Решение № 7988 от 19.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Добриков, от гр. Смолян против решение 325 / 14.12.2022 г. по адм. дело 235 / 2022 г. на Административен съд Смолян. Поддържат се оплаквания за нищожност и неправилност касационни основания по чл. 209, т.1 и т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Смолян, чрез юрисконсулт Димова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 325 / 14.12.2022 г. по адм. дело 235 / 2022 г. Административен съд Смолян е отхвърлил оспорването на П. Добриков срещу решение 2153 20 102 / 01.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Смолян. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Смолян се е произнесъл по подаденото от П. Добриков заявление вх. 2107 20 20 / 08.04.2022 г., като е издал разпореждане [номер] / 12.05.2022 г. за отказ да бъде възобновено изплащането на лична пенсия за инвалидност на П. Добриков, като е посочил, че след изтичане на срока на действие на ЕР 1596/22.07.2019 г., на 01.05.2020 г. е извършено преосвидетелстване на касатора от ТЕЛК Смолян, който с ЕР 0899/11.05.2020 г. е определил 20% трудова неработоспособност на лицето. Съответно, с ЕР на НЕЛК, приема, че псевдоартрозата, определена като отправна точка при предишното освидетелстване на лицето не е окончателно състояние, при което не се очаква възстановяване или промяна на определената трайно намалена работоспособност, като е указано извършване на специализирано изследване- ортопедичен статус с ъгломери на лявата ТБС. Въз основа на данните от посочените експертни решения на НЕЛК и ТЕЛК, изпратени служебно на 19.09.2020 г. на ТП на НОИ Смолян, ръководителят на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Смолян, в постановеното разпореждане [номер] за спиране на инвалидната пенсия на П. Добриков, мотивирал с наличието на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл.96, ал.1, т. 4 Кодекса за социално осигуряване (КСО). В оспореното решение Административен съд Смолян, от правна страна приел, че при влязло в сила основание по чл.95, ал.2 КСО (отм.) за спиране изплащането на инвалидната пенсия на П. Добриков, съответстващо на сега действащата редакция на чл. 95, ал.1, т.6 КСО, обоснован и законосъобразен е изводът на административния орган, че не е налице основание за възобновяване по чл.97, ал.1, т.4 КСО. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението в тази му част по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за валиден и допустим. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка, релевантна за правния спор по делото. С оглед на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.97, ал.1 КСО за възобновяване изплащането на пенсията на П.Добриков. Правилно е възприето в оспореното решение, че за законосъобразността на отказа за възобновяване на личната пенсия за инвалидност на касатора е достатъчно да бъде установено, че към момента на издаването му не е отпаднало основанието за спиране на изплащането й. В случая получаваната от касатора лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена с разпореждане [номер] от 18.09.2020 г., считано от 02.05.2020 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО (в приложимата й редакция) съобразно определеният ЕР на ТЕЛК процент (20%) на трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). От доказателствата по делото не се установява да са определени 50 или над 50 % трайно намалена работоспособност, които да мотивират получаването на пенсия за инвалидност и да преодолеят спирането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на лицето. Спирането на пенсията се урежда в чл. 95 КСО, а прекратяването в чл. 96 КСО. С разпоредбата на чл. 97, ал. 1 КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й, а в, ал. 2 е посочено, че пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или за прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение