Решение № 7282 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 528/2010 г.

Решение № 7282 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 528/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЗКПУ "Волово" - с. Волово, Община - Борово, Област - Русе чрез адв. Георги Недков от гр. Русе срещу решение № 51/24.11.2009 г., постановено по адм. дело № 201/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Русе в частта, в която жалбата на кооперацията е отхвърлена срещу Акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 7/18.05.2009 г. на кмета на Община - Борово, Област Русе, издаден на основание чл. 9б ЗМДТ за размера на задълженията за такси битови отпадъци (ТБО) за 2004 г. до 2009 г., с изключение на определеното задължение за ТБО за 2009 г. за вноските след първата, но в последната част не е постъпила жалба и затова не е предмет на настоящето касационно производство. Макар в касационната жалба да не са посочени изрично отменителните основания, от нейното изложение може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приложил чл. 62 , чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ. Неправилно съдът не е приел възражението му, че в акта за установяване на публично общинско вземане не са разграничени отделните компоненти на таксата, което според касатора представлява съществено нарушение на административното производство, тъй като води до ограничаване правото на защита и този порок на акта сам по себе си е основание за отмяната му. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е обсъдил доказателствата по делото, включително гласните такива, според които за целия период 2004 г. - 2009 г. услугите не са извършвани от общината, нито последната е поддържала депа за битови отпадъци или други инсталации и съоръжения. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на акта за установяване на публично общинско вземане в същата част. Ответникът по касационната жалба Община - Борово, редовно призована не е изпратила свой представител. Постъпили са писмен отговор срещу жалбата и писмена защита с подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като таксата битови отпадъци правилно е определена от съда като законосъобразна и аргументите на касатора в никакъв случай не оборват очертаната от съда фактическа обстановка, установена от доказателствата по делото. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата в посочената по-горе част, първоинстанционният съд е приел, че административният орган законосъобразно е определил ТБО за процесния период 2004 г. - 2009 г. (с изключение на отменената част от съда на определеното задължение за ТБО за 2009 г. за вноските след първата). В тази връзка съдът е изследвал приложимите правни разпоредби - чл. 62, чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ. Обсъдени са и условията и редът за определяне и заплащане на ТБО не само в ЗМДТ, но и в нарочна Наредба № 13 на Общински съвет (ОбС) - Борово, както и че таксата се дължи за всяка посочена в чл. 62 ЗМДТ услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Обсъдени са представените по делото писмени доказателства (подробно описани в първоинстанционното решение) и е прието, че е установен реда за определяне на размера на всеки един от трите компоненти. Съдът се е произнесъл относно основанията да не се събира ТБО, като се е позовал на чл. 71 ЗМДТ, но е приел, че общината е предоставяла услугите, посочени в чл. 62 МДТ, поради което законосъобразно е определила дължимост на таксата. Въз основа на събраните писмени и устни доказателства съдът е извел извод, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е била предоставяна в чертите на населеното място от Община - Борово два пъти месечно без прекъсване от 2004 г. Наличието на контейнер, поставен в близост до стопанския двор, където се намира кооперацията е обосновало съда да приеме, че услугата се е осъществявала. Относно депото, съдът също е приел, че такова е налице, а относно възражението отговаря ли то на всички изисквания, съдът е счел, че това е ирелевантно за спора и подлежи на доказване в друго производство. За неоснователно е прието възражението и за третия компонент, приемайки че общината е извършвала поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да направи този си извод съдът се е позовал на доказателствата по делото - разходи, направени от общината за хигиенизиране на териториите за обществено ползване, разходи за персонал, зает само с тази дейност - план-сметки за разходите, както и свидетелските показания. Относно възражението на жалбоподателя, че тази услуга не се предоставя качествено от общината, съдът е приел, че това не е основание по чл. 71 ЗМДТ да не се заплаща за нея. Решението в обжалваната му част е правилно. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 62, чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ, приемайки, че ТБО се заплаща за три компоненти: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. От събраните по делото доказателства заповеди на кмета на общината, решения на ОбС - Борово, план-сметки, договори с "Астон-Сервиз" ООД, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство е направен законосъобразен извод, че общината е предоставяла и трите услуги, поради което не може да се приложи изключението по чл. 71 ЗМДТ. Това е така, защото по несъмнен начин по делото е установено, че Община - Борово е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ, размера на които съгласно решенията на ОбС - Борово е определен и въз основа на нарочна наредба на общината. Правилно съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява наличие на депо, а обстоятелството дали то отговаря на всички изисквания, е ирелевантно за плащане на услугата, като компонент от ТБО. Освен това извозването от кооперацията на отпадъците си на нерегламентирано сметище, също не може да обоснове извод за недължимост на услугата. Относно неспазването от административния орган на изискването в акта за установяване на публичното общинско вземане размера на всеки един от компонентите на ТБО съгласно чл. 62 ЗМДТ да бъде определен, не е спазен, но в същото време по делото касаторът не е оспорил размера на таксата, нито е установил друг размер на същата за процесните периоди, поради което възражението се явява неоснователно. Затова макар и допуснато нарушение от административния орган, то не е съществено, поради което не може въз основа само на него да се обяви незаконосъобразността на акта. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната част е постановено в съответствие с приложимите разпоредби на ЗМДТ, както и не се установи са са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което води до извод за правилност на решението и същото в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,