Решение № 41 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 2344/2012 г.

Решение № 41 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 2344/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Т. Б. Т. чрез защитника си е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, отнасящо се до него и разгледано в Софийския градски съд - като първоинстанционен, и в Софийския апелативен съд - като второинстанционен (въззивен и последен в това развитие на делото). Делото има за предмет трансфера на осъдения Т. - като едно от производствата във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела по глава тридесет и шеста от НПК - български гражданин, осъден от чуждестранен съд (в Мадрид, Кралство Испания), за изтърпяване в Република България на наложеното му от този съд наказание. Наказанието е наложено с присъда № 357/2011 г. на окръжния съд в Мадрид (преписка № 2978/2011 г., съдебно дело № 61/2011 г.) и е 6 години и 1 ден лишаване от свобода, и глоба 33 987 евро. Главният прокурор е внесъл в СГС предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението на чуждестранната присъда, а съдът с определението си от 1 октомври 2012 г. по чнд № 4260/2012 г. приел същата за изпълнение и решил съответните въпроси. САС с определение № 404 от 12 ноември 2012 г. по вчнд № 1096/2012 г. потвърдил определението на СГС, оспорено, както и сега, чрез защитника на осъдения Т. В отправеното до ВКС искане за възобновяване на делото има позоваване на всички основания за това, които чл. 422, ал. 1, т. 5 свързва с 348 НПК, като са изложени и доводите, които искателят е сметнал, че ги подкрепят и позволяват връщане на делото за ново разглеждане. Искането е поддържано от подателя му и в съдебното заседание на тази инстанция, а участващият прокурор е за неговото отхвърляне. ВКС намери искането за неоснователно. Може даже да се спори дали то е недопустимо по отношение на някои от поставените в него въпроси, доколкото са извън очертания в чл. 457, ал. 3 НПК предмет: например въпросите за уточняване на фактите около инкриминираното деяние и за справедливостта на наложеното наказание. Нещо повече - и въпроси, които са безспорно свързани с основателността на искането, са на свой ред спорно аргументирани: например за правилната правна квалификация по българския закон на наказаното по испанския закон престъпление, с аргументи за отхвърлени от СГС и САС процесуални искания, които се отнасят до липсващи златни накити и други лични вещи на осъдения. Независимо от горното, искането за възобновяване на наказателно дело за трансфер по смисъла на глава тридесет и шеста от НПК е неоснователно от гледна точка на приложимите към реда по тази глава основания по чл. 348 НПК. Специално по отношение на правилността на дадената в оспорените съдебни актове правна квалификация по чл. 242 НК ВКС би могъл да добави в тяхна подкрепа, че всъщност в случая става дума не за алтернативата между чл. 242 или 354а НК (искателят смята, че последният е "текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление"- чл. 457, ал. 3 НПК), а дали между двата вида престъпления е възможна съвкупност (вж. повече в р. 331/11-I, Бюл. 7/12), съответно - и по-тежка отговорност за осъдения. Що се отнася до възражението, че провеждането на двете съдебни заседания по делото в СГС в рамките на 7 дни, само по себе си е нарушение правото на защита на осъдения, претенцията е очевидно несъстоятелна. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение