Решение № 9952 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Ахмед, чрез процесуален представител, срещу решение 1077 от 04.02.2020 г., постановено по адм. дело 831/2019 г. по описа на Административен съд Хасково. Сочи, че решението в оспорваната част, e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Агенция Митници - София, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен предявения от М. Ахмед от [населено място], общ.Ардино, обл. Кърджали, против Агенция Митници - София иск, с който се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 000, 00 лева, представляващи законната лихва за периода от 26.08.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба върху иззета от митническите органи на 26.08.2016 г. сума от 58 981, 60 лева. По делото не е било спорно, че задържаната валута от 100 000 турски лири с левова равностойност към 26.08.2016 г. 58 981, 60 лева е била предмет на административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 11а, ал.1 от ВЗ и установено с АУАН 1710/26.08.2016 г. за нарушението е издадено НП 698/2017 г. от 24.04.2017 г., което е било предмет на обжалване по съдебен ред и е било отменено с влязло в сила на 30.11.2017 г. съдебно решение. За да постанови спорното решение, съдът е приел за установено, че от момента на изземване на валутата на 26.08.2016 г. до отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение митническите органи са процедирали в съответствие с правомощията им, разписани в чл. 229 ал.1 и ал. 2 от ЗМ. Съдът е приел, че сумата от 58 981, 60 лева е иззета и задържана на законово основание, което положение е съществувало до 30.11.2017 г. Приел е, че държането на сумата от 58 981, 60 лева след 30.11.2017 г. до датата на възстановяването й на ищеца -12.08.2019 г., е незаконосъобразно действие и по отношение на този период се установява наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. За да отхвърли изцяло иска на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Решението, в обжалваната част е валидно, допустимо, но частично неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Настоящият състав намира, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен, като незаконосъобразен административен акт, издадени в процес на упражняване на административна дейност. Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на ищеца, което основава основателност на претенцията за обезщетение. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана съответната парична сума за времето до постановяване на съдебните решения. В тази насока настоящият състав кредитира като обективно и компетентно заключението на вещото лице според, което размерът на законната лихва върху сумата от 58 981, 60 лв., за периода от 26.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба е 17 219, 35 лв. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението е частично неправилно и следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Ахмед, против Агенция Митници - София иск, с който се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 219, 35 лева, представляващи законната лихва за периода от 26.08.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба върху иззета от митническите органи на 26.08.2016 г. сума от 58 981, 60 лева, като вместо него се присъди обезщетение в посочения размер. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при липсата на възражение за прекомерност от страна на Агенция Митници - София, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 3 348, 20 лева, съгласно представените договори за правна защита и съдействие (л. 3 от първоинстанционното дело и л. 4 от касационното дело), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение