Решение № 5099 от 15.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Божков, чрез процесуалния му представител адвокат И. Църцаров, против Решение 904/01.12.2022 г., постановено по административно дело 683/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 131/28.02.2019 г. на Кмета на община Стрелча. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно материална законосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 3 ЗДСл, като се твърди, че в случая е налице хипотезата по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Ответната страна Кметът на Община Стрелча, се представлява от юрисконсулт Георгиева, която в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Пазарджик е Заповед 131/28.02.2019 г., издадена от Кмета на Община Стрелча, с която на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на И. Божков, считано от 01.03.2019 г., въз основа на подадено от него Заявление с вх. С-1332/27.02.2019 г. Заповедта е връчена на лицето лично срещу подпис на 05.03.2019 г., с отбелязване от негова страна, че молбата не е входирана от него и е антидатирана. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда за това, че приложимата разпоредба е тази по чл. 105 ЗДСл, която регламентира възможност за държавния служител едностранно да прекрати служебното си правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението, а в случай, че органът прекрати правоотношението преди изтичане на този срок, както е в случая, е длъжен да заплати на служителя обезщетение за остатъка от времето. Налице е такова заявление, подадено на 27.02.2019 г., от съдържанието на което е ясна волята на служителя и тя е моля да бъда освободен от заеманата от мен длъжност главен инженер и ИК в община Стрелча. При така заявената воля, правилно административният орган е приел наличието на хипотезата по чл. 105 ЗДСл, при която в условията на обвързана компетентност следва да издаде индивидуален административен акт, с който да прекрати служебното правоотношение. Органът по назначаване не е бил длъжен да тълкува доколко категорично е намерението на служителя да бъде прекратено правоотношението между страните, тъй като инициативата е на служителя, а волята му е ясно изразена. Освен това, в закона не е постановено изискване за спазване на определена форма, в която да бъде изразена волята на служителя, желаещ едностранно да му бъде прекратено правоотношението. Възражението му в касационната жалба за това, че не е направил едностранно волеизявление за прекратяване на служебното правоотношение, а се е помолил за това и е очаквал съответно действие от страна на административния орган, тоест е налице хипотезата по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, е неоснователно. Отправено е ясно заявление от страна на служителя да му бъде прекратено правоотношението, върху което е поставена резолюция от органа по назначаване Да, считано от 01.03.2019г., поради което и оспорената заповед следва да се квалифицира като такава по чл. 105, ал. 1, във връзка с ал. 3 ЗДСл. На следващо място, правилен е изводът на съда, че липсва задължение за органа да тълкува съдържанието на молбата и да изследва дали действително лицето желае да бъде прекратено правоотношението му. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че не е установено твърдението на оспорващия за това, че молбата му не е депозирана през 2019 г., а през 2016 г., както и не отразява желанието му за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като му бил оказан натиск да я подаде. Молбата, по повод на която е издадена процесната заповед изхожда и е подписана от служителя, като този факт не се оспорва. Освен това, той е имал обективната възможност с последваща молба да оттегли спорната молба преди произнасяне на органа, независимо от това кога е била подписана и депозирана, но не го е сторил, както и липсват твърдения в този смисъл. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,