Решение № 324 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5599/2007 г.

Решение № 324 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5599/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 906 на 20.07.2007 г. по в.гр. дело № 1193/2004 г., с което е отменено решение от 13.05.2004 г. по гр. дело № 1299/1999 г. на Варненския районен съд, ХIV състав, съгласно чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) спорът е решен по същество като е разпределено ползването на недвижим имот, находящ се в гр. В., представляващ дворно място с площ от 340 кв. м., съставляващо УПИ Х-1674 в кв.136 по плана на 29-ти подрайон на гр. В., с административен адрес: гр. В., кв."А", ул."Л" № 13, при граници: УПИ IV-1673, УПИ ХI-1670, 1671, УПИ VII-1676, и улица "Л", по иска на К. Р. Я., ЕГН ********** и Т. А. Я., ЕГН ********** срещу Е. Я. И., ЕГН **********, Р. Я. М., всички с адрес: гр. В., кв."А", ул."Л" № 13, с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, както следва: К. Р. Я., ЕГН **********, Т. А. Я., ЕГН ********** и Р. Я. М. ще ползват самостоятелно по скицата към заключението на вещите лица В. К., В. В. и Б. К. на л.169 по делото частта с площ от 54.60 кв. м., повдигната в червен цвят, Е. Я. И., ЕГН **********, ще ползва самостоятелно по скицата към заключението на вещите лица В. К., В. В. и Б. К. на л.169 по делото частта с площ от 54.60 кв. м., повдигната в син цвят, К. Р. Я., Т. А. Я. и Е. Я. И., ЕГН ********** и Р. Я. М. ще ползват общо площ от 28.80 кв. м., оцветена в зелен цвят по скицата към заключението на вещите лица В. К., В. В. и Б. К. на л.169 по делото. Скицата на вещите лица В. К., В. В. и Б. К., приложена на л.169 по делото, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение. Недоволни от въззивното решение са касаторите К. Р. Я. ЕГН ********** и Т. А. Я. ЕГН **********, двамата от гр. В., представлявани от адвокат Бот АК В., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е "постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано". Твърдят, че собственик на другата идеална част от дворното място е държавата и не е съобразено, че ответниците "са притежатели на ограниченото и реализирано право на строеж в съсобственото между ищците и държавата дворно място", при което е налице несъответствие между мотивите на съда и приетия начин на разпределение съобразно тричленната съдебно-техническа експертиза. Процесуалният представител поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. От ответника по касация - Е. Я. И. ЕГН **********, представлявана от адвокат М от АК- В. е постъпило възражение /има характер на писмен отговор/ по чл. 218г ГПК (отм.), в което се заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касация Р. Я. М. от гр. В. не взема становище по жалбата. Ответникът по касация - Д. ч. М. на регионалното развитие и благоустройството не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че трансформацията в правото на собственост върху процесния парцел **** държавна в съсобствена на държавата с физическите лица-ищците по спора не води до промяна в правата на страните за ползване на незастроената част от терена, придобити при действието на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.). Взето е предвид, че при съпоставяне на стойностите на дяловете съотношението на обема направото на ползване е 47% за Е. Я. и 53% за Р. Я. Направен е извод, че разпределението на ползването следва да бъде извършено съобразно съществуващото фактическо положение в имота като се отчитат изградените обекти и кой ги ползва и се осигури на всяка една от страните функционален достъп до всяка от постройките в имота, с оглед съдебно-техническата експертиза от 2.10.2006 г. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Съобразено е процесуалното поведение на страните и доказателствената тежест е разпределена правилно. Заключенията на изслушаните експертизи са приети при отчитане изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Съобразено е, че искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е средство за осъществяване на съдебна администрация между съсобствениците. При посочените факти законосъобразно решаващият съд е приел, че обемът на правото на ползване на незастроената част от терена е в зависимост от съотношението в стойностите на самостоятелно притежаваните от всяка една от страните постройки към момента на възникване на изключителната собственост върху тях при постигната съдебна спогодба, при което са обсъдени всички варианти на техническите експертизи и е възприето като компетентно дадено заключението на тричленната експертиза от 2.10.2006 г. при съобразяване само на незастроената площ. Въззивният съд не е контролноотменителна инстанция, която в дейността си се ръководи от отменителни основания. След като рамките на материалноправния спор са били определени пред първоинстанционния съд от исковата молба и с оглед пределите на въззивната жалба, въззивният съд прави самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално с конкретните основания за порочност на нейните фактически и правни констатации, посочени в жалбата. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответницата по касация Е. Я. И. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение