Решение № 79 от 11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г.

Решение № 79 от 11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Г. от [населено място] срещу решение от 02.03.2010 г. по гр. д. № 5589/2009 г. на Софийски градски съд, II-б въззивен състав, с което след отмяна на решение от 24.02.2009 г. по гр. д. № 1646/2008 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата 2 176.24 лв. и са присъдени разноски на ответника в размер на 743.52 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и за уважаване на иска, ведно с направените разноски. Касаторът се позовава на незаконосъобразност на решаващите изводи на въззивния съд, според които претендираната с иска сума, начислена от ответника като корекция на сметката за ползвана в собствения му имот електрическа енергия, е дължимо платена. Излага съображения, че приложимите към спорното правоотношение нормативни актове - Закон за енергетиката и Наредба № 6 от 09.04.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, не признават право на ответника - монополист да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за доставена и потребена електрическа енергия, тъй като подобна корекция противоречи на основните принципи на договорното право. Обосновава становище, че корекцията е недопустима при липса на ангажирани от ответната страна доказателства за неправомерно въздействие на потребителя върху средството за измерване на електрическа енергия, препятствало точното й отчитане, и за доставени, но неотчетени количества енергия. В жалбата са развити и аргументи в подкрепа на поддържания пред инстанциите по същество довод за нищожност на клаузата на чл. 25 от Общите условия на [фирма], сочена от ответника като източник на правото за едностранно коригиране на сметката, поради противоречието й с нормата на чл. 143, т. 6 от З. Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище по жалбата. С определение № 33 от 25.01.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по повод приетия като значим за изхода на делото материалноправен въпрос за наличието или отсъствието на предпоставки за едностранно коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от доставчика на електроенергия. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: За да отхвърли предявения от В. Г. против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /съобразно допуснатото в с. з. на 17.10.2008 г. по гр. д. № 16461/2008 г. на Софийски районен съд изменение на иска/ за връщане на сумата 2 176.24 лв., претендирана като недължимо платена последваща корекция на сметка за електрическа енергия в имот на [улица] [населено място] за периода м. ноември 2007 г. - м. февруари 2008 г., извършена въз основа на съставен от служители на ответното дружество констативен протокол № 1001251 от 07.02.2008 г., решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че претендираната с иска парична сума е платена от ищеца, респ. получена от ответника, на валидно правно основание, отразено в цитирания протокол и предвидено в Общите условия /ОУ/ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007 г. и влезли в сила от 26.11.2007 г. След анализ на показанията на свидетеля Д. П. - служител на ответното дружество и съставител на протокола, и на заключението на съдебно-техническата експертиза по делото са счетени за доказани обективираните в съдържанието на оспорения от ищеца констативен протокол обстоятелства, а именно - че при извършена на 07.02.2008 г. проверка на място е установена нерегламентирана външна намеса в средството за търговско измерване /електромер/, свързана с премахване на пломби на щита, на входящия предпазител и на междинния клеморед, която позволява неотчитане на доставяната и ползвана електрическа енергия до измерена с еталонен уред грешка минус 90.33 %. Обосновано е становище, че протоколът е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 58 от приложимите към правоотношението между страните Общи условия, поради което констатираната по надлежния ред нерегламентирана външна намеса в измервателното средство е породила за ответника - доставчик предвидено в чл. 25, ал. 2, т. 1 от ОУ право да коригира едностранно сметката на ищеца - потребител за предхождащия проверката период със сумата 2 176.24 лв., изчислена съобразно утвърдена за целта методика и платена от потребителя. Д. на ищеца за недопустимост на извършената корекция поради противозаконно накърняване на потребителските му права е преценен от въззивната инстанция като неоснователен с мотив, че предвидената в Общите условия методика балансира интересите и на двете страни - потребител и доставчик, и че не съществува друг начин за абсолютно точно и обективно изчисляване на консумираната, но неотчетена енергия. Решението на въззивната инстанция е неправилно - необосновано е и противоречи на материалния закон, както и на формираната задължителна практика на Върховния касационен съд по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос. С решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр. 74/24.08.2004 г./. С решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от З. подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. За да приеме, че сумата 2 176.24 лв., начислена като корекция на сметката за ползвана в имота на касатора - ищец електрическа енергия за периода м. февруари 2007 г. - м. март 2008 г., е дължимо платена, въззивният съд неправилно се е позовал на констатациите в протокола за извършена на 07.02.2008 г. от негови служители проверка на средството за търговско измерване на доставяната енергия. Установената при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство е ирелевантна и не поражда право за ответника - доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период. В хода на съдебното производство ответната страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Макар да е съставен в съответствие с прилаганите от доставчика Общи условия, констативният протокол не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи и задържи начислената в резултат на корекцията сума от 2 176.24 лв., тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 25 от цитираните Общи условия, с която ответното дружество е обосновало правото да получи и задържи спорната сума. В тази насока следва да се има предвид изразеното в решението по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., становище, че поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от З. подобна клауза е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и не поражда правни последици. Извършеното от касатора плащане е лишено от основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и платената сума подлежи на връщане в патримониума му, съгл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Предвид изложените съображения, обжалваното решение, с което предявеният осъдителен иск неправилно е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, а искът - уважен в пълния претендиран размер от 2 176.24 лв. В исковата молба не е заявено искане за законни лихви върху търсеното основно вземане, с оглед на което лихви не следва да се присъждат. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на касатора следва да се присъдят направените в процеса разноски в размер на 268.52 лв., съгл. представен в съдебно заседание на 20.04.2011 г. списък по чл. 80 от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,