Решение № 15802 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2009 г.

Решение № 15802 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Булгериън хоум енд пропъртис инвестмънт" ЕООД, гр. Несебър, представлявано от Михаил Михайлов и процесуален представител срещу решение № 655 от 11.6.2009 г., постановено по адм. дело № 1569 по описа за 2008 година на Административен съд Бургас, с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 020800699 от 31.7.2008 г. на ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-288 от 25.8.2008 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП за определен за внасяне корпоративен данък по ЗКПО в размер на 36490, 02 лв. за периода на 2007 година ведно с лихвите. Твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и е необосновано, поради което били налице касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба като счита, че съда е направил неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на такова по същество, с което се отменят цитираните актове и се присъдят разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първата инстанция е бил РА № 020800699 от 31.07.2008 г. на ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-288 от 25.08.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за определен за внасяне корпоративен данък по ЗКПО в размер на 36490, 02 лв. за периода на 2007 година ведно с лихвите. Задълженията са били определени поради увеличение на финансовия резултат за 2007 година със сумата 364900, 10 лв. неотчетени съгласно нормативните актове приходи - на основание чл. 78 от ЗКПО като в решението на директора на Д "ОУИ" - Бургас е посочено правно основание чл. 16 ал. 1 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата съда е приел, че в съдебното производство не са събрани доказателства, които да доказват както отчетените по надлежния начин приходи, така и, че сключените сделките са в съответствие с изискванията за данъчно облагане. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила и е добре мотивирано. Правилно е приел съда, че финансовия резултат за 2007 година следва да бъде увеличен с посочената сума, което представлява неотчетени приходи от извършени продажби на недвижими имоти. Констатирани са сделки, сключени в отклонение от данъчно облагане, с оглед на сумите, посочени в тях - значително по-ниски цени от пазарните. Неоснователни са възраженията в касационната жаба относно обосновката в ревизионното производство, тъй като именно въз основа на експертиза е установено, че цените на продаваните недвижими имоти са значително по-ниски от пазарните. Което означава, че сключването им е в отклонение от данъчно облагане. Именно на база на цените, дадени от лицензирания оценител органа по приходите е определил и новите стойности, както и новия размер на данъчната основа. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно разпределянето на доказателствената тежест и в тази връзка цитираното решение на ВАС е неотносимо към настоящия случай. Всяка една страна следва да обоснове твърденията си и в случая, ако дружеството е твърдяло друг размер на цените на недвижимите имоти е следвало да защити със съответните доказателства стойностите в нотариалните актове, включително със съдебна експертиза. Напротив, в съдебното заседание от 11.3.2009 година представителя на жалбоподателя изрично е посочил, че не желае да се извършва нова оценка на имотите, което лишава касатора от възможността да докаже цените на недвижимите имоти, предмет на проверката. Следва да се обърне внимание, че именно защото ревизията е проведена по общия ред, а не по реда на чл. 122 от ДОПК, всяка страна трябва да докаже положителните си твърдения и ако касаторът е твърдял, че стойностите са тези по нотариалните актове, изобщо тези, които са в неговата документация, то е следвало да събере доказателства за това. Както е направил и ревизиращия орган в ревизионното производство. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение