Решение № 8351 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2011 г.

Решение № 8351 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Верона - 2002" ООД със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. "Генерал Кацаров" № 227, представлявано от управителя Ц. В. С., против решение № 15283/13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 3591/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 139/11.02.2010 г. по преписка № КЗК-933/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Навеждат се оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мила Велчева в писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба. Навежда доводи за правилността на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Заинтересованата страна "Петрол" АД чрез процесуалния си представител адвокат Светослав Иванов моли съда да отхвърли касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и провери обжалваното решение съобразно изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд по реда на чл. 145 и сл. АПК, е оспореното от "Верона - 2002" ООД решение № 139/11.02.2010 г. по преписка № КЗК-933/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7 160 лв. за установено нарушение по чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че с поведението си дружеството е осъществило специалния състав на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, въвеждащ забрана за използването на фирма, марка или географско обозначение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Взето е предвид, че за да се квалифицира поведението на стопанския субект като нарушение по посочения текст е необходимо да е създадена потенциална опасност от увреждане на интересите на конкурент, а не установяването на реално настъпила вреда. Целта на забраната е да се попречи на привличането на клиенти посредством неправомерното използване на чуждо търговско име и съответстващата му репутация, с оглед на което е изследвано използвани ли са марки и знаци, свързвани със стоки и услуги, притежаващи определена известност, каквито са и тези, предлагани от "Петрол" АД. В тази връзка правилно тричленният състав на ВАС е приел, че в случая са налице предпоставките за налагане на санкция за извършено нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Касаторът и заинтересованата страна са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗК, извършващи една и съща дейност по продажбата на течни горива и стоки, свързани с използването и поддръжката на автомобили, и са конкуренти на един и същ географски и продуктов пазар. С оглед на това и останалите обстоятелства, установени въз основа доказателствата по преписката - относно използването от "Верона - 2002" ООД на бензиностанция в с. Орешак с поставени отличителни знаци, представляващи търговски марки на "Петрол" АД, продължило и след изпращането на 10.04.2009 г. на нарочна покана за отстраняването им от последното дружество, е изведен обоснован извод, че поведението на касатора осъществява специалния състав на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, поради което правилно с оспореното решение на КЗК му е наложена санкция в размер, съобразен с тежестта и продължителността на нарушението съгласно Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71/3.02.2009 г. на КЗК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки изводите на съда и релевираните касационни основания, приема обжалваното решение за правилно. Обосновано от първата инстанция е прието, че след като "Верона - 2002" ООД не е отстранило отличителните характеристики на "Петрол" АД от сградата на придобитата бензиностанция и е продължило да я използва във вида, в който същата преди това е използвана от конкурентното търговско дружество, е създало възможност от засягане интересите на последното, с което е осъществен състава на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Следва да се отбележи, че констативният протокол от 20.08.2009 г., подписан без възражение от лице в трудови правоотношения с "Верона - 2002" ООД, приложените към него снимков материал и писмени сведения, ведно с останалите доказателства по преписката, обуславят направеният от КЗК извод, че визуалното оформление на ползвания от касатора обект съдържа регистрирани търговски марки на "Петрол" АД, поради което създава асоциативна връзка с последното дружество - известно и трайно установено на пазара на горива, а оттам и че е налице стремеж за привличане на клиенти, подведени от отличителните външни белези на бензиностанцията, което прави възможно увреждането на интересите на "Петрол" АД. Ирелевантни за преценката осъществено ли е нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, са твърденията на "Верона - 2002" ЕООД относно наличието на икономически причини, поради които знаците на "Петрол" АД не са отстранени, включително и след отправена от него писмена покана. Предвид установеното от фактическа страна, правилно първоинстанционният състав е приел, че оспореният акт на КЗК освен постановен от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила, е изцяло съобразен с приложимия материален закон и неговата цел. С решението е осъществена дължимата от съда проверка за законосъобразност, съгласно изискванията на чл. 145 и сл. АПК. След преценка на доказателствата, събрани редовно в хода на административното производство, съдът е установил релевантните за спора факти, при което е направил обосновани и правилни изводи, че е осъществена хипотезата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Поради това, неоснователно е оплакването на касатора, че съдебният акт е издаден без пълното изясняване на спора от фактическа и правна страна. Най-съществените доводи на страните са обсъдени от решаващия състав, в резултат на което е осъществена правилна преценка за законосъобразността на обжалвания административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение на тричленния състав на седмо отделение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, "Верона - 2002" ООД следва да бъде осъдена да й заплати такова, в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,