Решение № 8282 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Изпълнителна агенция /ИА/ Автомобилна администрация /АА/, гр. София, подадена чрез упълномощен процесуален представител юрк. Драгиева-Лакова, срещу Решение 14 от 03.01.2024 г., постановено по адм. дело 518/2023 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ РД-03-2/17.08.2023 г., издадена от Главния секретар на ИА АА , гр. София, в частта на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача С. П. Б. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът недопустимо е отменил заповедта и в частта й по т. 1, която не е била предмет на оспорване. На следващо място поддържа неправилност на решаващия извод на първата съдебна инстанция, че ЗПАМ не съответства на целта на закона, като настоява че при осъществен фактически състав по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а самият законодател е предвидил максимален срок на мярката. По тези съображения, поддържани от процесуален представител и в проведеното открито съдебно заседание, настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, с разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против ЗПАМ в процесната й част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. П. Б., чрез процесуалния си представител адв. Стойчевски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в депозираните по делото писмен отговор и молба-становище. Настоява за оставяне в сила на съдебното решение с присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховната прокуратура на РБългария дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Враца е била ЗПАМ РД-03-2/17.08.2023 г., издадена от Главния секретар на ИА АА , гр. София, в частта на наложената принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача С. П. Б. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. За да постанови решението си съдът е приел оспорването за допустимо. От фактическа страна е приел, че заповедта, в оспорената й пред съда част, е издадена въз основа на констатациите от извършена проверка, съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 00574 от 15.08.2023 г., съставен от инспектор в РД АА Плевен, при която (в относимата й част) е установено, че на 15.08.2023 г., при извършване на проверка от служители на Регионална Дирекция /РД/ АА - гр. Плевен, на път 1/3 Бяла-Ботевград, р-н Славянино, в посока Бяла, жалбоподателят, като водач на товарен автомобил Рено Магнум от категория 3, с рег. [рег. номер], с прикачено към него ремарке СТАС 0343 ФАК от категория О4 с рег. [рег. номер], извършва обществен превоз на товари от с. Алтимир за гр. Бургас, без МПС да е вписано в списъка към лиценза на Общността. Съдът е приел (и това са факти, по които страните не спорят), че въпросното МПС е собственост на Каприс-Микеле ЕООД, ползвано по договор за наем от работодателя на Б. Спийд Травъл Инженеринги ЕООД. Спийд Травъл Инженеринг ЕООД има лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение /лиценз на Общността/, заверено копие от който лиценз е предоставен на проверяващите органи на 15.08.2023 г. от водача на товарния автомобил, но въпросното МПС с рег. [рег. номер] не е включено в списъка към този лиценз, или към лиценза на неговия (на МПС) собственик. Възприел е от събраните по делото доказателства, вкл. и дадените свидетелски показания, които са кредитирани, че липсата на включване на процесното МПС в списъка към издадения Лиценз на Общността на Спийд Травъл Инженеринги ЕООД, не е било известно на Б., нито е имало и как да бъде установено от него; че наемните правоотношения са прекратени. Първостепенният съд е установил и че с НП 35-0002190/12.09.2023 г. на ИД на Директор на РД АА Плевен е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на МПС, вкл. и за извършено административно нарушение по чл. 89, т. 1 от ЗАвП, (извършване на обществен превоз на товари с МПС без лиценз на Общността/не вписано в списъка на лиценза), за което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. Това НП, вкл. и в тази му част, е отменено с Решение 634/12.12.2023 г., постановено по АНД 2322/2023 г. по описа на Районен съд Пленен, като случаят е приет за маловажен по смисъла на чл. 11 от ЗАНН и нарушителят е предупреден на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването й. Счел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвП и чл. 6, ал. 1 от същия закон, съдът е достигнал до извод, че са изпълнени и материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в тази част. От друга страна е възприел несъответствие с целта на закона при така приложената ПАМ. Изложил е съображения, че като цяло ПАМ по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП целят преустановяване на административните нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари, като конкретно тази по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвП е с регламентирано действие до отстраняване на констатираното нарушение, а именно предприемане на правните действия по лицензиране от превозвача или от собственика на товарния автомобил, но за не повече от 12 месеца. При така дадената законова регламентация, първостепенният съд е приел, че при конкретно установените по делото факти - преустановен превоз на товари с МПС Рено Магнум с рег. [рег. номер], което е било отдадено под наем от собственика му на превозвача, където работи като шофьор жалбоподателя, без намерение на лицето, извършило превоза, да извърши в последствие действия по превоз на товари по занятие с този именно товарен автомобил, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва непостижимо за жалбоподателя, т.е. това е събитие, което никога няма да настъпи. В този порядък е възприел прилагането на коментираната ПАМ да е сторено при нарушение на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6, ал. 2 от АПК, изискващ административния акт да не засяга парва и законни интереси в по-голямата степен от необходимото за целта, която законът се издава, доколкото се стига до прилагане на ПАМ за максимално установения в закона срок от 12 месеца, както и в нарушение на целта на закона. Поради изложеното ЗНПАМ е отменена в обжалвана й част по т. 2. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, като в случая в касационната жалба са изведени касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Съобразявайки изложените оплаквания, и казаното си задължение си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Враца като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По възражението в касационната жалба, обосноваващо касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК следва да бъде посочено следното. Неоснователно се поддържа, че съдът е отменил ЗПАМ и в частта й по т. 1, при липса на предприето съответно оспорване. Видно от съдебния акт, предмет на проверката за законосъобразност, осъществена от първата съдебна инстанция, е ЗПАМ единствено и само в частта й на наложената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвП - временно отнемане на СУМПС на водача С. П. Б. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Съответен на това е и постановеният диспозитив на съдебния акт. Или не се установи твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Същата норма установява и правилото, че Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, който регистърът съдържа: на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. От своя страна правилото на чл. 7, ал. 1, от ЗАвП, регламентира издаването на заверено копие от Лиценза на Общността за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността , и то при условия вкл. че моторното превозно средство е с българска регистрация, за което има документ за извършена проверка на техническата изправност на превозното средство, с който се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и срокът на валидност не е изтекъл . За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за извършване на обществен превоз на товари, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже всички елементи от гореочертания фактически състав на правната норма. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, АС Враца, обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП за прилагане на оспорените ПАМ. В случая като основание за издаване на административния акт в обжалваната му част е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП. Съгласно тази разпоредби за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административни мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. От съдържанието на правната норма на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП, както правилно е приел административният съд, е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, предвидени в хипотезата на правната норма, той няма право на свободна преценка дали да приложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че с посоченото моторно превозно средство е осъществен обществен превоз на товари. Безспорно е, че за товарния автомобил, с който е извършен превозът, не е издадено заверено копие от лиценза на Общността по смисъла на цитираната правна норма. Забраната за извършване на обществен превоз на товари с МПС без заверено копие от лиценз на общността е абсолютна. Касае се до дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на товари законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на § 1, т. 1 ЗАвтП ясно регламентира, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. Основателно е касационното възражение, насочено към познавателната дейност на съда по отношение на срока на приложената ПАМ и нейното съответствие с целта на закона. За да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и 12 - месечен краен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, т. е. законът предоставя на 12 месеца, за да бъде отстранено нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. Така формулирана, тази разпоредба не предоставя на органа възможност за преценка. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок. Вярно е, че същият е относително определен, но това не означава, че е неопределен. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика по отношение тълкуването и прилагането на законовата разпоредба. Мярката по чл. 106, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП притежава качествени характеристики както на превантивна, така и на преустановителна ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с нея се преустановява факта на извършване на нарушението от страна на водача. Мярката обаче има и качествените характеристики и на превантивна мярка, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Продължителността на неблагоприятното засягане на правната сфера на адресата всъщност ще зависи единствено и само от предприемането на необходимите действия по отстраняване на нарушението, т.е. с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация. Ето защо е предвиден и относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Отделно следва да се посочи, че аргументите на първоинстанционния съд, с които се обосновава незаконосъобразността по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК на спорната ЗПАМ, не почиват на установени в условията на пълно доказване факти. Приетата и то евентуална невъзможността за настъпване на посоченото прекратително условие - отстраняване на нарушението, са в сферата на предположенията, почиват единствено и само на свидетелски показания, поради което и този извод на състава на Административен съд Враца е изцяло необоснован. С оглед изложеното релевираните от касатора доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен на основание чл. 146 т. 5 от АПК по отношение т. 2 и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Доколкото спорът е разрешен от фактическа и правна страна следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на разноски. Същите се установиха в размер на заплатената държавна такса по сметка на ВАС и юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд