Решение № 7663 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2017 г.

Решение № 7663 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Н. С., лице от мъжки пол, гражданин на Афганистан, срещу Решение № 4469 от 04.07.2017 г., постановено по административно дело № 2382/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила, в нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Счита се, че с оглед на обстановката в страната е налице предоставяне на "най-малко" на субсидиарна закрила. В съдебно заседание, касационния жалбоподател, редовно призован, не се явява. За него се явява назначения на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ адв. С. С. от Адвокатска колегия - С., който заявява становище с което поддържа жалбата по наведените доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Ответникът- Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Г. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 4469 от 04.07.2017 г., постановено по административно дело № 2382/2017 г. на Административен съд С. - град, е отхвърлена жалбата на Н. С., търсещ закрила от Афганистан против Решение № 3391 от 17.09.2016 г., издадено от Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на оспорващия. За да откаже предоставянето на бежански статут, административният орган е приел, че посочената от чужденеца причина, за напускане на страната му по произход - Афганистан има икономически, личен, социален и битов характер, а не е свързана с неговата раса, религия, националност и политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочено е също така, че фактите, които са съобщени от чужденеца, не обосновават наличието на основателни опасения от преследване. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че кандидатът не е бил обект на никакви посегателства и не е претърпял никакво насилие. Административният орган е разгледал случая и от гледна точка на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че спрямо чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По този въпрос, административният орган е анализирал и кредитирал информацията за страната на произход на кандидата, съдържаща се в справка вх. № МД-1063/12.09.2016 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Административният съд е преценил като неоснователна жалбата на чужденеца, преценявайки оспореното решение на председателя на ДАБ като правилно. Съдът е анализирал всяко едно от основанията, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Посочил е, че жалбоподателят не е твърдял да е бил преследван поради своята религия, нито пък е правил твърдения за преследване поради националността му или неговите политически възгледи. Съдът е посочил, че в процесния случай не се твърди и преследване поради принадлежност към определена социална група. Съдът е стигнал до решаващия извод, че от събраните по делото доказателства, не се установявало, чужденецът да е бил обект на преследване от страна на държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, въз основа на който извод е приел, че административният орган е направил вярна преценка, че по отношение на молителя не са налице предпоставките за предоставянето му на бежански статут. При преценката относно правилността на оспореното решение, с което се отказва предоставяне и на хуманитарен статут, съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства", посочени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, като при преценката си е съобразил и тълкуването, дадено в решение по дело С-465/2007 г. на СЕС. С. е приел, че административният орган е изпълнил законовото си задължение и е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на чужденеца. Съдът е анализирал данните от представената по делото справка за ситуацията в Афганистан, въз основа на която е приел, че насилието във всички части на страната, не може да се определи като безогледно. От друга страна, съдът е посочил и данни за голяма част вътрешно разселени лица, въз основа на които е направил извод, че съществуват части от Афганистан, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът подробно е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в светлината на законовите изисквания за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този подробен анализ съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Бежанската история на чужденеца не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не може да се направи извод, че по отношение на чужденеца е осъществено преследване, поради което той не може да се завърне в страната му на произход. Видно е проведеното интервю, че той се е оплаквал конкретно от проблеми, които са битов характер. От информация на самия чужденец, той е напуснал Афганистан една година преди интервюто в ДАБ, което е проведено на 09.01.2017 г. Молбата си за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е обосновал с търсене на работа в Европа като по този начин да подпомогне финансово семейството си и да ги вземе при него за да водят по-нормален живот. Основателно е преценено от съда, че административният орган правилно е отказал предоставянето на хуманитарен статут. От справките, представени по делото вкл. и тази, представена пред касационната инстанция се установява, че макар да се наблюдават въоръжени сблъсъци, както и активност на екстремисти, които извършват терористични актове и упражняват насилие, не може да се говори за безогледно насилие, вледствие на което само поради присъствието си на територията лицето би било подложено на реална опасност от тежки посегателства. Както правилно е посочил първоинстанционния съд в страната по произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, която сама по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. При отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила следва да се приеме, че постановеното решение от административния съд, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд