Решение № 12104 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2023 г.

ВАСПърво отделение06.12.2023 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 5115/27.07.2023 г., поправено с решение 5158/31.07.2023 г. на Административен съд, София град, постановени по адм. дело 10165/2022 г. в частта, в която по жалба на СВ Фешън Студио ЕООД е отменен ревизионен акт Р-22221021006089-091-001/12.05.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София по отношение на определените задължения за лихви в размер на 76.11 лева за данъчен период м.08.2019 г., както и в частта на присъдените разноски за сумата над 744.70 лева и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СВ Фешън Студио ЕООД против ревизионен акт Р-22221021006089-091-001/12.05.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София в частта на определените задължения за лихви в размер на 76.11 лева за данъчен период м.08.2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5115/27.07.2023 г., поправено с решение 5158/31.07.2023 г. на Административен съд, София град, постановени по адм. дело 10165/2022 г. в останалата част.

ОСЪЖДА СВ Фешън Студио ЕООД [ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 461 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град София, чрез юрк. Б. Аврамова обжалва решение 5115/27.07.2023 г., поправено с решение 5158/31.07.2023 г. на Административен съд, София град, постановени по адм. дело 10165/2022 г., с което е отменен ревизионен акт Р-22221021006089-091-001/12.05.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София в оспорената част за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 8 500 лева и съответните лихви от 2 261.35 лева за данъчни периоди м.07, м.08 и м.12.2019 г. по фактури, издадени от Синдра Фарм ЕООД, ПИ-ЕЛ-СИ Маркетинг Фейшън ЕООД и Жаклин Кей ЕООД. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т.3 АПК неправилна преценка на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. По фактурите от Синдра Фарм ЕООД сочи разминаване в целта, за която са наети автомобилите. В приемо предавателен протокол от 04.07.2019 г. е посочено предаване на три автомобила с цел презентиране на цялостно заснемане и организация за изготвяне на продуктови рекламни каталози на бъдещи клиенти. В договора за наем е посочено, че автомобилите ще бъдат ползвани за продукции на БТВ. Липсва анекс към договора за промяна в предназначението на наетите автомобили. В документите липсва индивидуализация на автомобилите. От справка на МВР е установено, че автомобилите не са регистрирани към датата на предаването им - 04.07.2019 г. По фактурите от ПИ-ЕЛ-СИ Маркетинг Фейшън ЕООД касаторът сочи разминаване в недвижимия имот, предмет на договора за наем по договор от 22.07.2019 г. и приемо предавателен протокол от 22.07.2019 г. е нает апартамент в гр. София на [улица] за фотосесия на жалбоподателя. Според анекс от 22.07.2019 г. към този договор е нает друг имот галерия Структура находяща се в гр. София, ул. Кузман Шапкарев 9. По отношение на Жаклин Кей ЕООД е установено, че е издало спорната фактура на 05.12.2019 г., когато е дерегистрирано по ЗДДС. Според касатора абсолютно неправилен и кардинално противоречащ на материалния закон е изводът на съда за признаване на данъчен кредит по фактура, издадена от лице, което не е регистрирано по ЗДДС. Счита, че констатираните неточности в представените документи, обосновават извод, че сделките са сключени с цел злоупотреба с право. Искането е за отмяна на решението и присъждане на съдебните разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът СВ Фешън Студио ЕООД не е изразило становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт Р-22221021006089-091-001/12.05.2022 г. издаден от Ш. Сали като орган по възлагане на ревизията и С. Кьосева ръководител на ревизията, с който на СВ Фешън Студио ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 8 500 лева и съответните лихви от 2 261.35 лева за данъчни периоди м.07, м.08 и м.12.2019 г. по фактури, издадени от Синдра Фарм ЕООД, ПИ-ЕЛ-СИ Маркетинг Фейшън ЕООД на основание чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС и по фактура, издадена от Жаклин Кей ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Фактурите документират доставки с предмет наем на автомобили за фотосесия, наем фотосесия и наем на локация за снимки по договор. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган, но при липса на основания за отказ на правото на данъчен кредит. От доказателствата по делото е приел, че доставките на наем на автомобили за фотосесия по фактурите, издадени от Синдра Фарм ЕООД и наем фотосесия , предмет на фактурата, издадена от ПИ ЕЛ СИ Маркетинг Фешън ЕООД са реално осъществени и са изпълнени предпоставките за признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че в периода м.07-12.2019 г. ревизираното дружество е осъществявало видеозаснемане и фотографски услуги, за което по договор от 04.07.2019 г. от Синдра Фарм ЕООД са фактурирани услуги за наемане на автомобили. Представен е приемо предавателен протокол от 04.07.2019 г. с който е удостоверено предаването на три автомобила Форд Мустанг, Шевролет Камаро и Мерцедес ГЛ450, индивидуализирани с регистрационен номер. От доказателствата по делото писмени обяснения и снимков материал, съдът е приел за установено, че автомобилите са ползвани като реквизит за снимки в стационарно състояние в автопарк на доставчика с цел заснемане на промо видео клипове с рекламно съдържание на бъдещи проекти. Според съда по-късната регистрация на автомобилите не означава, че не е извършвана фотосесия или заснемане на снимки. В случая същественото е, че доставчикът е разполагал с тези автомобили и е могъл да ги предостави като реквизит за извършването на фотосесия за продуктови рекламни каталози, без да е необходимо те да се придвижват. Използването на автомобилите като реквизит, а не като транспортно средство е потвърдено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По фактурата, издадена от ПИ-ЕЛ-СИ Маркетинг Фейшън ЕООД съдът е приел, че се отнася за наем локация за снимки на имот, находящ се в гр. София, ул. Кузман Шапкарев 9. Установил е, че между страните е сключен договор от 22.07.2019 г. и е подписан приемо-предавателен протокол от 22.07.2019 г. за наем на локация за фотосесия в имот находящ в гр. София, [улица]. С анекс към договора, считано от 22.07.2019 г. страните са се съгласили локацията на снимките да бъде реализирана на ул. Кузман Шапкарев 9, галерия Структура. Доставчикът е представил договор за наем на галерията, сключен с Пи Ел Си Брокърс 1 ЕООД от 01.05.2017 г. Представен е приемо предавателен протокол от 01.05.2020 г. за наемане на локация за снимки на адрес ул. Кузман Шапкарев 9 и банков платежен документ от 06.08.2020 г. за плащане на сумата от 6 000 лева по фактура 5874/31.08.2019 г. Според съда дори и да се приеме, че ДДС е станал изискуем в по-късен данъчен период, с оглед предоставянето на имота на 01.05.2020 г., то по-ранното начисляване на данъка не води до щета за бюджета и не е основание за отказ на правото на данъчен кредит, след като осъществяването на доставката е доказано. По отношение на фактурата, издадена от Жаклин Кей ЕООД за данъчен период м.12.2019 г., съдът е посочил, че правото на данъчен кредит е отказано поради това, че към датата на издаване на фактурата доставчикът не е регистриран по ЗДДС, тъй като е дерегистриран на 19.11.2019 г. и е регистриран повторно на 19.12.2019 г. т.е. в данъчен период м.12.2019 г. доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице. Съдът е приел, че ДДС по спорната фактура е начислен от доставчика съгласно чл. 86 ЗДДС, обстоятелство, което не се оспорва от приходната администрация, поради което не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит и е постановил отмяна на оспорения ревизионен акт. Решението е частично неправилно. Предмет на доставките по спорните фактури е наем на автомобили за ползването им като реквизит в дейността на ревизираното дружество и наем на локации/недвижими имоти за фотосесия и фотоснимки, които представляват услуги по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. По силата на чл. 25, ал.2 ЗДДС данъчното събитие по доставките на услуги възниква на датата на извършването им и поражда изискуемост на ДДС и съответно възникването на правото на данъчен кредит чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че по фактурите, издадени от Синдра Фарм ЕООД и ПИ-ЕЛ-СИ Маркетинг Фейшън ЕООД спорът е относно осъществяването на доставките. От събраните по делото писмени доказателства, писмени обяснения и заключение на съдебно счетоводна експертиза, законосъобразно съдът е приел за установено възмездно ползване на три автомобила, предоставени от Синдра Фарм ЕООД на ревизираното дружество по договор от 04.07.2019 г., както и ползването на галерия Структура, находяща се в град София, ул. Кузман Шапкарев 9, по договора за наем и анекс към него от 22.07.2019 г., сключен с ПИ-ЕЛ-СИ Маркетинг Фейшън ЕООД. За последната фактура, от представения по делото приемо предавателен протокол от 01.05.2020 г. и платежен документ за плащане на сумата от 6 000 лева, съдът е установил, че данъчното събитие (ползването на галерията) е настъпило след издаване на фактурата през м.05.2020 г., но преди издаване на оспорения ревизионния акт от 12.05.2022 г. В този случай последващото настъпване на данъчното събитие, поражда изискуемост на данъка и материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит и правилно е съобразено от съда при постановяване на съдебното решение като обстоятелство, настъпило след издаване на фактурата и към момента на издаване на оспорения ревизионен акт. С оглед реалното осъществяване на доставката и начисляването на данъка от доставчика, правилно и в съответствие с принципа за данъчен неутралитет, първоинстанционния съд е признал правото на данъчен кредит. При постановяване на решението съдът не е съобразил, че съгласно чл. 72, ал.1 ЗДДС правото на приспадане следва да се упражнява в данъчния период, през които данъкът е станал изискуем. В случая правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1000 лева по фактура 0 5874/31.08.2019 г. издадена от ПИ-ЕЛ-СИ Маркетинг Фейшън ЕООД е упражнено преждевременно в данъчен период м.08.2019 г., вместо в данъчен период м.05.2020 г. В резултат е намален подлежащият на внасяне данък съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период м.08.2019 г.. Поради това върху сумата от 1 000 лева ревизираното лице дължи лихва за периода от м.08.2019 г. 05.2020 г. или от 15.09.2019 г. до 14.06.2020 г. в размер на 76.11 лева. ( В този смисъл решение 13752 от 14.11.2017 г. на Върховния административен съд по адм. д. 10240/2016 г. и цитираната в него съдебна практика). С оглед на изложеното първоинстанционният съд правилно е признал правото на данъчен кредит по посочената фактура, но неправилно и в противоречие с материалния закон е отменил изцяло размера на определените в ревизионния акт лихви за данъчен период м.08.2019 г. от 269.19 лева. Решението в частта, в която е отменен акта относно установени лихви в размер на 76.11. лева за м.08.2019 г. е неправилно поставено и следва да се отмени в тази част. Останалите доводи в касационната жалба за липса на реално осъществени доставки от Синдра Фарм ЕООД и ПИ-ЕЛ-СИ Маркетинг Фейшън ЕООД, са неоснователни. Посочените от касатора обстоятелства не са релевантни за изпълнението на сключените от ревизираното лице договори за наем на автомобили и недвижим имот с цел използването им за снимки/фотосесия и не променят изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон. По фактурата, издадена от Жаклин Кей ЕООД страните не спорят, че услугата е извършена. Правилно съдът е посочил, че основанието за отказ на данъчния кредит е, че към датата на издаване на фактурата 05.11.2019 г. доставчикът не е регистриран по ЗДДС. Законосъобразно съдът е съобразил обстоятелството, че в случая се касае за дерегистрация на дружеството доставчик на 19.11.2019 г. и последващата му регистрация по ЗДДС в рамките на данъчен период м.12.2019 г., в който е упражнено правото на данъчен кредит от ревизираното лице. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че признаването на данъчен кредит по фактура, издадена от лице, което не е регистрирано по ЗДДС са в противоречие с материалния закон. В тази връзка следва да се има предвид решение на Съда на ЕС по дело С-438/09 (B. J. D.), според което данъчнозадълженото лице има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго задължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по чл. 22, § 3, буква б) (от шеста директива, отм.), и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и естеството на предоставените услуги. В случая фактурата, издадена Жаклин Кей ЕООД съдържа посочената информация, издадена е в данъчен период м.12.2019 г., в който доставчикът е регистриран повторно по ЗДДС, данъкът по тази фактура е начислен, като е включен СД за този период, а осъществяването на доставката - наем на локация за фотоснимки не се оспорва от приходната администрация и се установява от събраните по делото писмени доказателства. С оглед на изложеното правилно съдът е отменил ревизионния акт и в частта на установените задължения за данъчен период м.12.2019 г. По тези съображения, обжалваното решение, следва да се отмени в частта, в която е отменен ревизионният акт относно установените лихви в размер на 76.11 лева за данъчен период м.08.2019 г. и да се остави в сила в останалата част. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за сумата над 744.70 лева. За касационното производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено за сумата от 461 лева, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1 и чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес в размер на 76.11 лева, за който се отменя обжалваното решение и се потвърждава ревизионния акт. За първата съдебна инстанция на административния орган не се дължат разноски, поради липса на искане за присъждането им пред тази инстанция. От ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски за касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,