Решение № 7140 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11986/2013 г.

Решение № 7140 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11986/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 668/26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 292/2013 г. на Административен съд София - област, с което е отменена заповед № 425/21.02.2013 г. на същия административен орган, с която на Петя Момчилова Балинова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатите от Балинова дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Балинова против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата - Петя Момчилова Балинова, чрез пълномощника си адв. Владимиров оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Решението на Административен съд София - област /АССО/ е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР орган. Аргументирано е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които я опорочават. Правилно е преценено, че независимо от външното съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) заповедта не съдържа мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, както и съображения във връзка с цялостното поведение на държавния служител. Законосъобразни са изводите на АССО, че заповедта е постановена в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, но в нарушение на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от закона не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са събрани и обсъдени всички относими доказателства. В случая не са събрани доказателства, които да изяснят задълженията на старши полицай Балинова при обучението на Иванов и съответно правомощията на последния, както и такива, които да установяват категорично предоставянето на личната парола на друго лице при напускането на работното й място през посочения в заповедта период, и доказателства относно цялостната служебна дейност и поведение на наказания служител. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителя не са допуснати посочените в заповедта нарушения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Правилно е преценено, че от страна на Балинова, старши полицай в 05 група на Граничен контролно - пропускателен пункт I степен - Калотина не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 2 от Инструкция № I-187/1998 г. за работа с автоматизираната информационна система "Граничен контрол" и на чл. 19, ал. 2 от Организационно- технологични правила за работа с автоматична система "Граничен контрол", утвърдени със заповед № Iз-2489/22.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Цитираните текстове задължават служителите от Главна дирекция "Гранична полиция", извършващи гранични проверки да не разкриват (да пазят в тайна) и да не позволяват на други длъжностни лица да ползват индивидуалната им парола за достъп до автоматизираната информационна система "Граничен контрол". Не е установено и нарушение на т. 3 от Правила за експлоатация на модул "Ротация", рег. № 52975/21.12.2010 г., утвърдени от директора на Главна дирекция "Гранична полиция". В конкретния случая след началната ротация и разпореждането на началник смяната на 06.10.2012 г. старши полицай Балинова заема АРМ № 15 за обработка на излизащите от страната леки автомобил. За времето 14.07 ч. до 14.28 часа същата е напуснала работното си място, но без да "излиза от системата". Не е доказано обаче, че за това време тя е предоставила личната си парола на полицай Замфир Замфиров, както и че тя е знаела, че той е седнал на нейното работно място и е продължил работата. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано и нарушението, твърдяно от административния орган, че на 14.10.2012 г. Балинова, след като е била разпределена на работа в АРМ № 18 за обработка на излизащи автобуси, не е осъществявал гранична проверка на пътуващите в тях пътници и е предоставила граничния си печат за полагане в паспортите на пътниците от главен полицай Иванов. Работата на полицай Иванов през този период в системата е провеждана само под контрола на обучаващия служител старши полицай Балинова. В този смисъл са обясненията на двамата служители, които не се опровергават от останалите доказателства. Представените записи от камери не са достатъчно ясни и обхващат ограничен периметър. Освен това тези данни са в противоречие с обясненията на полицай Иванов, който поддържа, че на посочената дата е работил под контрола на Балинова и в нейно присъствие. При тези данни правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че от страна на служителката Балинова не са допуснати посочените в заповедта нарушения и не са налице основания за нейното санкциониране. Ето защо като отменя заповедта по тези съображения, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав се обосновават от представените по делото доказателства. Мотивите на съда за липсата на допуснати от Балинова нарушения на цитираните заповеди на министъра на вътрешните работи и на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" и на служебните задължения се основава на анализ на ангажираните писмени доказателства, както и на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които не установяват нарушения на правилата за робата с индивидуалната парола за достъп до автоматизираната информационна система "Граничен контрол", както и напускане на работното място за посочения в заповедта период. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Главна дирекция "Гранична полиция" следва да заплати на Балинова сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,