Решение № 15958 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2010 г.

Решение № 15958 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 209 и сл. АПК от АПК. Образувано е по касационна жалба на КПУ "Грамаде" с. Скравена, обл. София, чрез пълномощника си адв. Г. Донков, срещу решение № 326 от 26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 903/09 г. по описа на Административен съд София област /АС/, с което е отхвърлено оспорването на кооперация срещу Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 132/12.08.2009 г. на Кмета на Община Ботевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна Кмета на Община Ботевград не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 132/12.08.2009 г. на Кмета на Община Ботевград., с който е установено задължение на КПУ "Грамаде" с. Скравена за такса битови отпадъци за периода 2004 до 2009 г. /вкл./ в общ размер на 7808.32 лв., от които 4005 лева до 30.06.2009 г. и лихви за просрочие към 10.08.2009 г. и 3 802,42 лева за периода 1.07. до 31.12.2009 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че за процесните имоти са подадени Декларации по чл. 17 ЗМДТ. От приетите по делото Заповеди на Кмета на Общината за всяка от процесните години за установено съдът е приел, че имотите на жалбоподателя попадат в територията на имотите, намиращи се в регулационните граници на населените места в Общината. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил подробно представените и приети по делото доказателства за собственост и декларации за всеки от имотите относно декларираната отчетна стойност за всеки от тях. Съдът е кредитирал приетите по делото първоначално и допълнително заключение на ССЕ от които е приел за установено, че услугата е реално изпълнена, като в тази насока е обсъдил пътните листи относно маршрутите на товарен автомобил ЗИЛ 130 т, с който е осъществявана услугата сметосъбиране и сметоизвозване, заведен като актив в счетоводството на общината. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че задължението за заплащане на такса битови отпадъци се предопределя от две кумулативни предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реално предоставяне на услугите включени в нея. Процесните имоти са в строителните граници на населените места, което се установява от заповедите на Кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, а от решенията на общинския съвет за процесните години се установява размерът на осъществяваните видове услуги - събирането и извозването на битови отпадъци и поддържането на чистотата на територията на село Скравена се осъществява от кметството, а поддържането на депото за отпадъци от община Ботевград. От решенията на ОбС Ботевград се установява, че размерът на таксата за имотите на ЮЛ за периода 2004 до 2005 г. вкл. е според количеството на битовите отпадъци, при условие, че до 30.11. на предходната година собственикът на съответния имот е подал декларация за вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще ползва през годината, а за периода след 2005 г. размерът на таксата е пропорционален и се определя в проценти от основата, представляваща отчетната стойност на имотите. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правил фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството и правилно съдът е приел, че процесните недвижими имоти, заедно с намиращите се в тях сгради попадат в строителните граници на населеното място, като видно от Заповеди за процесните години на Кмета на Община Ботевград, с които на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ в тези имоти са предлагат трите услуги, а размерите на същите са определяни с решения на ОбС Ботевград. Основният спорен въпрос по делото е свързан с реалното осъществяване на процесните услуги по отношение на касатора. От представените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства Заповеди на Кмета на Община Ботевград, Решения на ОС Ботевград, пътни листи на товарен автомобил ЗИЛ 130 и заключенията на ССЕ се установява положителния факт, а именно, че услугата е предоставена реално от община Ботевград. На първо място е неоснователен довода в касационната жалба за липса на мотиви в обжалвания пред АС, Акт за установяване на общинско вземане. Видно от същия в него се съдържат подробни доводи досежно установените в хода на ревизията факти и обстоятелства. Посочени са номерата на подадените от касатора декларации, Заповедите на кмета на община Ботевград и решенията на ОбС Ботевград за всяка от процесните години и правното основание за определяне на размера на задължението, поради което и касаторът е запознат с установените факти и е имал възможност да ангажира доказателства в хода на административното и съдебно обжалване. Не се оспорва обстоятелството, че процесните имоти попадат в строителните граници на община Ботевград. От приетите първоначално и допълнително заключение на ССЕ се установява, от извършени справки и вербални интервюта с длъжностни лица от община Ботевград и кметство Скравена, че услугата "сметосъбирането и сметоизвозването на битови отпадъци" на териториите на които попадат имотите на касатора се използва сметосъбирачен автомобил ЗИЛ 130. Задължението за снабдяване със съдове за отпадъци, съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за изхвърляне, събиране и оползотворяване на отпадъци и чл. 7, ал. 2 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Ботевград е вменено на касатора, като ЮЛ и за негова сметка, поради което е неоснователно възражението в тази насока в касационната жалба. Довода за противоречие на посочените разпоредби с разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, както е приел и АС не може да бъде обсъждан в настоящото производство. Законосъобразността на Наредбите на общинския съвет се преценяват в отделно производство. С оглед на изложеното е неоснователен довода за липса на реално предоставяне на процесните услуги. От заключението на вещото лице се установява, че процесните имоти имат излаз на улица "Околовръстна", като в имотите и на улицата има поставени съдове за сметосъбиране /контейнери/ собственост на останалите дружества и стопанства, като касаторът поради липса на съдове е събирал отпадъците на купчини, които са събирани от общината. Последното обстоятелство е установено от вещото лице при проверка на около 200 броя пътни листи, от които се установява, че средно по четири пъти месечно, т. е. ежеседмично водачът на сметосъбирачната машина е отразявал и отчитал посещения на улица "Околовръстна". Обстоятелството, дали таксата изобщо не се дължи при представени доказателства за предоставяне на услугите само за определен период от годината, респективно предоставянето й в по-малък обем е ирелевантно. От тълкуването на разпоредбите на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ следва изводът, че такса не се дължи само когато услугата не се предоставя от общината, като липсва правна възможност за недължимост на таксата изцяло при установено частично, а непълно изпълнение, така както е приел съдът. В този смисъл е решение № 5603 от 29.04.2010 г. по адм. д. № 15306/09 г. на ВАС, Първо отд. поради което като е достигнал до същите изводи съдът е постановил правилно решение. В конкретния случай се установява, че в чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ботевград, ОбС е приел, че лицата, неползващи услугата през съответната година или определен период от нея, заплащат само такса за периода на ползване на услугата, но от доказателствата по делото се установява, че касатора не е уведомил общината за наличие на частично ползване на услугата, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Факта на уведомяването е положителен, поради което в тежест на касатора е било да го докаже. При установяване на факта, че имота на дружеството се намира в район за който такса се събира и предоставянето на услугите е безспорно установена, то решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,