Решение № 676 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2014 г.

Решение № 676 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. Т. моли да бъде отменено решение № 1798/30.07.2014 г. по адм. д. № 2044/2013 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 241300374/11.04.2013 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако се приеме основателност на жалбата поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 241300374/11.04.2013 г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. с лихви, задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2007 г. - 2011 г., осигурителни вноски за ДОО и ЗО с лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - имущественото състояние на ревизираното лице не съответства на получените приходи. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че началното салдо към 1.01.2006 г. е правилно определено в РА. Обсъдени са свидетелските показания и обосновано не са кредитирани от съда предвид приятелските отношения на заемополучателя и съпругът на ревизираното лице, тяхната противоречивост, както и предвид липсата на доказателства, че заемодателят е разполагал с договорената сума по заем от 1995 г., която е предоставена в лева според договора, като само е посочена равностойността в щатски долари и след деноминацията е равностойна на 120 лв, а се представят разписки за връщане на суми по този заем след 2007 г. в значително по-голям размер. Правилно съдът е обосновал извода си с факта, че по същото време съпругът на ревизираното лице е ползвал кредит със 7 % лихва, вместо да събере предоставеният заем, договорен без лихва. Доводите на касатора относно началното салдо не са основателни и правилно са отхвърлени от съда. Правилно съдът е отхвърлил доводите за реализирани приходи от продажба на ниви поради непредставени доказателства за получаване на продажната цена. Обоснован е изводът на съда, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. През ревизираните периоди касаторката почти няма приходи, а е изплащала кредит, правила е в края на годината вноски в дружеството, в което е съдружник със съпруга си. В паричния поток за всички години са изчислени приходите и разходите по месеци, но е определяна данъчната основа на годишна база, като в изчисленията на данъчната основа има дребни грешки: за 2006 г. с 0,08 лв в повече, за 2007 г. - с 0,06 лв в по-малко, за 2008 г. - с 0,09 лв в повече, за 2010 г. - с 0,06 лв, които отклонения при данък от 24 % за 2006 г. и 10 % за останалите години не се отразяват на размера на определения данък и лихви за тези години. За 2011 г. данъчната основа е правилно определена. За тези години правилно съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е определен данък върху доходите с лихви. За 2009 г. в РА е определено превишение на разходи над приходи по моментни превишения, а не на годишна база, както изисква чл. 17 от ЗДДФЛ. За 2009 г. ревизираното лице има приходи от 60 100 лв и разходи от 19 879,44 лв, поради което за тази година не са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Решението в тази част е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 3265,76 лв с 993,05 лв лихви и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. Решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени осигурителни вноски за ДОО и ЗО с лихви за периода от 2006 г. до 14.02.2011 г. предвид тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ВАС. З. периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. осигуровките са неправилно определени, тъй като не е доказано недостигът на приходи да е в резултат на трудова дейност по аргумент от чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 от КСО. Решението следва да се отмени в частта с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени вноски за периода 2006 г. - 2011 г. за ЗО - 5006,13 лв с 1865,18 лв лихви и вноски за ДОО 15 439,14 лв с 12 018,67 лв лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. В РА е намалена данъчната основа с вноските за ДОО и ЗО, в която част не следва да се извършва корекция предвид забраната в чл. 160, ал. 5 от ДОПК да се влошава положението на обжалващия. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторката има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер 779,50 лв. В изчисленията е включено адвокатско възнаграждение от 2500 лв както е посочено в договора за правна помощ, което не е прекомерно, както неоснователно претендира данъчната администрация. Ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 2043,43 лв - общо 4086,86 лв или по компенсация касаторката следва да заплати на ответника 3135,65 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,