Решение № 636 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7229/2018 г.

Решение № 636 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7229/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Симеонов Симеонов, чрез процесуален представител, против решение № 564 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 1786/2017 г. по описа на Административен съд Бургас.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и СЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът А. М. Асенов, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания съдебен акт Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на В. Симеонов Симеонов, против решение № 119/29.03.2017 г., на КЗД-първи специализиран заседателен състав по преписка № 24/2015 г., в частта, с която по оплаквания на А. М. Асенов, за дискриминация- тормоз, осъществен на основата на признак "етническа принадлежност", във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. "подбуждане към дискриминация", КЗД:

• установява, че с посочването на етническата принадлежност в своето изказване и свързването и с престъпни деяния, без са се обосновават на официални данни и чрез употребата на конкретни квалификации по отношение на лицата от "циганската общност" чрез следния текст: "... за по-малко от двадесет дни българското общество стана свидетел на няколко брутални престъпни акта, извършени от представители на циганския етнос над малолетни, както и на медицински служители по време на изпълнение на техните служебни задължения. Случаите изумиха и стъписаха обществото със своята бруталност, наглост и чувство на безнаказаност". "... Остава въпроса какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушители на държавността и законите? Защо хората, които... сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки", направено на 17.12.2014 г. от трибуната на Народното събрание, народният представител В. Симеонов е извършил "тормоз" по см. на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. на основата на признак "етническа принадлежност", спрямо жалбоподателя А. М. Асенов.

• налага на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на народния представител в 43-НС В. Симеонов административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

• предписва на осн. чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. на народния представител В. Симеонов в бъдеще да се въздържа от изявления, засягащи честта и достойнството на личността по признак "етническо положение".

За да постанови съдебния акт първоинстанционния съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената от чл. 66 от ЗЗДискр. форма, съдържа изискуемите реквизити, и не са налице съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Съдът е счел, че от приложената по делото стенограма е видно, че в изявлението на В. Симеонов се съдържат конкретни констатации и оценки относно "част от циганския етнос", които очевидно не биха могли да спомогнат за декларираната цел-да бъдат установени причините за отразените събития. Такива констатации според съда се съдържат в изразите "... сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки. "

Съдът е приел, че тези изрази са оскърбителни, принизяват и дехуманизират ромския етнос и са от естество да създадат враждебна среда за всички негови представители. Според съда следва да се приеме, че е налице дискриминация под формата на тормоз, доколкото използваните изрази не са пропорционални на целта, чието постигане се преследва, като за съставомерността на деянието не е необходимо деецът пряко да цели създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда-достатъчно е изявлението да е от естество да причини така очертания в нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. недопустим правен резултат.

От първостепенния съд е възприето изложеното от КЗД, че конкретното изявление на Симеонов не може да се ползва със закрилата на основното право на изказване на мнение по чл. 39 от КРБ, предвид Решение № 7/04.06.1996 г. на Конституционният съд на РБ, както и ограничението с установената в чл. 6 от КРБ забрана за дискриминация.

Решението на Административен съд Бургас е неправилно.

Дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация, и съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

От анализа на дефиницията е видно, че фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице/обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак.

Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния казус не са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация спрямо лицето А. М. Асенов, инициирало производството пред КЗД по сочения признак "етническа принадлежност".

В процесния случай проявите на дискриминация спрямо Асенов, са изведени от същия в подадения сигнал до КЗД като "изрази и квалификации", обективирани по вербален начин в изказване на народния представител от Патриотичния фронт В. Симеонов, направено в открито пленарно заседание на четиридесет и третото Народно събрание, проведено на 17.12.2014 г., които изрази и квалификации се съдържат в конкретизирана част /извадка/ от изказването, цитирана в сигнала. Според А. Асенов, посочените от него изрази и квалификации са обидни и уронват честта и достойнството на всички роми в страната, и същия, в качеството му на български гражданин от ромски произход се чувствал обиден, защото

не се е превърнал в нагло самонадеяно същество и озверяло човекоподобно, изискващо право на заплата без да полага труд, изискващ помощи по болест без да бъде болен, и не иска детски надбавки за деца, които си играят с прасетата на улицата, а също така неговата майка и съпруга нямат инстинкт на улични кучки.

Видно от съдържанието на сигнала до КЗД, А. Асенов се заявява като "български гражданин с ромски етнически произход", но не се идентифицира с онази част от ромското население, визирана в изказването на Симеонов.

При внимателен прочит както на конкретизираната част /извадка/, така и на целия текст от процесното изказване на В. Симеонов, се установява, в същото не се сдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект /в контекста на възприетата от законодателя персонална обособеност на този субект чрез въведената дума в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., а именно-"лицето"/ А. М. Асенов. Този персонален субстрат налага извода, че волята на законодателя не цели санкционни последици спрямо поведение/ в случая словесно изразено/, обективирано в изявления- вербални, писмени или др., които по своя характер са абстрактни, и са насочени към неопределен кръг субекти, включително когато тези субекти са част от определена раса, пол, група по интереси, религиозна, етническа или друг вид социална общност.

Всъщност законодателят е последователен при определяне персоналния субстрат на обекта на дискриминация. Това е видно както от легалното определение на понятието "неблагоприятното третиране"- § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., така също и в дефинирането на сексуалния тормоз - § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр., расовата сегрегация - § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр. и преследването - § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр.

В контекста на изложеното за дискриминатора липсва елемента цел- видно от доказателствата по делото същия не е целял настъпване на негативни последици именно спрямо лицето А. М. Асенов. Не е налице и следващият елемент от фактическия състав на тормоза- накърняване достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда по отношение на обекта на дискриминация. Тълкуването на тази част от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта и създаването на негативната среда. Тази среда като вид социум следва да е с конкретно обособима топография – частен или търговски обект, работно място, учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом и др., а в процесния случай такава среда спрямо Асенов липсва.

От пестеливите и повърхностни мотиви на първоинстанционния съд е видно, че същия не е анализирал в детайли както фактическата обстановка по делото така и приложимите материалноправни разпоредби, при което е достигнал до неправилен извод, че изявлението на Симеонов, по същество излагащо факти касателно част от циганския етнос, е от естество да създаде враждебна среда за всички негови представители, поради непропорционалност на използваните от народния представител изрази спрямо преследваната от него цел, което е съставомерно за осъществена дискриминация под формата на тормоз спрямо лицето А. Асенов.

Съдът е възприел напълно безкритично обжалваното пред него решение на КЗД, което решение от своя страна несъмнено заслужава отделен анализ. Съжденията на комисията, сочещи представянето на информация/ има се предвид информация изобщо/ относно етнически общности чрез генерализиране на техни отрицателни прояви като дискриминация, както и последвалите обобщения, относно това как дадена етническа общност се наименова /според обществото/ и какви са последиците от това, кое поведение обществото според КЗД смята за правилно или не, вписвайки на самото общество и обществено съзнание предразсъдъци спрямо определена етническа група, включително заключението, че свързването на етническата принадлежност с обществено опасни престъпления засилва омразата и подхранва негативните настроения към всички български граждани, определящи се като роми, са превърнали мотивите на КЗД в агресивна морализаторска експресия, в екзистенцията на която, без опора в релевантните материалноправни норми, е достигнато до извод, изцяло несъответен както на заявленията на сигнализатора Асенов, така и на фактите по делото /между впрочем изказването на народния представител е възприето от КЗД изцяло фрагментарно и без цялостен прочит/, че начина на предоставяне на информация от Симеонов съставлява дискриминация по см. на чл. 5 от ЗЗдискр., хипотеза първа, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗдискр.

Нещо повече, недоумяващ е извода на комисията, че негативното стереотипизиране и агресивно представяне на ромската общност като цяло от една страна и посочването на лица от българския етнос от друга страна като жертви на поведението на ромската общност представлява нежелано поведение, изразено словесно, и основано на признака "етническа принадлежност" създава враждебна среда. С този извод КЗД като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, по недопустим начин, в разрез с правомощията си по чл. 47 от ЗЗДискр. и с установените факти по делото, въвежда противопоставяне на два отделни етноса, чрез имагинерна забрана не конкретно, а изобщо дадено лице–жертва на престъпление, именно затова, че е представител на конкретна етническа общност, да предостави публична информация на обществото /независимо от начина по който тази информация е предоставена/, че е обект на престъпление от лица, принадлежащи към различна от неговата етническа, религиозна или друга социална общност.

Не се възприема от настоящия съдебен състав и последвалия извод на КЗД, че В. Симеонов е упражнил правото си на изразяване на мнение в разрез с основния принцип за равенство и достойнство на всеки индивид и защита честта и достойнството на личността, поради което не би могъл да се ползва от правилото на чл. 39, ал. 1 от КРБ.

Действително конституционното право на мнение, закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, не е абсолютно, но изключенията от това правило са изведени в ал. 2 основния закон, според която правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В процесния случай словесно изразеното не е насочено към конкретно лице- в случая А. Асенов, поради което както се отбеляза и по-горе не накърнява правата и доброто му име. Изразеното от народния представител не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза. Това е видно от прочита на изказването, а изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин по който това мнение е доведено до знание на обществото, и е въпрос на свободата на личността като цяло.

Следва да се отбележи, че обект на защита в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България са правото на изразяване на мнение и неговото разпространяване. Има се предвид мнението като възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос, а конституционната разпоредба не конкретизира, обобщава, извежда пред скоби или раздробява мнението като родово понятие. В този смисъл обект на защита не са определен вид мнения- коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено/чрез съответен орган/ от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество.

Възприетата теза от КЗД, че установената в законите, вкл. в КРБ забрана за дискриминация, за санкциониране прояви на расизъм, ксенофобия, хомофобия или други форми на нетолерантност, в частност забраната за дискриминация под формата на тормоз, представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение, което е допустимо от КРБ, води до разширително тълкуване на конституционната норма на чл. 39, ал. 2 от КРБ по отношение тормоза като форма на дискриминация, а това тълкуване според настоящия състав е извън обхвата на конституционно възприетото ограничение на свободата на словото в цитираната разпоредба.

Съществуващият антагонизъм между антидискриминационния закон и гражданските свободи не може да бъде разрешен в ущърб на последните, тъй като това би изкривило целите на този закон- осигуряване на гражданите правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията, и би превърнало антидискриминационната защита в средство за ограничаване, потискане или контрол на гражданските свободи, в частност правото на мнение.

Предвид изложеното настоящия състав приема, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно- не е налице извършена дискриминация от народния представител В. Сименов - тормоз по признак "етническа принадлежност" по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 5 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Решението е и необосновано -изводите на съдебния състав не кореспондират със събраните по делото доказателства.

При липсата на осъществен състав на дискриминация по см. на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. под формата на тормоз решението на административен съд Бургас е неправилно и в частта относно наложената глоба на народния представител в 43-НС В. Симеонов Симеонов, и даденото предписание на осн. чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. на народния представител В. Симеонов в бъдеще да се въздържа от изявления, засягащи честта и достойнството на личността по признак "етническа принадлежност. "

Обжалваното решение на Ас-Бургас следва да бъде отменено изцяло, а вместо него се постанови друго, с което решение № 119/29.03.2017 г., на КЗД-първи специализиран заседателен състав по преписка № 24/2015 г. се отмени като противоречащо на материалноправните разпоредби и несъответно на целта на закона.

Разноски от касатора в настоящото производство не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение