Решение № 11977 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Данаилов, представляван от адвокат И. Димова против Решение 407/31.03.2021 г., постановено по административно дело 2181/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед КС-225А-4/01.07.2020 г. на Кмета на Район Аспарухово Община Варна, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се възприетите от съда правни изводи, обуславящи законосъобразност на процесната заповед, поради което претендира за друго решение по съществото на спора с нейната отмяна. Ответната страна Кметът на Район Аспарухово при Община Варна оспорва касационната жалба посредством отговор, в който се съдържат доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е заповед, издадена от Кмета на Район Аспарухово, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне строеж представляващ Жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.5507.207 и поземлен имот с идентификатор 10135.5507.208, м. Вилите, Район Аспарухово, гр. Варна. Строежът е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без строителни книжа. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и предвид заключението на вещо лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са подробни, обосновани и съответни на закона. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения в хода на административното производство, доколкото е налице съставен констативен акт. Всички пропуски по неговото връчване са несъществени, доколкото адресатът на заповедта е имал процесуалната възможност да обори констатациите, съдържащи се в констативния протокол посредством всички допустими доказателствени средства в хода на съдебното производство. Правилни са изводите на съда относно фактите, свързани с вида, характеристиките, индивидуализацията и местонахождението на строежа, както и относно отсъствието на строителни книжа за неговото изграждане. При тези установявания, обосновани са съжденията относно отсъствието на търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, която е приложимата хипотеза в случая, с оглед периодът на неговото извършване. Установено е, че към 1994 г. когато е построена сградата, същата не се явява допустима по правилата и нормативите, действали тогава, тъй като е изградена върху земеделска земя и без наличието на действащ план, който да я предвижда. Не е допустима и съгласно ЗУТ, тъй като строежът попада частично в съседен имот. Освен това, по делото не е доказано наличието на една от кумулативно дадените предпоставки за приложението на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ подадена декларация за строежа пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. На следващо място, правилен е изводът на Административен съд Варна за това, че установеното несъответствие в размерите на сградата, описани в заповедта и обективно на място, не се явява съществено, тъй като по никакъв начин не възпрепятства нейната индивидуализация. Не е установено започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Липсват и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата, които са лишени от конкретика. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,