Решение № 9591 от 26.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2024 г.
ВАССедмо отделение26.08.2024 г.докладчик Цветанка Паунова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1315 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело 2390/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Център за градска мобилност ЕАД, ЕИК 202218735, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], да заплати на Д. С. С., [ЕГН], разноски по делото в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от служител на длъжност Инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, чрез пълномощник адв. М. Григорова, против решение 1315 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело 2390/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и че е постановено в противоречие с трайната практика на ВАС по сходни казуси. Според касационния жалбоподател първостепенният съд е направил грешна правна квалификация и неправилно е изследвал състава на чл. 171, т. 5, б. г от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), въпреки поддържаните в становището по жалбата доводи, че процесната принудителна административна мярка (ПАМ) е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. Сочи, че мярката не е приложена извън нормативно установените случаи по чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не е налице разширително тълкуване и неправилно се приема, че не е уредена в закон, а в Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО, Наредбата), тъй като последната е издадена в изпълнение на ЗДвП. Касаторът твърди, че неправилно съдът приема, че §1, т. 8, б. г от Наредбата противоречи на чл. 53, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и чл. 2, 3 и 4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Конвенцията). В подкрепа на това твърдение се позовава на практика на ВАС, според която с нормите, касаещи лица с увреждания, в подзаконовия нормативен акт се предоставят не права, а преференции, които Столичният общински съвет решава на коя категория хора с увреждания да предостави. Поддържа, че приложената ПАМ не е непропорционална, тъй като чрез прилагането на ПАМ принудително преместване на МПС, което заема продължително време, над допустимите 4 часа, място, обозначено за паркиране на лица с увреждания, се осигурява равна възможност на други лица с увреждания да паркират на това място. Формулирано е искане за отмяна на решението на Административен съд София-град, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. С. С., в представен по делото писмен отговор чрез упълномощения адвокат К. Гьошев и в съдебно заседание чрез преупълномощения адвокат Н. Моллов, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Д. С. С., срещу разпоредена от С. М. Н., на длъжност Инспектор контрол паркиране при Център за градска мобилност ЕАД - София, ПАМ, изразяваща се в преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 20.02.2023 г., по отношение на лек автомобил марка Хюндай с peг. [рег. номер], паркиран в гр. София, на [улица]на място, обозначено със знак за паркиране Д21, собственост на жалбоподателя. От фактическа страна съдът е установил, че на 20.02.2023 г., в 11,25 часа, Д. С. С. е паркирал собствения си лек автомобил марка Хюндай с peг. [рег. номер], в гр. София, на [улица], в зона за почасово платено паркиране - синя зона, на специално обозначено място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. На същата дата, около 11,30 ч., служител на ЦГМ ЕАД на длъжност контрол автомобилен транспорт - инспектор ( 50) е извършил проверка на паркирания автомобил и е поставил талон А 1087200 за преференциално паркиране на ППС до 4 часа с отразени: дата - 20.02.2023 г., час на паркиране - 11,25 часа, час на репатриране - 15,25 часа. При последваща проверка от друг служител на ЦГМ ЕАД, също назначен на длъжност контрол автомобилен транспорт - инспектор ( 164), е констатирано, че процесният автомобил е останал паркиран над разрешения четиричасов безплатен престой, за което служителят е съставил декларация. За приложената ПАМ принудително преместване на МПС по отношение на лек автомобил, марка Хюндай с рег. [рег. номер], разпоредена от С. М. Н. - Инспектор контрол паркиране в ЦГМ ЕАД, е съставен Протокол 58604 от 20.02.2023 г. и са направени 4 бр. снимки. Към преписката е приложена Карта за паркиране на хора с трайни увреждания със сериен 85130, валидна до 01.07.2023 г., която, видно от приложения снимков материал, е била поставена от вътрешната страна на предното стъкло на превозното средство. За репатрирането на превозното средство свидетелства представеното извлечение от Отчет за принудително преместени ППС от 20.02.2023 г., в частта относно 17. Автомобилът е освободен, след като Д. С. е заплатил сумата от 66 лева, за което е издаден фискален бон 0021019 от ЦМГ ЕАД. Със заповед СОА22-РД95-506/12.09.2022 г., издадена от кмета на Столична община, ЦГМ е определен за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП, а за административните органи, осъществяващи контрол чрез разпореждане на принудителни административни мерки, съгл. чл. 171, т. 5, б. а, б и г ЗДвП служители от службата за контрол на длъжност "инспектор, контрол на паркирането", "контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор", "инспектор контрол паркиране, той и касиер охранител" и " инспектор контрол паркиране, той и координатор". Съответно със заповед РД-09-108/30.09.2022 г. изпълнителният директор на "ЦГМ" ЕАД е определил списъка на длъжностните лица, сред които С. М. Н. - инспектор "Контрол паркиране" при ЦГМ ЕАД, които да прилагат ПАМ - принудително преместване. При тези фактически установявания, с обжалваното решение съставът на Административен съд София-град е отменил принудителната административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, разпоредена от С. М. Н., на длъжност инспектор Контрол паркиране при Център за градска мобилност ЕАД - София, приложена на 20.02.2023 г. по отношение на лек автомобил марка Хюндай с peг. [рег. номер], паркиран в гр. София, на [улица], собственост на Д. С. С.; осъдил е Център за градска мобилност ЕАД да заплати на адв. К. Гьошев сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата; осъдил е Център за градска мобилност ЕАД да заплати на Д. С. С. сумата от 10 лева - разноски за внесена държавна такса. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда, спорът по делото е досежно законосъобразността на правната квалификация на ПАМ, а именно чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП, но в случая не е установена нито една от двете хипотези на разпоредбата - тази на чл. 99, ал. 3 и тази на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Този извод е обоснован с изричното изискване, касаещо и двете хипотези, след изтичане на разрешеното време за паркиране, автомобилът да е паркиран на място за платено паркиране, докато процесното МПС е било паркирано на място, определено за хора с увреждания, за което не се предвижда платено паркиране. Поради това първостепенният съд е приел, че нормата на чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП не налага принудително преместване на превозно средство, паркирано над установеното време за ползване на преференциално място за паркиране, съответно че законът предвижда ограничителни мерки от вида на процесната, само за МПС, за които не е заплатена дължимата цена за паркиране. На следващо място, според съда, след като ПАМ са нормативно императивно установени, е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбите по прилагането им. По аргумент от чл. 23 ЗАНН, съдът е приел, че ПАМ от вида на процесната следва да са уредени в закон, а не както в случая в НОДТСО, конкретно чл. 118, т. 2, регламентираща прилагане на ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато е паркирано неправомерно на специално обозначено място, предназначено за паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, както и § 1, т. 8, б. г, според който е неправомерно паркирането на специално обозначено място за ППС, превозващи хора с увреждане при: паркиране на място за ППС, превозващо хора с увреждания, за време повече от 4 часа. Първостепенният съд е преценил още, че § 1, т. 8, б. "г" от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) е приложил по-високия по степен акт, а именно Закона за хората с увреждания. В мотивите на постановения съдебен акт е посочено, че визираният текст от Наредбата влиза в противоречие с основен принцип на ЗХУ да бъде предоставена подкрепа на хората с увреждания (чл. 2, т. 2), които следва да имат равен достъп до транспорт и всички други удобства в урбанизираните територии (чл. 53, ал. 1 ЗХУ). Според изложените от съда съображения за отмяна на оспорената ПАМ, целта на българското законодателство и Конвенцията за правата на хората с увреждания не е да се създават пречки и затруднения на хората с увреждания, а напротив, да се гарантира равнопоставеност на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняване на правата им, в това число и чрез достъпни места за паркиране. В случая, според съда, приложението на Наредбата, ограничавайки, в строго фиксиран времеви диапазон, правото на лицата с увреждания да паркират на специално отредените за тях места, и то без да отчита причините на които може да се дължи превишаването на престоя, не съответства на коментираните цели. По тези съображения съдът отменя приложената ПАМ. Решението е правилно като краен резултат. От представените по делото доказателства не става ясно коя е приложената ПАМ от административния орган. В съответствие с чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказанията (ЗАНН), случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая това е ЗДвП, като в чл.171, т. 5 от последния е предвидена ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач и са предвидени четири различни хипотези на ПАМ. Не става ясно коя точно ПАМ е приложил административният орган, доколкото престой на автомобил на инвалидно място 4 часа не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 171, т. 5 ЗДвП. В противоречие с представените по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че приложената ПАМ е такава по чл. 118, т. 2 от Наредбата. Посоченият текст от наредбата възпроизвежда съдържанието на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, като в съответствие с чл. 23 ЗАНН, ПАМ могат да се прилагат единствено в случаите, предвидени в закон или указ, какъвто нормативен акт безспорно посочената наредба не е. В случая липсват каквито и да е твърдения и установявания, че автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство или пък, че създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, за да бъде изследвано наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП за прилагане на ПАМ. За пълнота и с оглед мотивите на съда следва изрично да бъде отбелязано, че легалните дефиниции не могат да съдържат правило за поведение, което да е основание за прилагане на ПАМ. Те се съдържат в ДР на съответния нормативен акт, единствено за да пояснят значението на използваните в същия термини. Тяхната функция е второстепенна и нямат собствено значение, без съответното правило, което обслужват. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила като краен резултат. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, юридическото лице, в чиято структура е административният орган касатор, следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, които са доказани по основание и размер съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.04.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,