Решение № 11822 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1548/2017 г.

Решение № 11822 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1548/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗККИ). Образувано е по жалба на Ц. Е. Г. от гр. К. срещу решение № 4-II-16 от 12.01.2017 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за достъп до класифицирана информация № 292 от 16.11.2016 г., издаден от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗККИ. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му в нарушение на чл. 2, чл. 3, чл. 7 и чл. 10 от Наредба № 6 от 19.03.2003 г. за реда и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания и на периодичните здравни прегледи и методите за тяхното провеждане (Наредба № 6 от 2003 г.) и на чл. 40, ал. 1, т. 8 и чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗККИ. О. Д. комисия по сигурността на информацията е оспорил жалбата с доводи за издаване на оспорения акт при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на оспорването. При извършената служебна проверка Върховният административен съд намери жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е решение № 4-II-16/12.01.2017 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията, с което е отхвърлена жалбата на Ц. Е. Г. срещу отказ № 292 от 16.11.2016 г. за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация "Секретно", издаден от Държавна агенция "Национална сигурност", след проведено разширено проучване, на основание чл. 40, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗККИ. При издаване на обжалвания акт ДКСИ е установила подробно фактите и обстоятелствата във връзка с проведените медицински изследвания, но е обосновала решението си за неоснователност на жалбата единствено с издаденото свидетелство за проведено специализирано психологическо изследване № 37/13.09.2016 г. (Приложение № 6 към чл. 16, ал. 2 на Наредба № 6 от 19.03.2003 г.), издадено от психолог подп. д-р Й. и от полк. д-р К. Д. - началник на Центъра по психично здраве и превенция - ВМА, за психологическа непригодност за специфичните изисквания за работа с класифицирана информация. Отказът за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация "Секретно" е с правно основание чл. 40, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗККИ. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗККИ изисква разрешение за достъп до класифицирана информация да се издава на лице, което е определено като надеждно за опазване на тайна. Критериите за преценка в тази хипотеза са установени в чл. 42, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗККИ, като съгласно точка 4 надеждност е налице, когато липсват данни относно психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с класифицирана информация. Редът и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания за получаване на достъп до класифицирана информация са определени със специалната Наредба № 6 от 2003 г., издадена от министъра на здравеопазването по делегация от чл. 42, ал. 3 от ЗККИ. Наредба № Н-12 от 18.05.2011 г. за психологичното осигуряване на военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, на която се позовава жалбоподателят, е издадена от министъра на отбраната на основание чл. 141, ал. 3 и чл. 24, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ). С нея е регламентиран редът за определяне на психологичната пригодност за военна служба, а не за разрешаване на достъп до класифицирана информация. В свидетелство за проведено специализирано психологическо изследване № 37/13.09.2016 г. (Приложение № 6 към чл. 16, ал. 2 на Наредба № 6 от 2003 г.) на Центъра по психично здраве и превенция - ВМА е удостоверено, че лицето е с психологическа непригодност за специфичните изисквания за работа с класифицирана информация. Горното свидетелство следва да се издаде въз основа на резултатите от проведените психологически изследвания, които се извършват при спазване на процесуалните правила на чл. 5, 6, 7 и 8, приложими на основание чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от 19.03.2003 г. Изследват се умствената, емоционалната и социалната компетентност на лицето, като за оценката се използват тестови методики с добре документирана валидност и надеждност, а адаптираните чуждестранни тестове трябва да бъдат признати като официални български версии от притежателите на съответните авторски права (чл. 7, ал. 2 и 3). Съгласно чл. 8 оценката за психологическа пригодност/непригодност към специфичните изисквания за работа с класифицирана информация задължително съдържа оценка на личностовите сфери, посочени в приложение № 2. С чл. 16, ал. 2 от Наредба № 6 от 2003 г. е предвидено, че в психологичното свидетелство по образец (приложение № 6) се записват резултатите от проведените психологически изследвания. Психологичното свидетелство се издава в срок три дни след провеждане на изследването. В свидетелство за проведено специализирано психологическо изследване № 37/13.09.2016 г. (приложение № 6) не са записани резултати от вече проведени изследвания и не са приложени документи по чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Наредба № 6 от 2003 г. Подписалият се лекар психолог е удостоверил, че е провел изследване, при което е установил психологическа непригодност, но не са приложени документи за резултати от проведени изследвания и не е съобщено какви изследвания всъщност са били извършени. От представените медицински документи е видно, че жалбоподателят е бил подложен на изследвания във Военна болница - СЛКК - Психиатрия след издаването на горното удостоверение в периода 14.09. - 05.10.2016 г. В издадените документи от проведените медицински изследвания не са отразени данни относно психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с класифицирана информация. В протокол на СЛКК изх. № 73 от 05.10.2016 г. е отразено, че направените уринни тестове за ПАВ са били отрицателни и клиничният съвет се е обединил около мнението, че става дума за употреба на ПАВ по МКБ 10-Z72.2 (комбинирана употреба на канабиноиди и алкохол). В епикризата от 06.10.2016 г. е отразено, че диагнозата не влиза в регистъра на психичните заболявания. Съгласно удостоверение № 27776/25.10.2016 г. (Приложение № 7 към чл. 18, ал. 1), издадено от лекар-психиатър във ВМА - К. П., заболяването - Употреба на ПАВ по МКБ 10-Z72.2 не покрива критериите за психоза или зависимост. Лицето може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. В подкрепа на горния извод е и служебна бележка от 17.09.2016 г., в която командирът на Военно формирование 28880, гр. Б., е удостоверил, че за периода 01.11.2014 г. - 17.09.2016 г. капитан Г. не е ползвал отпуск за временна неработоспособност. В представената здравно-производствената характеристика рег. № 3-2043/16.09.2016 г. на Военно формирование 28880, гр. Б., е отразено, че съгласно направените изследвания през м. ноември 2013 г. лицето е било с психологическа пригодност за специфичните изисквания на работа с класифицирана информация и към момента на изследването е било психически здраво. Издаването на свидетелство за проведено специализирано психологическо изследване № 37/13.09.2016 г. (приложение № 6) в нарушение на административнопроцесуалните правила на 16, ал. 1 и 2 от Наредба № 6 от 2003 г. разколебава доказателствената му стойност за удостовереното обстоятелство: проведено изследване с установена психологична непригодност за специфичните изисквания на работа с класифицирана информация. Даденото заключение не съответства на по-късно проведеното специализирано медицинско изследване, за резултатите от което е издадено удостоверение № 27776/25.10.2016 г. (Приложение № 7 към чл. 18, ал. 1 от Наредба № 6 от 2003 г.). В хода на проведеното административно производство фактите и обстоятелствата, които са от значение за издаване на законосъобразен акт, не са били изяснени. В издадения административен акт съществуващите в медицинските документи несъответствия и противоречия не са били обсъдени. ДКСИ като компетентен да разреши въпроса административен орган е следвало да извърши преценка за доказателствената стойност на свидетелството за проведено специализирано психологическо изследване (приложение № 6). Неправилно е становището, че само изследваното лице може да поиска извършване на допълнителни изследвания. В чл. 65, ал. 4 от ЗККИ възможността ДКСИ да събира нови доказателства е изрично уредена. При разглеждането на повдигнатия административен спор на основание чл. 13 във вр. с чл. 19 от Наредба № 6 от 2003 г. ДКСИ е следвало служебно да насочи лицето към провеждане на второ специализирано медицинско и психологическо изследване и издаване на свидетелство (Приложение № 5). Предвид изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение на ДКСИ е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Не са изяснени правноотносими факти, които са от значение за издаване на законосъобразен акт, а това налага връщане на преписката за събиране на доказателства и издаване на нов акт. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за водене на делото пред съда - 500 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. държавна такса и 69 лв. за удостоверение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ, Върховният административен съд, шесто отделение,