Решение № 106 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2020 г.

Решение № 106 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" (АМ), чрез упълномощен процесуален представител старши юрисконсулт А. Шулева, срещу Решение № 327 от 27.02.2020 г., постановено по адм. д. № 92 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение АМ е осъдена да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД сума в размер на 1416, 00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 389/2018/2019 г., издадено от заместник – директор на Териториална дирекция "Северна Морска" в АМ за две съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2019 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД и сума в размер на 385, 00 лв. за разноски по делото. В касационната жалба на АМ се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, а предвид изложеното в нея и поради необосноваността на направените от съда изводи на база приобщените по делото доказателства – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът не отчел липсата на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което неправилно била ангажирана отговорността на АМ. Поддържат се доводи, че направените разноски в хода на съдебното административнонаказателно производство нямат характер на претърпяна вреда по смисъла на ЗОДОВ. Твърди се, че пред Районен съд – Варна и пред АС – Варна в хода на производствата по обжалване на наказателното постановление не били представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, а представянето на такива извън рамките на тези производства не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт. В допълнение се прави възражение, че претендираната и присъдена като обезщетение сума не отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). По изложените в касационната жалба оплаквания се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявените претенции за присъждане на обезщетение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки по съществото на спора, в които се преповтарят съображенията на АМ, изложени в касационната жалба. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД се представлява в съдебното заседание от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение за остане в сила. Претендира сторените по делото разноски съобразно доказателства, които представя и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което съдът приел, че спор няма, с решението е направен извод за допустимост на претенциите за обезщетение, а по същество за основателността им. Прието е, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). Съдът се позовал на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии, вкл. по въпроса за наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилите за дружеството имуществени вреди. Съобразил, че още в производството по оспорване на наказателното постановление пред Районен съд – Варна и пред АС – Варна били представени пълномощно за процесуалното представителство, осъществено от адв. Желязкова, два броя договори за правна защита и съдействие, два броя фактури и две преводни нареждания за установяване на договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на по 708, 00 лв. с данък добавена стойност, за всяка от двете инстанции, или общо в размер на 1416, 00 лв. Уважил претенцията до пълния предявен размер от 1416, 00 лв., като изрично посочил, че в хода на първоинстанционното производство не било направено възражение за "прекомерност" от страна на АМ. Предвид така приетото, уважил и акцесорната претенция за лихва, дължима от предявяването на иска – 10.12.2019 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Предвид изхода на спора присъдил разноски на "Милки Груп Био" ЕАД в размер на 385, 00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Не уважил направеното възражение за прекомерността на последното. Решението е валидно, допустимо и правилно. По - голямата част от въпросите, които касационният жалбоподател АМ е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност." Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на АМ по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Предвид установеното по делото, че плащанията по представените още в хода на производствата пред Районен съд – Варна и АС – Варна договори за правна защита и съдействие са осъществени по банков път, за което по двете дела са представени доказателства, като неоснователни се преценяват твърденията на АМ, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за настъпилата за дружеството имуществена вреда. Такива са налице, представени са своевременно още в производствата пред въззивната инстанция и АС – Варна, и те са достатъчни, за да обосноват направения в решението извод в тази посока. В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена така, както е претендирана от един по – късен момент - считано от датата на предявяване на исковата молба, поради което решението е правилно и в тази част. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател и във връзка с размера на присъденото обезщетение. Възражение за несъответствие на договорените адвокатски възнаграждения, сега претендирани като обезщетение за претърпяна имуществена вреда, с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА пред първоинстанционния съд не е било направено. Това изрично е съобразено и от първоинстанционния съд. Наред с това, при съобразяване на наложената на "Милки Груп Био" ЕАД имуществена санкция с отмененото наказателно постановление и приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че заплатените адвокатски възнаграждения в размер на по 708, 00 лв. са договорени на регламентирания минимум съгласно посочената разпоредба и чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Сумата е с включен данък добавена стойност, но възражение в тази насока пред първоинстанционния съд, а и пред касационната инстанция, не е направено от АМ. Предвид гореизложеното и поради липсата на релевираните касационни основания за отмяна на решението, то като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на "Милки Груп Био" ЕАД се следва присъждането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 300, 00 лв., платени в брой съобразно направеното вписване в представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение