Решение № 2131 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8426/2019 г.

Решение № 2131 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8426/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП обжалва решение № 3965/11.06.2019 г. по адм. дело № 10359/2018 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Поддържа оплаквания за допуснати в решението необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, релевиращи касационно основание за неправилност на решението. Подробни съображения излага в жалбата и становище по съществото на спора на процесуалния представител юрск. Зарева. Моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Булсофстрой 1" ЕООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Димитров, в писмени бележки и становище по съществото на спора, намира жалбата за неоснователна. Не претендира заплащане на разноски в касационна съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба "Булсофстрой 1" ЕООД ревизионен акт /РА/ № Р-22221216006737-091-001/08.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1198/01.08.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в която на дружеството са определени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за данъчен период 2016 г. в размер на 4304, 11 лв. и съответните лихви за забава. Задължението е установено на основание чл. 46, ал. 3 вр. с чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ като е прието, че е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на пар. 1, т. 5 ДР ЗКПО – И. Грозданов, в качеството си на управител на дружеството е изтеглил касово суми на дружеството, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Направени са констатации в РД и РА за изтеглени от управителя касово суми в размер на 86 082, 09 лева за 2016 г., за които няма данни да са използвани в последваща икономическа дейност на дружеството Спорно по делото е било използването на получените от управителя суми за целите на икономическата дейност на дружеството, т. е. налице ли е основанието за облагане по смисъла на легалното определение по пар. 1, т. 5 ДР ЗКПО за понятието "скрито разпределение на печалбата". За да отмени РА в тази му част, съдът се е позовал на заключение на приета съдебно-икономическа експертиза, въз основа на което е приел, че 20000 лв. не са получени от управителя, а останалите средства в размер на 66 082, 09 лв. са използвани в дейността на дружеството и не са останали в лично разпореждане на управителя. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения в РА. Решението следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В касационната жалба се навеждат оплаквания във връзка с изводите на съда, позовани на приетата ССчЕ като фактически се оспорва даденото експертно заключение и направеният счетоводен анализ. Жалбата е неоснователна. Приетото експертно заключение е мотивирано, логически и фактически издържано, при използване на специални знания, след проверка, както на доказателства по делото, така и след извършен цялостен анализ на счетоводството на дружеството за периода, вкл. проверка на банковите извлечения от сметки на дружеството. Заключението не е изрично оспорено от процесуалния представител на ответника, нито е поискано събиране на други доказателства във връзка с даденото заключение, вкл. и чрез последваща тройна експертиза. Не са налице конкретни твърдения за допуснати процесуални нарушения от съда. При така установените факти и обстоятелства не може да се приеме тезата за необоснованост на обжалваното решението, а обратно – същото е обосновано именно въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства. Не е налице твърдяната материална незаконосъобразност, нито при служебна проверка се установява да е налице неправилно тълкуване или приложение на материалния закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се присъждат на страните предвид изхода на спора за касатора и липсата на съответна претенция от ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,