Решение № 16417 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15220/2018 г.

Решение № 16417 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15220/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Цонев, против решение № 1916 от 31.10.2018 г. по адм. дело № 1772/2018 г. на Административен съд Бургас/АС-Бургас/, с което е отхвърлена жалбата на Цонев срещу решение № 94-01-18664/2 от 21.06.2018 г. на зам. кмета на община Бургас, в частта, с която по заявление /рег. № 94-01-1866/4 от 07.06.2018 г./ за предоставяне достъп до обществена информация, е отказана предоставяне на информация, свързана с лични данни на приетите и записани деца, както и информацията за техните братя и сестри и преглед на представените документи от записаните при първо и второ класиране деца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- зам. кмета на община Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС- Бургас е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, административнопроизводствените правила, приложимите материалноправни разпоредби, и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел, че част от поисканите данни в заявлението относно приетите на първо и второ класиране деца в целодневната подготвителна група при ОУ "А. Г. Коджакафарията" - гр. Бургас за учебната 2018-2019 г., включително информацията за техните братя и сестри, изискваща идентификация на физическо лице с имена и ЕГН, попадат в определението "лични данни" от категорията физическа идентичност, за което ЗДОИ не се прилага. Съдът е приел, че в определението за лични данни по § 1, т. 2 ДР на ЗДОИ попада и искания от заявителя преглед на представените документи от записаните на първо и второ класиране деца, като в случая тези лични данни са от категорията физическа идентичност, физиологична идентичност и социална идентичност. Решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите са съда, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразно съдът е приел, че исканата от касатора информация по т. 1 и т. 2 от заявлението за достъп, касаеща пряко идентифициране на физически лица с имена и ЕГН, е изключена от обхвата на ЗДОИ предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от с. з. В процесния случай в обхвата на заявлението, предвид неговото съдържание, попада предоставяне на информация, индивидуализираща конкретни физически лица (данни за приетите на първо и второ класиране деца, с подгрупа записани деца след класирането, и подгрупа "друго дете от семейството, което посещава същото детско/учебно заведение към 15.09.2018 г. - братя и сестри на записаните деца/, по начин, който я определя като "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ/в приложимата редакция/), поради което предвид изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, същата не следва да се предоставя по реда на ЗДОИ. Тази категория данни, включително обективирани в документи, които заявителят иска да прегледа, не притежава характера на информация, свързана с обществения живот в страната по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Нещо повече- намерението за получаване на информация, определена като "лични данни" по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ / чл. 4, т. 1 Регламент(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)/, а именно, всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"), пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице, води до извод за инициирано от С. Цонев производство, с цел събиране на сведения, свързани с интереси на заявителя извън обхвата на ЗДОИ. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Както се отбеляза по-горе с изрична разпоредба на специалния закон относно достъпа до обществена информация, личните данни са изключени от приложното му поле, поради което неотносими са мотивите на касатора защо тези данни са заявени именно по реда на този закон. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното, решението на АС-Бургас като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение