. Член 15, параграф 3, трето изречение на Регламент(ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. В съответствие с решението на СЕС съдът точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. По частната жалба: С определение 2715 от 03.09.2024 г. по делото съдът е оставил без уважение искането на касационния жалбоподател да измени решението си в частта за разноските, с което на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е присъдил разноски в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА пред първата инстанция. Правилно съдът е намерил за неоснователни доводите на касатора, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 78, ал. 5 и 8 ГПК за определяне на юрисконсултското възнаграждение. Изложил е съображения за фактическата и правна сложност на делото и обосновано е приел, че няма основания за намаляване на размера на възнаграждението под минималния определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по Закона за защита на личните данни е 900лв. като съдът правилно е счел, че не следва да се намалява същото под този размер. Частната жалба е неоснователна, не са налице основания за отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на пълномощника на касационния ответник, Профи Кредит България ЕООД следва да заплати на адвокат М. Мавров разноски в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото е определено в минималния размер, предвиден в Наредба 1 от 09.07.2004 г. и предвид фактическата и правна сложност на казуса и обема на осъществената правна защита не са налице основания за присъждане на разноски под предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,